Анализът на Лъчезар Богданов е от бюлетина на Института за пазарна икономика…
Правителството предложи проект на методика за определяне на справедлива стойност на стоки. Тя изпълнява изискването на гласуваните в началото на мандата на това правителство промени в Закона за защита на потребителите да постигнат декларираната от управляващите цел за осигуряване на прозрачност и предвидимост при формирането на цените на основни хранителни продукти. Предполагаемо чрез нея се създава „ефективен механизъм за наблюдение и анализ на ценовите процеси и повишаване на информираността на потребителите посредством предоставяне на достъпна, актуална и сравнима ценова информация“.
Целият замисъл от самото начало е противоречив и с основание създава голяма несигурност сред пазарните участници. От една страна, наистина няма формално законово въвеждане на ценови контроли и тавани, и в този смисъл методиката не въвежда регулиране на цените, не ограничава свободното ценообразуване и не създава задължение търговците да продават стоките на определена цена – по заявката на вносителите. И в същото време правителството посочва, че нейното предназначение е да осигури единен аналитичен инструмент за компетентните контролни органи при извършване на проверки и анализ на ценовите процеси. Притесненията за бъдещата употреба на този инструмент са напълно основателни. Ако целта е строго аналитична – и в момента Комисията за защита на конкуренцията може и извършва секторни анализи, в които разглежда в детайл цени, количества, договорни основания и всичко важно, свързано с функциониране на даден пазар.
Същевременно в мотивите четем, че с методиката ще се създаде „единен референтен механизъм, който чрез обективни икономически показатели да позволява сравнение между реално прилаганите цени и индикативна стойност, отразяваща икономически обосновано ценово равнище“. Референтен за кого – за държавни институции, за данъчни органи, за потребител? За каква употреба – за основа на бъдещи санкции, или пък публични кампании срещу избрани пазарни играчи? Дори няма да навлизаме в концепцията за икономически обосновани цени – самата идея, че цената е резултат от сложни обективни калкулации, подлежащи на централизиране в единен планов мозъчен тръст е същината на социалистическото управление на стопанството. Провалът е винаги, у всеки, навсякъде. Алтернативата е свобода на договаряне, избор и конкуренция – и вместо безпорядък се постига впечатляваща координация на милиони индивидуални решения на производители, търговци и потребители, които в дългосрочен план увеличават благосъстоянието.
И няколко думи по начина на изчисляване и очакваните ефекти от методиката. Очевиден е опитът да се прицелят сметките едновременно в две посоки – надценки и печалби на търговците и сравнение с цени в други държави. Поредицата формули и уточнения трябва да вдъхват усещане за научност, но проблемите са на всяка крачка. За базови цени на едро се приемат тези, отчетени от Държавната комисия по стоковите борси и тържищата – само че практически никоя от веригите не купува продукти от борса, а има директни договори с производители. Предложеното решение – коригиращ фактор, базиран на средни цени на внос на сходни продукти. Дори само това вече посява сериозни съмнения в адекватността на данните. В модела се използват референтни стойности на оперативни разходи, директно взаимствани от Франция – модел, разработен за френския пазар на труда, наемите и логистиката, без каквато и да е валидация за българските условия. При конструирането на европейска средна референтна цена почти всичко зависи от избора на четирите страни и конкретния продукт, който се ползва за изчисленията. Отделно, price level index (PLI) на Евростат се публикува с 12 до 18 месеца закъснение – при динамично развитие на пазара за дадена стока методиката ще работи с остарели данни и ще произвежда систематично изкривени референтни стойности.
Макар и още да не знаем как ще се използват резултатите, получени според методиката, можем да отчетем поне няколко основателни притеснения. Първият проблем е структурен. Цялата регулация се прилага единствено спрямо търговци с оборот над 25 милиона евро — тоест само спрямо веригите. Това е селективна административна тежест, която наказва растежа – например верига, която разширява дейността си и пресича прага, изведнъж поема разходи за съответствие, деклариране и мониторинг, каквито конкурентите й не носят. От поведенческа гледна точка също има проблем. Системата наблюдава само т.нар. „котвен продукт“ — най-евтиният артикул в категорията. Всеки рационален търговец ще поддържа именно тази единствена цена в допустимия коридор, докато прехвърля маржа към останалите продукти в рафта. Потребителят ще види атрактивна цена например на едно кисело мляко и ще намери всичко около него по-скъпо. И това не се решава с публикуване на медианна цена – статистическа концепция, която малцина разбират и използват в ежедневието си.
По отношение на пазарната среда и конкуренцията също има предпоставка за негативно въздействие. Публично оповестената „Справедлива стойност“ с допустим диапазон от 10% задава обща координатна система, видима едновременно за всички участници на пазара. Когато всяка верига знае какво знаят останалите и всички виждат един и същ референтен ценови коридор, рационалното поведение е да се ценообразува близо до горния му край. В действителност се постига нещо, което иначе изисква картел – едно от най-тежките нарушения на конкуренцията. Резултатът е ценова хомогенизация, постигната не чрез сговор на пазарни участници, а чрез механизъм, целенасочено създаден и поддържан от държавата.
Методиката е представена като инструмент срещу високите цени, но по конструкция действа и като ценови под. Формулата гарантира признати оперативни разходи и минимален марж на печалба дори при храни, при които реалната пазарна конкуренция вече е свалила цените под тези нива. Там, където конкуренцията работи и води до ниски цени, методиката ще даде противоположен сигнал – че цената трябва да се вдигне.
Списъкът може да бъде продължен; по-важно – това са дефекти, които не могат да бъдат преодолени с технически корекции по формули, относителни тегла и източници на данни. Те са неизбежно следствие от принципната невъзможност за пазарна координация и взимане на рационални решения чрез централно планиране, изместило свободата, избора и конкуренцията.
