В Глазгоу започна 26-ата Конференция на ООН за изменението на климата, която трябва да продължи до 12 ноември. Отложена с една година заради Ковид-19, срещата се провежда шест години след COP21 и Парижкото споразумение. Основното предизвикателство е, че изправен пред сложна реалност, светът трябва да премине от намерения към дела. Целта е плашещо проста: без никакво забавяне да се осигури оцеляването на бъдещите поколения, пише в сдвоя анализ RFI.
Как? Като се положат всички усилия глобалното затопляне до 2100 г. да не надхвърли 1,50С. Цел, която определено не е постижима като се има предвид темпа на прилаганите от държавите мерки понастоящем. В момент, когато преобладава скептицизмът за успех и натискът върху световните лидери е максимален, за всеобща изненада, Китай се обяви за прилагането на нови действия срещу климатичните промени. Историческа крачка напред, но твърде разочароваща в очите на експертите.
Основните въпроси:
- Защо са необходими „спешни“ действия?
- 1,50С или 20С, каква е разликата?
- Защо е необходима COP?
- Какви са предизвикателствата пред 26-ата COP?
- Кои са главните действащи лица и каква е програмата на COP26?
- Какви са обнадеждаващите знаци и кое би се считало за успех в Глазгоу
Защо са необходими „спешни“ действия?
Защото температурите се покачват и ефектът от това се усеща на всички континенти. Конференцията в Глазгоу се провежда в края на три черни години за всички континенти: периодични гигантски пожари в Австралия и западната част на САЩ през 2019 и 2020 г., наводнения в Китай и Европа, пожари в средиземноморския басейн през това лято (Турция, Гърция, Алжир, Ливан, Израел…), рекордни високи температури в Канада, температурните аномалии в Сибир, един след друг следващи урагани и бури на Караибите и в Мексиканския залив, огромни облаци от скалци в Източна Африка, циклони в Мозамбик, незапомнена суша в Мадагаскар…, списък, който далеч не е изчерпателен. Тези кататрофи имат нещо общо, което е характерно за затоплянето: те стават по-чести и бият рекордите по интензивност – обилни валежи, силни ветрове, изгорени територии, топлинни рекорди, брой на насекомите… Изводите са още по-плашещи в по-дълъг исторически аспект: изчисленията показват, че за 10 години (2009-2018) са изчезнали 14% от кораловия риф, че популацията на летящи насекоми е достигнара своя връх в Европа за последните 30 години, че Африка губи горите си (90% от горите в Кот д’Ивоар са изчезнали през последните 30 години), че нивото на световния океан се е покачило с 20 см между 1900 и 2018 г., като темповете се ускоряват след 2006 г.
Една цифра обощава тази равносметка: според неотдавнашен доклад на Световната метеорологична организация броят на катастрофите се е увеличил 5 пъти за последните 50 години.
Изводите в специалния доклад на Междунродната група експерти по климата (Giec), публикуван през август са пределно ясни: с този темп летим направо срещу стената. Затоплянето ще превиши с 20С договореното в Париж, а, според някои черни сценарии, дори с 40С. „Светът тръгна по пътя на глобално затопляне с 2,70С и последиците ще бъдат катастрофални“, заяви през септември генералният секретар на ООН Антонио Гутиереш.
Ако не се вземат незабавни мерки, човечеството ще се изправи пред следните проблеми: покачване на нивото на моретата и океаните, изчезване на обитаеми острови, ерозия на крайбрежието, увеличаване на киселинността на водите, изчезване на животински видове, все по-чести и по-големи климатични катастрофи, разкъсване на хранителните вериги, засягане на морските течения, които засягат умереността на климата, големи климатични миграционни вълни, войни за вода и обработваема земя… Именно живата природа в своята съвкупност – човек, флора, фауна – е в опасност и то в рамките на едно поколение.
Все пак, ако думата „спешност“ е в устата на всички и разбирането на проблема от държавите е реално, сегашното състояние на поетите ангажименти не предвещава промени към добро. Добрата новина е, че това все още не е непоправимо.
1,50С или 20С, каква е разликата?
