Предстоят поредните парламентарни (извънредни) избори. Паралелно се подготвя държавният бюджет за следващата 2025 г., подкрепен с (някакво) финансово-икономическо виждане за следващите три години. Държавният бюджет оперира с много пари, а когато се говори за пари всички наострят уши, включително и най-вече политическите партии.
От времето на Френската революция от края на 18-ти век управляващите партии се разделят условно на левица и десница. Установяването на разбиранията за същностна политическа идеология обаче отнема почти цял век. С обявяването на Третата република във Франция (1871 г.) понятията ляво и дясно стават част от названието на партиите. Най-общо лявата политическа идеология проповядва активна намеса на държавата в икономиката (включително до изродените комунистически възгледи, свързани с явна и неявна форма на разнообразни видове диктатура), докато дясната алтернатива се свързва със свободата на пазарните взаимоотношения и минимални държавни регулации.
Съществува алегория, която представя нагледно идеята за ляво и дясно в политиката.
Да си представим дълга поредица от хора, тръгнали на път. Оформен е челен отряд, който проправя и трасира пътя, по който върви цялата върволица. В проточилата се опашка има физически и ментално слаби хора, които трудно съумяват да следват скоростта на придвижване.
Основно се оформят две алтернатива за управление на процеса на движение.
Първата алтернатива (дясна политика) е стимулиране на челния отряд, те са можещи и способни, те формират пътя, тяхното стимулиране ускорява движението. Опашката се проточва и изоставащите нарастват, но за тях се полагат грижи от различни по характер благотворителни организации, подпомагани както от отделни субекти, така и от централното управление.
Втората алтернатива (лява политика) е подпомагане основно на изоставащите с разбирането, че челният отряд включва способни и можещи личности, те сами ще се оправят и ще проправят пътя напред. Помощта за изоставащите идва от допълнително натоварване на челния отряд, което забавя скоростта.
Логично е да се очаква, че при първата алтернатива социалното разслоение ще бъде по-голямо, докато при втората алтернатива надделява тенденцията към уравниловка. Краен случай на лявото беше изживяното изкривено социалистическо управление, при което материалното равенство доминираше при формулата: Всички равни в своята бедност. Особен открояващ се приоритет беше управленската върхушка, която се ползваше с много по-големи материални придобивки при внимателно дозирана информираност.
В развития съвременен свят понятията ляво и дясно в политиката са много повече условни и относителни, отколкото реални. Не са редки случаите, когато широко рекламирани леви партии прокарват десни управленски идеи, както и обратното. Показателно е например, че победилата на изборите през 2024 г. Лейбъристка партия (Трудова партия) във Великобритания е популярна като ляво-центристка. Лидерът на Лейбъристката партия Кийр Стармър обяви, че „… ерата на политиката като представяне и личен интерес над службата приключи„, както и че „… ще отключим растежа и ще свалим спирачките от Великобритания, обръщайки завинаги страницата на икономическата безотговорност и всеобхватната неспособност да посрещнем бъдещето“.
Шумно биещото се в гърдите ляво управление на С. Станишев у нас въведе плоския данък (2008 г.), който е категорично дясна мярка за управление. Той облагодетелства богатата капиталистическа прослойка на обществото с идеята, че натрупаните капитали ще се върнат обратно в икономиката и ще издърпат материално обществото напред.
Афишираното дясно управление на акад. Н. Денков увеличи административно чувствително доходите на заетите лица в обществения сектор (елемент на лява управленска политика), без да се съобразява и да отчита дефицита на икономически условия за това, най-вече недостатъчния прираст на производителността на труда.
Нерядко (а дори и като правило) левичарското управление гравитира към популизъм с оглед завладяване на обществени позиции. Характерно и специфично за нашата страна е свързването на лявото управление с определена форма на проруска ориентация. В съответствие с изкристализиралите принципи още от времето на А. Смит надделява личната заинтересованост на партийните върхушки, прикрита от демонстративно рекламирана грижа за нискодоходната част от населението.
Основна грижа на макроикономическото управление следва да е осигуряването на стабилен икономически растеж при спазване на общоприети принципи за справедливост. Разбиранията за справедливост на обществено равнище не са постоянни, а се променят във времето, както и се различават в пространството, при различни обкръжаващи условия.
Понятието за справедливост се свързва най-вече със степента на социално разслоение в обществото. Прекалено ниското социално разслоение, което беше характерно за т.нар. социалистическо управление, подтиска стимулите за висока трудова и инвестиционна активност, респ. задържа икономическата динамика. От друга страна високото социално разслоение, толкова повече ако се свързва с нерегламентирани и корумпирани практики, генерира социално напрежение, което нарушава стабилните устои на държавността и отново подтиска икономическия прогрес.
Разпространен измерител на социалното разслоение е коефициентът на Джини, който варира между нула и единица. Ниските стойности на коефициента съответстват на слабо социално разслоение и обратно.
Световната практика е установила определени граници на социално разслоение, които се преценява, че са социално приемливи както от гледна точка на поддържане на стимулите за икономическа и инвестиционна динамика, така и за социално допустимо материално разделение на обществото. Доминиращият коефициент на Джини в страните от ЕС е около 30%, докато у нас той е близо десетина процентни пункта по-високо (максимална стойност сред страните от ЕС). От тази гледна точка би следвало да се заключи, че България е с крайно (дори неприемливо) дясно управление в ЕС. Същевременно в Белгия и Норвегия коефициентът на Джини е около 24%, което би следвало да се оценява като доминация на лява по характер политика.
Предвид опашкарската позиция на България в ЕС и необходимостта от ускорена конвергенция към европейските икономически реалности, страната ни се нуждае категорично от изпреварващо икономическо развитие. То може да се постигне не чрез робуване на стандартизирани управленски норми и представи, при това исторически отхвърлени, а чрез управленска гъвкавост и избор на конкретни форми на управление, които да бъдат максимално ефективни от гледна точка на времевата конюнктура.
Така например ситуацията с въглищния добив на електроенергия в страната видимо е абсолютно безперспективна и неговото поддържане на висше управленско равнище е ляв тип популистка мярка със задържащо икономическо развитие. Аналогично, несъобразеното административно увеличаване на определени трудови доходи се оценява като лява мярка, която създава определени трудности на местната конкурентоспособност. Тук обаче следва да се отчете и необходимостта от гравитация към средноевропейското равнище на доходите, което поставя проблема на друга плоскост. Същевременно ограничената активност на държавата по линия на публичните инвестиции (както и продължаващото неоправдано действие на т.нар. плосък данък) се оценява като дясна мярка, но работи против вътрешната икономическа експанзия..
Заключение
Определянето на една икономическа политика като лява или дясна има повече пропаганден, отколкото същностен характер. Една политика може да се възприема като лява или дясна, но важното е тя да е разумна, национално отговорна, премерена и печеливша.
Няма значение дали котката е бяла или черна, важното е да лови мишки. Ако не лови мишки, освобождавай се от нея без колебание и сантименти.
Страната ни има нужда от ускорено икономическо развитие и задължение на макроикономическото управление е да се ангажира и да подбира подходящите към съответното време мерки за постигането на тази цел. В пазарната икономика очите винаги трябва да бъдат широко отворени и мозъкът непрекъснато и неуморно да щрака.