- Постановка
Промишленото производство стои в основата на една съвременна икономика. Нейната динамика до голяма степен е определяща за характера и структурата на икономическото развитие. Тя е двигателят, който увлича и издърпва и останалите народностопански отрасли. Богата информация за този тип взаимодействия се предоставя от балансите на междуотрасловите връзки. Това е толкова по-вярно за икономики, които не се отличават с прекомерно високи природни залежи и изкопаеми или с определящи екзотични курортни дадености.
Националният статистически институт (НСИ) подготвя регулярна помесечна информация за краткосрочна бизнес статистика, която включва и индексите на промишленото производство. Към момента те са съотнесени към средногодишното промишлено производство за 2005 г. и за 2015 г.
За целите на настоящата съпоставка и анализ се използват данни от НСИ за индекса на промишленото производство по месеци, за 35 подотрасъла на промишлеността, за периода след 2000 г. (до месец ноември 2022 г.), при база 2015 г. и сезонно изгладени.
2. Агрегирана дългосрочна динамика
На Фигура 1 е представена динамиката на промишленото производство. Открояват се няколко подпериода.
Първият подпериод е в началото на настоящия век до финансово-икономическата криза от 2007-2008 г. Тогава съществуват предпоставки за разгръщане на мащабна за страната ни иновационна дейност, свързана най-вече с перспективата за включване към ЕС, при което промишленото производство нараства с близо 80% (със 7,2% на годишна база в рамките на осем години)! Този период се характеризира с определено прегряване на икономиката, при което инвестициите нарастват прекомерно и генерират трудно регулируем риск за неизпълнение на поетите производствени ангажименти.
Кризата от 2008 г. въздейства шоково, като за около година и половина промишленото производство се свива с повече от една четвърт.
От 2010 г. до края на втория мандат на кабинета Б. Борисов следва плавно възстановяване на промишленото производство, което така и не успява да достигне предкризисното си равнище.
През третия мандат на кабинета Борисов промишленото производство не бележи напредък, а поддържа достигнатото равнище. То продължава до развихрянето на пандемията Covid-19.
Негативното въздействие на пандемията Covid-19 върху промишлената динамика е сравнимо с това на кризата от 2008 г., макар и в сравнително по-малка степен.
Забележителен е обаче възходът на промишленото производство след края на третия мандат на кабинета на Б. Борисов (април 2021 г.). За периода декември 2020 г. – юли 2022 г. промишленото производство нараства с повече от една четвърт (с около 16% на годишна база)! Една чувствителна част от този прираст се дължи на възстановяване на предкризисното предпандемично равнище, но то далеч не изчерпва източниците на растежа. Положително въздействие оказват също конюнктурни, както и структурни фактори. Съществуват обаче основания да се прецени, че са били премахнати задържащи икономическия растеж фактори, свързани с макроикономическото управление на страната. При това след третия кабинет на Борисов, в рамките на по-малко от 20 месеца, се изреждат четири правителства, което подсказва, че не политическата несигурност е била задържащ икономическия растеж фактор, а спецификата на макроикономическото управление.
3. Структурна специфика
На Фигура 2 е представена динамиката на представените от НСИ промишлени подотрасли за последните три години, която дава представа за структурните двигатели на промишления прираст.
На фона на общия отраслов сноп от криви на Фигура 2, който се откроява с относително плавно развитие, изпъкват три изявени отрасъла: (1) Производство на превозни средства, без автомобили; (2) Производство на компютърна и комуникационна техника, електронни и оптични продукти; (3) Производство, некласифицирано другаде. Тези три подотрасъла съумяват да постигнат средно повече от 50% прираст за периода, докато при останалите тридесетина подотрасъла средният темп на прираст за периода е под 7%!
В съответствие с класификацията на НСИ (NACE code) посочените по-горе три движещи динамиката подотрасли притежават следните отраслови съставки:
- Производство на превозни средства, без автомобили:
- строителство на плавателни съдове;
- производство на локомотиви, мотриси и вагони;
- производство на въздухоплавателни и космически средства и техните двигатели;
- производство на бойни бронирани транспортни машини;
- производство на други превозни средства.
2. Производство на компютърна и комуникационна техника, електронни и оптични продукти:
- производство на електронни елементи и печатни платки;
- производство на компютърна техника;
- производство на радио-, телевизионна и далекосъобщителна техника;
- производство на битова електроника;
- производство на уреди и апарати за измерване, изпитване и навигация; производство на часовници;
- производство на излъчващи електромедицински и терапевтични апарати;
- производство на оптични уреди и елементи и фотографска техника;
- производство на магнитни и оптични носители, незаписани
3. Производство, некласифицирано другаде:
- производство на бижута и подобни изделия;
- производство на музикални инструменти;
- производство на спортни стоки;
- производство на игри и детски играчки;
- производство на медицински и зъболекарски инструменти и средства;
- разнообразни производства, некласифицирани другаде.
НСИ не предоставя достъпна информация за динамиката на подотрасловите съставки, представени по-горе, поради което не е възможно да се направи оценка на техния принос за общата промишлена динамика. Догадките, които могат да бъдат направени въз основа на логически разсъждения, водят до извода, че доминират специални производства, за които е намерена възможност за задоволяване на наличното търсене. Надделява оценката, че въпросната ускорена динамика е следствие от конюнктурни особености, както и от проявена съобразителност при удовлетворяване на пазарни ниши, а и също от предоставяна свобода на предприемачество. Показателно е, че в последните 4-5 месеца на текущата година се отбелязва обрат в промишлената динамика, която потвърждава извода за вероятния конюнктурен характер на ускорената динамика, освен ако не се намери начин за стабилизиране на конкретното търсене.
4. Заключение
Наблюдаваният безпрецедентен прираст на промишленото производство през последните две-три години може да се оцени безусловно като позитивно явление, макар че много от въпросите остават без отговор най-вече по отношение на обществената прозрачност на източниците на постигнатия икономически програс.
България има потенциал за ускоряване на промишлената динамика. България е европейска страна с присъщи на страните от ЕС възможности и способности. Проблемът опира до създаване и поддържане на благоприятна бизнес среда за разгръщане на градивната инициатива на субективния фактор.
Инвестициите и иновациите са основен фактор за ускоряване на икономическия растеж. За съжаление, показателят „Бруто образуване на основен капитал“, дори и в текущи цени, все още остава под стойността от 2008 г., а в съпоставими цени изоставането е над 30%!
Макроикономическото управление остава в дълг към собствения си народ по отношение на създаването и поддържането на необходимите предпоставки за интензификация на инвестиционната и икономическа активност на населението с оглед на откъсване от устойчивата неблаговидна опашкарска позиция на страната в ЕС.
