Анализът на Адриан Николов от бюлетина на Института за пазарна икономика е своеобразно продължение на темата, по която писа и доц. Красен Станчев…
Конкуренцията е нежелано явление, особено когато можем да ползваме държавата, за да отстраним конкурентите и да си осигурим пазар, пък дори и да е за сметка на крайния потребител. Именно това е на път да се случи, ако бъде приет внесен в края на юли от социалистическата партия законопроект, който налага използването на един учебник по предмет за всеки клас.
В мотивите към законопроекта четем, че целта му е премахване на възможностите за корупция, свиване на цените на учебниците и оттам на разходите на домакинствата за образование, както и гарантирането на качеството на ползваните учебници. Според вносителите с ограничаването на избора на учебници би се повишила ефективността на системата на училищно образование, като то е „необходимо условие за ефективно реализиране на националните образователни програми“. В такъв сценарий, изборът на преподавателите се ограничава до учебните помагала, в рамките на което те би трябвало да могат да се съобразят с особеностите на конкретните си ученици и образователна ситуация.
Предварителната оценка на въздействието на законопроекта поставя акцент върху качеството на ползваните учебници с аргумента, че поставянето на отговорността за избора на учебник за отделните класове и предмети в ръцете на Министерството на образованието и науката би довело до неговото повишаване. Това твърдение не е особено обосновано – дейността на министерството е отдалечена от реалния образователен процес, а оценката на достойнствата на отделните учебници по формални критерии може да отрази само част от качествата им. Подборът на учебници спрямо залаганите от Министерство на образованието и науката образователни стандарти изглежда до голяма степен логичен, тъй като в крайна сметка целта на учебниците е именно да покрият съдържанието на образователните стандарти. Още повече, че и учебниците които се предлагат днес минават през министерско одобрение, но без да се избира само един от тях. Предложението обаче е насочено в напълно грешна посока – вместо да цели повишаване на гъвкавостта на образователния процес и налагане само на най-общи рамки на отделните училища и преподаватели, то допринася за максимална стандартизация и ограничаване на избора.
Също толкова съмнителни са твърденията, че определянето на учебниците от страна на министерството би довело до ограничаване на корупцията. Възможността предпочитанията на отделни преподаватели да се определят от близостта им с отделни издателства определено съществува; с прехвърлянето на избора в МОН обаче аналогична хипотеза за риск от корупция се премества на по-високо ниво в самото ведомство, а не се премахва. Няма гаранция, че – както се случва често с обществени поръчки, например – изискванията към учебниците няма да бъдат нагаждани към предложението на коректно издателство.
От най-голямо значение обаче е ограничаването на свободата на вземане на решение на преподавателите. Налагането на министерски избор на учебник до голяма степен предопределя и начина на преподаване и структуриране на съдържанието. По всичко личи, че вносителите искат максимално да ограничат избора на преподавателите, за сметка на централизирани решения. Изборът на помагало в никакъв случай не е достатъчен, за да може преподавателят да се адаптира както към собствения си стил на работа, така и към потребностите на отделните ученици и класове, на които преподава. Още повече, че обикновено помагалата са съобразени със съдържанието на учебниците, което от своя страна означава, че изборът на конкретен учебник предопределя и избора на помагало.
Законопроектът напълно игнорира последствията за конкуренцията в сектора на издателите на учебници. Понастоящем дори и да не е най-популярният сред мнозинството от учителите, всеки учебник има шанс да бъде предпочетен поне от известен брой от тях. Налагането на избора на МОН обаче променя конкуренцията към ситуация на „всичко или нищо“, където избраният издател получава целия пазар за конкретния клас и предмет, а усилията и работата на останалите за изготвяне на конкурентни учебници остават без никакъв резултат. Това със сигурност ще се отрази на мотивацията на издателите да възлагат на множество авторски колективи да предлагат свои различни учебници. В динамичен план паралелната употреба на различни учебници за един клас позволява постоянно сравнение, критика, осмисляне на грешки – независимо от първоначалните предпочитания, в средносрочен план практиката до голяма степен ще ориентира търсенето към по-подходящия и по-добър учебник. Вместо това фокусът им ще се премести от предлагането на възможно най-добрия учебник, който да бъде избран от максимално много преподаватели към този, който ще се хареса най-много на министерството. Възможно е, разбира се, крайната цел да е елиминирането на конкуренцията в сектора и връщането на държавата в издаването на учебници, както се случва в редица сектори през последните години – например държавната петролна компания, от която днес се чудим как да се отървем.
На фона на съмнителните положителни последствия, вредите от въвеждането на един, централизирано избран учебник за предмет и клас са повече от очевидни. Такава реформа обаче седи дори по-странно предвид, че есента заплашва с нова вълна на коронавирус, затваряне на училища и реорганизиране на образователния процес от разстояние – за конкретни учебни заведения или дори за цялата система на училищно образование. В контекста на тези далеч по-значителни проблеми реформа при учебниците в момента – особено в посока, която ограничава избора и конкуренцията – изглежда напълно излишна.