Известно е още от първите метеорологични бюлетини през 1880 г., че се наблюдава глобално затопляне на Земята. Газовете, които имат парников ефект (ГПЕ) – CО2 предимно, но също така метан и азотен оксид, образуват обвивка около земния глобус, която задържа топлината, изпратена от Слънцето. Това позволява поддържането на климат подходящ за живота, иначе средната температура би била -180С. Проблемът, който се поставя от няколко десетилетия е обратен: количествата газ, които се освобождават надхвърлят възможностите на планетата да ги абсорбира чрез горите и океаните. „Парникът Земя“ се затопля много и все по-бързо, дори ако говорим за увеличение само 0,20С на десетилетие.
Първите научни доклади, които посочват човешката дейност като вероятна причина за климатичните промени датират от 70-те години. Но днес това вече е установено със сигурност. Ние емитираме ежегодно около 52 млрд. тона еквивалент на СО2. Но само 10-12 млрд се абсорбират по естествен път. 80% от тези емисии се дължат на използването на природни горива (въглища, нефт и газ).
Тези парникови емисии покачиха температурата около 1,10С от периода 1850-1900 г. Световната температура ще достигне и премине прага от 1,50С между 2030 и 2040 г, може би дори през 2024 г. според Световната метеорологична организация. Според френския климатолог Жан Жузел, бивш вицепрезидент на Giec, „действията, които предприемаме днес имат за цел избягването на затоплянето през втората половина на века“.
Промените в климата са различни за различните региони. В умерените ширини те се усещат по-малко, отколкото в полярните области. Най-засегнатият район е Арктика. Затоплянето там надхвърля 30С, което е три пъти повече от средното за Земята. Това води до необратими последствия за местните популации, за трайността на ледената обвивка и повишаването на нивото на океаните.
В тази битка всяка десета има значение. Така ледената покривка ще изчезне окончателно за един век, ако се стабилизира затоплянето на 1,50С, при 20С това ще стане за едно десетилетие. Друг пример: според Програмата на ООН за околната среда над 6 млн. души, които живеят в крайбрежните райони ще бъдат засегнати от повишаването на нивото на моретата при 1,50С; при 20С това ще бъдат 10 млн. Така тези няколко десети разлика оказват съществено влияние върху бъдещето на екосистемите.
Каква е ползата от СОР?
В края на ХХ-и век сред научните среди (макар и дълго време разделени) започва да се осъзнава проблемът за глобалното затопляне и отговорността на човека. После се появяват и алтернативни движения. През 1992 г. на срещата на върха за Земята в Рио се стига до създаването на рамковата конвенция на ООН за климатичните промени, която си поставя за цел ограничаването на климатичното затопляне. За постигането на тази цел се свикват конференции, за да се определят мерките и ангажиментите в краткосрочен и дългосрочен аспект: това са СОР, които се провеждат всяка година в различни страни. Следващата трябва да се проведе в Египет през 2022 г.
Значението на конференциите е различно. Една от най-важните е тази от 2015 г. в Париж, когато е подписано историческото Споразумение от Париж. То задължава подписалите го страни да поддържат световната температура „значително под 2°C“ в сравнение с прединдустриалната ера и за предпочитане под 1,5°C.
COP26 се провежда две години след провала на COP25 в Мадрид, чийто лозунг беше „Time for Action“. Тя е организирана от Обединеното кралство в сътрудничество с Италия под председателството на Алок Шарма, министър на бизнеса, енергетиката и промишлената стратегия на Великобритания. Той не скри своя скептицизъм седмица преди откриването на конференцията. „Ще бъде много по-трудно да стигнем до световно споразумение на COP26 отколкото на COP21. Направеното в Париж беше блестящо, но това беше само рамков договор. Изработването на по-голямата част от регулациите останаха за бъдещето“.
Следователно тази Конференция има една основна цел: да се финализират регулациите от Парижкото споразумение и да се премине от думи към дела, за да се доближим до желаните 1,5°C затопляне до края на века.
Три предизвикателства пред СОР26
- Мерките, които предприема всяка отделна страна. Това е политическият аспект, който е в центъра на Парижкото споразумение. Това са конкретните действия и ангажименти на държавите, подплатени с цифри, за достигане на въглеродна неутралност през 2030 г. като условие за постигане на затопляне от 1,5°C. Всяка страна имаше пет години, за да предостави своите планове.
