Натаманеното предложение за държавен бюджет ’26 даде повод за много коментари, разсъждения, критики и предложения. В такива случаи се губи мярката както при защитата, така и при критиките.
Не липсваха официални защитни оценки за предложения бюджет ’26 като единствено възможен, оптимален и др.под. Бюджетът не би могъл да бъде единствен или единствено възможен – достатъчно е да се промени някакво елементарно незначително преразпределение и ще се стигне до друг „единствено възможен“ бюджет. А оптималността изисква ясно определен критерий, който управленският екип да съблюдава и изпълнението на който да следва. Такъв критерий макроикономическият елит не се реши да представи на обществеността.
Критиките изобилстват. Особено активни са представителите на бизнеса – същите, които аплодираха преждевременното включване на страната ни към еврозоната. Те така и не си дадоха сметка, че при такъв случай равнищата на цени и доходи не би могло да остане на най-ниското бедняшко равнище в ЕС. Тяхната изпреварваща динамика ще затруднява чувствително и без това слабата конкурентоспособност на опашкарската ни икономика. В търсене на възможности за някаква форма на „приемливо“ решение и преразпределение стрелите се насочиха към заетостта в обществения сектор и в държавната администрация. Там безусловно тлеят дълго нерешавани проблеми, но на моменти критиките прехвърляха икономическата логика.
В настоящата бележка се прави опит за оценка на състоянието на заетостта и на възнагражденията в обществения и в частния сектор в контекста на формирането на бюджетните структури.
Всички използвани данни са от НСИ.
- Динамика на заетостта
След послековидния период (от 2020 г. насам) заетостта както в обществения, така и в частния сектор нараства (Фигура 1). Спецификата в двата сектора обаче е различна.
Пандемията Covid-19 редуцира чувствително заетостта в частния сектор. НСИ отчита средногодишна заетост в частния сектор през 2019 г. от 1773 хил.души и тя спада на 1704 хил.души през следващата 2020 г. (годишна редукция от близо 4%), а регистрираната безработица нараства от 5,7% на 7,4% съответно. За времето след 2020 г. заетостта в частния сектор постепенно възстановява равнището си от предковидния период – за първите девет месеца на 2025 г. средната заетост е вече 1774 хил.души.
Динамиката в обществения сектор е различна. През 2008 г. в обществения сектор са ангажирани средногодишно 638 хил.души и за 10 години тази заетост намалява систематично до 543 хил.души. Пандемията Covid-19 не засяга заетостта в обществения сектор и тя достига последователно средно до 592 хил.души през първите девет месеца на текущата година (прираст от 9% за осем години!). Същевременно заетостта в администрацията на изпълнителната власт през последната декада остава практически неизменна – средно малко над 98 хил.души.
Тенденцията на нарастване на заетостта в обществения сектор няма задоволително обяснение. Тя е следствие както от раздуване на щата, така и от прикрит стремеж за разрастване на обществения сектор. Подобен анахронизъм не би могъл да продължава дълго в бъдещето на страната ни в еврозоната.
- Динамика на възнагражденията
Възнагражденията във вид на средномесечни номинални заплати нарастват последователно след кризата от 2008 г. както в обществения, така и в частния сектор (Фигура 2). Колебания се наблюдават, но трендът е категорично позитивен.
Това, което се откроява ясно и недвусмислено на Фигура 2, е изпреварващото нарастване на заплатите в обществения сектор в сравнение с частния сектор. Тази реалност съответства на икономическата логика.
Най-малко две са основанията за наличието на такава динамика. Първо, общественият сектор (вкл. и администрацията) се стреми да привлече по-квалифицирани и по-добре подготвени кадри, което предполага и изпреварващо заплащане на труда. Второ, чрез регулация на възнагражденията в обществения сектор правителството провежда своята подоходна политика в съответствие със своите собствени възможности и критерии. Правителството има ограничени възможности да въздейства директно върху поведението на ръководителите в частния сектор по отношение на заплащането на труда – най-видимо е декретното определяне на минималната заплата. По явни и неявни причини частният сектор се принуждава да следва динамиката на възнагражденията в обществения сектор и в това е смисълът на официално провежданата подоходна политика. В този контекст всички критики за наблюдаван изпреварващ прираст на заплатите в обществения сектор са по същество безпочвени. Въпросът опира до добре пресметнати и оценени ангажименти и до следване на определена мяра.
През последните няколко години се наблюдава ускоряване на динамиката на възнагражденията в обществения сектор и то има своето логично обяснение. До текущата година България е член на икономическата общност ЕС, а от 2026 г. се включва към монетарния съюз еврозона. Преливането на ефекти сред страните от икономическата общност е неизбежно и то се засилва в монетарния съюз. Тече неограничен и дори неконтролируем процес на реална и монетарна конвергенция с подчертан стремеж за изравняване на социално-икономическите показатели в отделните страни и региони. Той обхваща движение както към унифицирани цени, така и към междустраново съпоставими възнаграждения. Този процес е неизбежен и той засяга също и икономическите реалности, най-вече по отношение на производителността на труда. Единствената възможност за просъществуването на местния бизнес е изоставянето на остарели и слабо производителни дейности и преминаване към съвременна организация на труда и производството. В този контекст ръководителите на местния бизнес трябва да се стремят не да запазят каквото могат от архаично съществуващите и действащи производствени дейности, а да се стремят да се адаптират към съвременните икономически реалности и да създават условия за разгръщане на съвременен конкурентоспособен бизнес.
- Заключение
Регулирането на агрегираната структура на заетостта и на възнагражденията е в компетенциите и в правомощията на макроикономическото управление. Преобладаващото поведение на правителствата е въздържане от решителни действия, следване на инерцията, предприемане на „тихи“ инициативи в интерес на спокойствието и на (това, върху което напоследък се набляга особено) коалиционното съгласие. В името на този имагинерен интерес реформите се протакват във времето в очакване на някаква форма на чудодеен прогрес.
На някакво чудодействие се надяват и представителите на бизнеса у нас. Те бяха в първите редици на еуфоричната подкрепа на преждевременното ни включване към еврозоната, без да оценяват възможните рискове и конкретните им последствия. Продължителното действие на паричния съвет, въведен при форсмажорни условия, съдействаше за поддържане на подценена местна валута, което заедно с прекалено ниското заплащане на труда по стандартите на ЕС създаваше оранжерийна среда за съществуването на неефективните ни производства. Включването на страната ни към еврозоната освобождава въздействията по принципа на скачените съдове, което ще ускорява процеса на гравитация към европейски равнища на цени и доходи. Ръководителите на местния бизнес следва да са наясно и да си дават сметка, че този процес е необратим и единственият начин за справяне със съществуващите стандарти е превключване към съвременно ефективно и конкурентоспособно производство.
