Анализът е от блога на Международния валутен фонд…
След силното излизане от пандемията, Европа беше силно засегната от икономическото въздействие на руската инвазия в Украйна. Растежът се забави драстично, инфлацията се повиши и епизодите на финансов стрес се материализираха. Но в резултат на решителни политически действия повечето икономики избегнаха на косъм рецесия тази зима. Сега Европа е изправена пред трудната задача да поддържа възстановяването, да победи инфлацията и да запази финансовата стабилност.
Растежът в напредналите икономики в Европа ще се забави до 0,7 процента тази година от 3,6 процента миналата година, докато нововъзникващите икономики (с изключение на Турция, Беларус, Русия и Украйна) също ще отбележат рязък спад до 1,1 процента от 4,4 процента. Според най-новата ни регионална икономическа перспектива през следващата година ще има леко възстановяване на растежа съответно до 1,4 и 3 процента в тези две групи по доходи в страните, тъй като реалните заплати наваксват и външното търсене се повиши.
Основната инфлация продължава да намалява, но базовата инфлация (с изключение на енергията и храните) ще остане устойчива и неприятно над целите на централната банка дори до края на следващата година. Скорошните и прогнозирани спадове в цените на енергията ще допринесат за по-ниска базова инфлация, но не достатъчно, за да я намалят бързо.
Тази проекция предполага, че всичко си идва на мястото. Европейската централна банка и други парични власти ще успеят стабилно да намалят инфлацията. Всички подновени пристъпи на финансов стрес ще останат ограничени. Няма да има по-нататъшна ескалация на войната на Русия в Украйна и свързаните с нея санкции, поддържащи цените на енергията под контрол. По-широката геоикономическа фрагментация, друг „стагфлационен“ риск, намаляващ растежа и увеличаващ инфлацията, също ще бъде държан на разстояние.
И все пак нещата могат да се влошат на всички фронтове – с рискове за растежа, инфлацията и финансовата стабилност, които усложняват политическия избор.
Инфлационни рискове
Вземете инфлацията, която може да остане висока за по-дълго време. Цените на енергията може да скочат отново. Ръстът на заплатите може да се увеличи повече от прогнозираното, тъй като работниците получават по-голяма компенсация за последните загуби на покупателна способност на по-тесните пазари на труда. На свой ред, по-бързите увеличения на заплатите биха направили основната инфлация по-устойчива – съществен риск в голяма част от нововъзникващите европейски икономики, където номиналният ръст на заплатите е двуцифрен.
Все още може да подценяваме степента, в която двете последователни COVID и енергийни кризи навредиха на производствения капацитет на Европа и допълнително повишиха рисковете от инфлация. Докато компаниите намериха начини да подобрят енергийната ефективност през изминалата година, постоянно по-високите цени на енергията ще намалят производството в еврозоната средно с повече от 1 процент в средносрочен план, с по-големи загуби в по-енергийно интензивни икономики като Германия или Италия.
По същия начин, изместването на предпочитанията на работниците от дългите часове и повече работни дни, загубени поради болест, свързана с COVID, може трайно да намали предлагането на работна ръка и да усложни намирането на работници. По-общо казано, изчисленията на икономистите в реално време са склонни да подценяват постоянните щети от кризите – и по този начин да надценяват степента на икономическия застой – осъзнавайки пълния им мащаб едва със закъснение. Исторически погледнато, в периодите на възстановяване оценките за икономическото забавяне в европейските страни бяха ревизирани надолу с цял процентен пункт една година, като това стана факт и още по-късно с повече.
Строга парична политика за по-дълго
Изправени пред подобна несигурност, централните банки трябва да поддържат строга парична политика, докато основната инфлация недвусмислено започне да се понижава обратно към целите на централната банка за инфлация. Необходими са по-нататъшни увеличения на основните лихвени проценти в еврозоната, докато централните банки в нововъзникващите европейски икономики трябва да са готови за допълнително затягане – когато реалните лихвени проценти са ниски, пазарите на труда са стегнати и основната инфлация е устойчива.
Всъщност високата несигурност засилва аргументите за строга парична политика. Ако перспективата за инфлацията е несигурна, загубите от късна реакция може да са много повече, отколкото ако се реагира рано, тъй като като подценяването би укрепило високата инфлация и би принудило централните банки да затягат мерките със закъснение, но за по-дълго време. Това вероятно ще изисква рязка рецесия, за да се върне инфлацията към целта.
По същия начин, когато степента на забавяне на икономиката е несигурна, създателите на паричната политика трябва да придадат повече тежест на инфлацията и динамиката на пазара на труда, като и двете сега са в полза на по-високите лихвени проценти. Освен това, дори като се отчита повишената несигурност, лихвените проценти в редица държави са в долния край на често използваните показатели, което предполага, че може да са необходими по-високи лихвени проценти за овладяване на инфлацията.
Ако финансовите условия се затегнат поради проблеми в банковия сектор, централните банки няма да имат нужда от толкова строга парична политика, за да постигнат целите си. Въпреки това би било погрешно да се спре или да се отмени затягането преждевременно поради основателното безпокойство, че по-високите лихвени проценти идват с по-високи рискове за финансовата стабилност.
Работете съвместно
Централните банки в цяла Европа обаче не могат да успеят сами. За да се победи устойчивата инфлация, като същевременно се избегнат финансова криза и рецесия, всички макроикономически, финансови и структурни политики трябва да работят съвместно.
Поддържането на финансовата стабилност ще изисква строг надзор и мониторинг както на банките, така и на небанковите финансови посредници, планиране при извънредни ситуации и бързи коригиращи действия. В Европейския съюз стабилността може да бъде подкрепена чрез разширяване на обхвата на инструментите за преструктуриране на банки, изясняване на наличността на ресурсите на Единния фонд за преструктуриране, ратифициране на изменения договор на Европейския механизъм за стабилност и постигане на общоевропейско застраховане на депозитите.
Побеждаването на инфлацията също така изисква от европейските правителства да се стремят към по-амбициозна фискална консолидация от залегналото в настоящите им планове. Добра отправна точка би било постепенно премахване на повечето мерки за енергийно облекчение и насочване на останалите по-тясно към уязвимите домакинства. По-строгата фискална политика също би помогнала на централните банки да постигнат целите си при по-ниски лихвени проценти. Това ще намали разходите за обслужване на дълга и ще укрепи допълнително финансовата стабилност, като намали уязвимостта на икономиките на еврозоната към рискове от финансова фрагментация и уязвимостта на нововъзникващите европейски икономики към странични ефекти от затягането на паричната политика на ЕЦБ и по-високите глобални лихвени проценти в по-широк план.
И накрая, реформите в областта на предлагането биха могли да помогнат за поддържане на икономическия растеж на фона на рестриктивни макроикономически политики. Онези, които биха могли да облекчат основния инфлационен натиск, са от първостепенно значение, като например намаляване на напрежението на пазара на труда чрез повишаване на участието на жените и по-възрастните работници в работната сила и подобряване на съответствието между работните места. В ЕС напредъкът в прилагането на плановете за възстановяване и устойчивост и съюза на капиталовите пазари може да отключи инвестиции, необходими за повишаване на засегнатия от кризата производствен капацитет, постигане на целите на ЕС в областта на климата и подобряване на енергийната сигурност.