Към момента само 120 страни-членки на ООН (които емитират около 50% от газовете) са предоставили своите програми. На 28 октомври, в навечерието на срещата в Глазгоу, Китай за първи път се реши да покаже национален план. След като през последните седмици демострира своите добри намерения, все пак той обяви, че ще достигне най-високото ниво в емисиите си към 2030 г. Това съобщение на най-големия световен замърсител силно разочарова експертите.
С така декларираните програми, емисиите ще се увеличат към 2030 г. с 16% в сравнение с 2010 г. Но за да се ограничи нарастването на средната температура до 1,5°C, трябваше емисиите на CO2 да бъдат съкратени с 45% през 2030 г.
2. Финансирането. Става въпрос за 100 млрд. долара. Рамковата конвенция от 1992 г. както и Парижкото споразумение изрично подчертават, че развитите страни трябва да подкрепят финансово страните от Юга. През 2009 г. в Копенхаген най-богатите страни се съгласиха да отпускат след 2020 г. по 100 млрд. долара годишно на най-бедните страни, които замърсяват най-малко, но са най-засегнати. Три четвърти от най-големите африкански градове се намират по крайбрежието и са подложени на най-голям риск от повишаването на нивото на световния океан. Те трябва да развият своята инфраструктура, за да предпазят крайбрежието си, а това означава, че финансирането трябва да дойде от международната общност.
Десет години след направеното обещание общото финансиране за справяне с климатичните проблеми достига 79,6 млрд долара, т.е. не достигат 20 млрд долара годишно. От тогава САЩ са увеличили своя принос с 11,4 млрд, но други значително са го ограничили, оправдавайки се с Ковид кризата. Реалните нужди обаче значително надвишават сумата от 100 млрд долара. Организаторите на COP26 обещават сега, че тя ще бъде достигната през 2023 г.
Освен това 80% от направеното финансиране е отпуснато под формата на кредити, които трябва да бъдат върнати с лихви. Абсолютно неприемливо е най-бедните страни, които и без това са свръхзадлъжнели, да бъдат принуждавани да заемат нови средства за справянето с климатичната криза, за която те са най-малко отговорни.
И не на последно място обещаните 100 млрд. не вземат предвид нанесените щети, които се предвижда да бъдат за 580 млрд. долара годишно до 2030 г.
3. Пазарът на въглеродни емисии. Това предизвикателство има технически характер и е най-взривоопасно. То се засяга в чл. 6 на Парижкото споразумение, който единствен не е финализиран. Това е доказателство за неговата сложност и комплексност. Той предвижда два механизма, за да могат субектите (между държавите в първия механизъм и между държавите, предприятията, частните субекти и т.н. във втория) да си разменят въглеродни емисии по начин, контролиран и диржиран от ООН. Тябва да бъде взето решение, за да могат тези механизми да придобият оперативен характер. Предишните конференции се провалиха в опитите си са изграждане на световен пазар на въглеродните емисии.
Целта на този пазар е да се подпомогнат държавите да реализират националните си планове така, че към 2050 г. да се постигне въглеродна неутралност в световен мащаб. Това озночава нивото на въглеродните емисии да бъде равно на това, което се абсорбира по естествен път (горите, океаните) или с технологични средства. Те могат дори да се увеличават, ако има средства тяхното компенсиране.
Как действа този пазар? Принудени да подобрят въглеродния си баланс, държавите и предприятията купуват въглеродни квоти. Една квота дава право да се емитира 1 тот CO2. Те или ще успеят да намалят емисиите си и да препродадат излишните си квоти, или закупените квоти няма да им стигнат. Тогава те могат да си купят, за да финансират проекти, които ще им донесат такива квоти. Най-често се прави следното: цената на тон въглеродни емисии е прекалено ниска, за да ги стимулира да съкратят емисиите, затова те предпочитат да закупят нови квоти… Така предприятието финансира екологични проекти, за да балансира обема на емисиите си. В замяна те получават допълнителни квоти. Засаждането на дървета като компенсаторен механизъм е най-често използваният инструмент. Това все пак не е толкова скъпо. Да се озеленят големи площи и да се умножат естествените средства за абсорбиране на CO2 е най-очевидното средство за борба срещу затоплянето, което се изчислява на 10 долара на тон.
