Включването към еврозоната не предполага автоматизъм за ускорено интегриране към високоразвитите страни…
- Постановка
Наскоро (14.06.23) Eurostat публикува информация за темповете на прираст на БВП за първото тримесечие на настоящата година. Те нямат претенциите за окончателни оценки, но дават представа за икономическата динамика по отделни страни и групи страни. Оценките са за темпове на прираст на текущото тримесечие както спрямо предходното тримесечие, така и спрямо същото тримесечие от предходната година.
По-долу се проследяват темповете на прираст на БВП по тримесечия, на годишна основа, през последните шест години.
За България предстои приемането на важни политически и макроикономически решения, които са свързани правно и формално с интеграцията в еврозоната. От тази гледна точка заслужава проследяването на икономическата динамика на отделни страни, които са членки на еврозоната, от една страна, и от друга такива, които все още остават настрани от еврозоната.
Удачно и подходящо е междустрановите съпоставки да се правят за страни, които могат да се приемат като сравними и съпоставими. Най-подходящата група от страни за съпоставка за България са тези страни, които преди 90-те години на миналия век бяха членове на СИВ, а след това се включиха в ЕС. Това са 9 страни (България, Естония, Латвия, Литва, Полша, Румъния, Словакия, Унгария и Чехия), за които е възприето условното означение „страни СИВ-ЕС“.
Деветте страни са подредени в две групи. Първо, страни, които към 2023 г. са вече членки на еврозоната (Естония, Латвия, Литва и Словакия), като Литва е приета последна от тях през 2015 г. Към тях се включва и България, която е с фиксиран валутен курс спрямо EUR от 1997 г. Второ, страни в дерогация, които продължават да стоят извън еврозоната и упражняват своя собствена монетарна политика (Полша, Румъния, Унгария и Чехия).
Прилага се средно аритметично усредняване на темповете на прираст на БВП по тримесечия, по двете отделни групи страни.
- Икономическа динамика
На Фигура 1 са представени темповете на прираст на БВП, по тримесечия, спрямо същото тримесечие на предходната години, агрегирани за двете групи страни. За съпоставка се проследява същия показател и за еврозоната като цяло.
Първите три години на Фигура 1 (2017-19 г.) могат да се нарекат условно като нормални икономически години. За тези години страните в дерогация съумяват да поддържат по-високи темпове на прираст на БВП. Икономическата динамика на първата група страни превишава тази в еврозоната, т.е. на лице е конвергенция към средното равнище в еврозоната, но с по-малка скорост.
Разположението на червената и синя линия на Фигура 1 е характерна за втората декада на настоящия век. Подобно сравнение е условно допустимо, тъй като двете балтийски републики Латвия и Литва са приети в еврозоната съответно през 2014 г. и 2015 г., а преди това са функционирали с паричен съвет при фиксирана местна валута към евро.
Видима промяна настъпва през пандемичните кризисни години (2020-21 г.). Темповете на икономическа динамика на еврозоната като цяло се сриват с близо 15 процентни пункта. Четирите страни СИВ-ЕС, членки на еврозоната, плюс България съумяват да намалят относително пораженията. Пандемичната криза при големите страни на еврозоната (ядрото на еврозоната) се понася по-тежко, докато малките по население и икономики държави успяват да се адаптират, не на последно място благодарение и на материалната подкрепа от ЕС.
Страните в дерогация не съумяват навреме да предприемат необходимите и наложителни макроикономически мерки, вкл. и чрез използването на лостовете на паричната си политика, поради което свиването на икономическата динамика при тях е по-чувствително. С възстановяването на пораженията през 2021 г. обаче процесите се нормализират и след втората половина на 2021 г. икономическата динамика на страните в дерогация отново превишава тази на страните-членки на еврозоната.
Заслужава да се отбележи, че еврозоната като цяло и най-вече ядрото на еврозоната съумява по-ефективно да се справи с пандемичната стихия (макар и с извество закъснение), докато петте страни СИВ-ЕС закъсняват с реакциите си и изостават в темповете на прираст (2022-23 г.).
Дори и в така групираните страни СИВ-ЕС са налице съществени структурни различия. Преди всичко четирите страни-членки на еврозоната плюс България са най-малките по численост и икономика държави. Те са и най-мобилни по отношение на икономическо преструктуриране. Населението във втората група страни превишава населението в първата група с 4,2 пъти! Страните в дерогация са по инертни и при тях предприетите мерки предполагат по-голямо закъснение на ефектите във времето.
Съществуват структурни особености и вътре в групите, т.е. отделните страни не се развиват икономически със сравними скорости.
Въпреки всичко обаче резултатите са показателни най-вече поради ясно очертани тенденции в относително дълги временни редове (на тримесечна основа).
- Заключение
Членството в еврозоната премахва всякакви явни и неявни ограничения за свободно движение в монетарния съюз на хора, стоки и капитали, респ. за свободно преливане на ефекти. Облегчава се трансферът на технологични новости и капитали към по-слабо развитите икономики, но паралелно с това, в търсене на сигурност и предвидимост, се създават предпоставки за преливане на ресурси от по-слабо развитите икономики към ядрото на еврозоната. Това се отнася както за износ на капитали, така и за внос на по-качествени стоки, които заменят местното производство в по-слабо развитите икономики. Ускореният процес на ценова конвергенция също създава трудности пред местните производства. Именно поради това новоприсъединилата се икономика следва да притежава критичен икономически потенциал, който да съумее да абсорбира негативните въздействия.
Включването към еврозоната не предполага автоматизъм за ускорено интегриране към високоразвитите страни. Всяка страна сама за себе си трябва да бъде в състояние да устои на нелекия конкурентен натиск. В противен случай изписването на вежди може да се превърне в болезнена и трудно усвоима процедура.
