Анализът на Адриан Николов е от бюлетина на Института за пазарна икономика…
През последната година всички европейски държави претърпяха значително повишаване на потребителските цени, движени от комбинацията от по-отпусната фискална политика, високи цени на суровините и повишена несигурност вследствие на войната в Украйна. Политиките им за борба с инфлацията обаче бяха различни – докато едни подходиха умерено и разчитаха на по-високите основни лихви и диверсификацията на пазарите на горива, други поеха към по-строги мерки чрез повече държавна намеса.
Предложения за въвеждане на тавани на цените имаше и у нас през пролетта (тогава и писахме за рисковете и проблемите, които това заплашва да създаде), но те така и не се материализираха в реални мерки, за сметка на по-меки мерки по линия на субсидии и данъчни облекчения. Пример за много по-агресивна политика обаче беше Унгария, която въведе редица тавани на цените, а в настоящата статия ще разгледаме ефектите от тях и доколко са спомогнали за укротяването на инфлацията.
Първата въведена от унгарското правителство мярка беше таванът на цените на бензина и дизела от 480 форинта на литър (приблизително 1,20 евро), въведен още в края на 2021 г. Към тях в началото на 2022 г. бяха добавени и ограничения за основни храни, сред които мляко и брашно, разширени и с картофи и яйца към края на годината. Таван на цените има и върху наемите на жилища.
След публикуването на данните за годишната инфлация за 2022 г. обаче с голяма доза сигурност можем да заявим, че тези политики не постигнаха целите си. Средногодишният ръст на официалния индекс на потребителски цени, публикуван от унгарската статистика достига 15% – сред най-високите в целия Европейски съюз. Ако погледнем пък само данните за декември, спрямо същия месец на миналата година ръстът на ценовия индекс достига цели 25%. При отделните групи, към които експлицитно са насочени ценовите тавани на правителството обаче повишението е дори по-високо – при автомобилните горива 27% на годишна база, при храните – 45%. Особено видимо е това при млечните продукти и яйцата, където ръстът на годишна база достига 70% още през октомври, въпреки ограниченията.
Особено показателен е примерът с горивата, които в резултат на ограничението отчитат ръст от около 1% на годишна база, но след отказа на правителството да поддържа тавана в началото на декември се изстрелват до пазарните си равнища в рамките на дни. Отложеният ценови шок обаче не е единственият нежелан ефект от въведения таван на цените на горивата – основната причина, поради която правителството се отказа от него е все по-задълбочаващият се недостиг, движен от свиването на вноса и презапасяването на потребителите, съчетан с финансови проблеми на търговците.
Катастрофалните последствия от унгарските ценови тавани са полезен урок и предупреждение и за българските политици, които често се заиграват със същата идея, въпреки че всеки преминал основен курс по икономика е наясно докъде неизбежно водят те. И в този случай краткосрочните политически печалби от популистките политики идват на цената на тежки икономически проблеми, следствие от грубата намеса в един от най-важните елементи на пазарната икономика – цените. Можем само да се надяваме, че този пресен пример ще охлади желанието на политиците както у нас, така и в Европа да се бъркат в това, което не разбират.