Еколозите обаче не виждат в квотите решението на проблема, защото компенсирането не означаване съкращаване. Всъщност това е размяна на правото да „замърсяваш“.
Залесяването също не може да се счита за универсално средство. Първо: възстановяването на равновесието емисии/абсорбиране се отлага във времето, тъй като замърсяването се извършва днес, а поглъщането на емисиите ще отнеме много повече време. Второ: залесяването носи големи рискове – буря, пожар и гората е унищожена. Например през 2019 г. Турция засади 11 млн. дървета, а 6 месеца по-късно те умряха поради засушаване. Трето: количеството свободни земи не е неограничено. Горските площи, необходими за поглъщането само на 2 Gt СО2 се изчислява на 678 млн ха, което е два пъти територията на Индия. Това обаче би довело до загуба на средства за съществуване в много от по-бедните страни.
Пазарът на въглеродните емисии би могъл да доведе до тяхното намаляване, но само ако правилата са ясно дефинирани и се създаде механизъм за контрол и прозрачност. Това е една от целите на настоящата COP.
Кои са участниците в COP26
Организаторите очакват около 25 000 участници. Близо 200 делегации ще преговарят в продължение на 12 дни.
Политиците. Очаква се голяма част от световния политически елит: Джо Байдън, Антонио Гутиереш, Урсула фон дер Лайен, папа Фарнциск I. Английската кралица се отказа от участие поради медицински причини. Ще присъстват голяма част от ръководителите на страните от Г20, на които се падат 80% от вредните емисии.
Участие ще вземат ръководителите на две от страните, които проявяват особен скептицизъм към проблема: бразилецът Жаир Болсонаро и австралиецът Скот Морисън. Австралия е най-големият световен износител на въглища, горивото, което предизвиква най-голямо замърсяване и върху което е изградена енергетиката на страната. През миналата седмица Морисън заяви, че Австралия ще се стреми към въглеродна неутралост, но ще продължи сегашната си енергийна политика.
Две отсъствия се набиват на очи: Владимир Путин за Русия и Си Дзинпин за Китай, страната която емитира най-много парникови газове след 2010 г. (27%).
Учените. Това е така да се каже „челната група“ на СОР, която работи върху ефектите и сценариите от затоплянето. Централна роля сред тях играе Giec, създадена през 1988 г., която на всеки 6-8 години публикува анализи.
Неправителствените организации и гражданските сдружения. Предвижда се провеждането на голяма демонстрация на 6 ноември, начело с коалицията СОР26 в рамките на Световен ден на климата. Очаква се да вземат участие над 500 000 души и стотици неравителствени организации.
Какво би било успех в Глазгоу?
Надеждите са преди всичко свързани със завръщането на САЩ в Парижкото споразумение, както и с водещата роля, която Джо Байдън иска да поеме. Не са изключени силни заявки от страна на Вашингтон. През септември САЩ обявиха удвояване на техния финансов принос към климата на 11,4 млрд долара годишно до 2024 г.
Нова Зеландия, която до сега беше на опашката, обеща да увеличи четирикратно вноската си на близо 1 млрд. Турция, 16-ият най-голям замърсител, изненадващо ратифицира на 6 октомври Парижкото споразумение. Южна Африка представи пред ООН нови ангажименти за съкращаване на емисиите си. Европейският съюз подобри плана си, който предвижда съкращаване с 55% на емисиите си на парникови газове в сравнение с 1990 г. до 2030 г. Той също пое задължението да постигне въглеродна неутралност през 2050 г.
За разлика от Париж, няма да има споразумение от Глазгоу, което би могло да отразява победа или поражение. Успехът на СОР26 ще зависи от способността на държавите в действителност да отговорят на спешните климатични предизвикателства, като от една страна обявят по-голямо намаляване на техните емисии през следващото десетилетие и от друга увеличат финансирането за развиващите се страни, за да ги подпомогнат в по-лесното осъществяване на прехода им към по-безвредни технологи.
***
RFI, превод Георги Саулов
