Технологията за улавяне и съхранение на въглерода (CCS) привлича все повече и повече интерес с оглед намаляването на нашите емисии на парникови газове. Но тя остава спорна. Рут Хърбърт е директор на Асоциацията за улавяне и съхранение на въглерода, която обединява около сто компании от сектора (от които поне четири петролни). Нейната роля е да насърчава CCS.
Клеман Сенешал отговаря за климата в Грийнпийс Франция, екологична НПО, която се противопоставя на използването на този метод. Двамата не говорят на един език, буквално и преносно. RFI* разговаря с тях в кулоарите на COP27…

„Тази технология е жизненонеобходима“

RFI: Колко завода в момента функционират и колко се предвижда да бъдат изградени?
Рут Хърбърт:
Има около сто проекта, главно тръбопроводи, и около четиридесет (в експлоатация), преди всичко в петролния и газовия сектор. Засега все още няма мащабни проекти, защото не са създадени адекватни икономически условия. За тяхното разгръщане са важни цената на въглеродните емисии, данъчните кредити за въглеродните емисии, които се предоставят в Съединените щати, икономическите стимули в Европа.
Aсоциацията на CCS изчислява, че до 2050 г. 8 милиарда тона въглерод ще бъдат уловени, транспортирани и съхранявани. За това ще са необходими 2000 големи инсталации за улавяне. Ако не го направим, няма да постигнем целите си в областта на климата. И освен това, има цели отрасли на икономиката, които не могат да бъдат декарбонизирани по друг начин: производството на електроенергията, тежката промишленост, заводите за третиране на отпадъци, стоманодобивните и циментовите заводи. За цимента, например, със сигурност можем да преминем към нисковъглеродно гориво, но все пак не можем да избегнем емисиите, които се дължат на отоплението в процеса на производството. Така че се нуждаем от улавяне и съхранение на въглерод, за да постигнем въглеродна неутралност. Тази технология е жзненонеобходима.

Често чуваме да казват, че тези тохнологии все още не са достатъчно развити. Какво ще кажете по този въпрос?
Междуправителствената експертна група по климатичните промени (МЕГКП) към ООН твърди, че имаме нужда от този инструмент…

Но само за „остатъчни емисии“, които не могат да бъдат отстранени по друг начин…
Да, вие казвате „само“, но в действителност случаят е масов. Трябва да изградим множество инсталации за CCS само заради примерите, които току-що ви дадох. Това е голямо предизвикателство, няма да е лесно! Така че трябва да започнем възможно най-бързо.
Що се отнася до степента на развитие на изследванията, ние знаем достатъчно много за тази технология и няма да можем да научим повече, преди да започнем да я прилагаме в по-голям мащаб. Така че липсата на достатъчно знания не е аргумент да не желаете да развивате дадена технология. С този аргумент никога не бихме изградили ветрогенераторни паркове и никога не бихме направили дори и крачка напред по пътя към въглеродната неутралност. Всеки етап във веригата CCS използва техники, които се прилагат от десетилетия. Що се отнася до съхранението в земята, то се използва в Норвегия от 25 години, транспортът също. Има и други проекти, които вече се изпълняват и публикуваните данни показват къде се намира CO2. Така че въпросът ми е колко време ще ни е необходимо, за да започнем да развиваме всичко това? Трябваше да го направим преди 25 години. Сега имаме големи количества за улавяне…

Що се отнася до съхранието, съществува рискът от изпускане…
Рискът идва от избора на място за депо. Когато избирате място, трябва да сте сигурни в редица неща: да изберете правилната дълбочина и че скалното покритие не е крехко. След това правите опити, като инжектирате определена доза CO2, за да видите дали почвата там го затваря добре и дали газът се държи според очакванията. Има инструменти за наблюдение дали газът не се изпуска. След този пробен период и когато агенцията по контрола утвърди мястото, тогава можете да започнете да инжектирате CO2 в земята. Очевидно, ако не следвате всички тези етапи, рискувате да инжектирате CO2 на неподходящо място. Но изискванията на различните европейски и британски регулаторни органи са много стриктни при получаване на разрешението за извършване на тестове. Така че са необходими години подготовка на място за съхранение, за което да може да се гарантира, че е безопасно.
Основната част от нашата индустриална революция се изразяваше в извличане на CO2, тъй като той беше затворен в геоложки формирования като нефт и газ. Така че геоложкото съхраняване е най-трайното и естественото.

Някои страни, като Исландия, където беше изграден заводът по проекта Orca, са изложени на сеизмичен риск…
Тук отново става дума за изучаване на геологията. Имахме разговори с някои африкански страни и първият етап за тях е да идентифицират своята подземна геология. Някои са уверени, че познават геологията си доста добре, а други още не са се замислили по този въпрос.

Дали този процес наистина може да се приложи в голям мащаб от геоложка гледна точка?
От геоложка гледна точка няма проблем. В Европа има много места за съхранение, особено в Северно море. Под Северно море има капацитет за съхранение на всички емисии на Европа за около 500 години непред. И ако човечеството иска да се справи с предизвикателството на климатичните промени, трябва да спрем да мислим в рамките на държавните граници. В Европейския съюз нещата вървят много бързо напред, особено по въпроса за трасграничното транспортиране.

Онези, които се противопоставят на CCS, се опасяват, че то ще ни успокои ще доведе доотказ от активни действия в областта на климата“. С други думи, технологиите ще ни спасят и вече няма да се налага да полагаме усилия за постигане на енергийна икономичност.
Всички са съгласни, че трябва да вървим по-бързо. Във Великобритания целта е да намалят емисиите си със 78% до 2035 г. Ако искаме да развием възобновяема енергия, особено вятърна енергия, ще трябва да прибегнем в някаква степен и до CCS. Въпросът не е дали да използваме една или друга технология. Толкова сме закъснели, че трябва да прилагаме множество решения едновременно. Времето ни притиска.

Изграждането на инфраструктурата за CCS остава изключително скъпо, а цената на уловения въглерод все още не е остойностена.
Комитетът по изменение на климата на Обединеното кралство казва, че CCUS („U“ означава повторно използване на уловения въглерод) е сред най-евтините решения за постигане на „въглеродна неутралност“ до 2050 г. Доклад на AECOM показва, че изследванията върху технологии от второ поколение ще свалят цените под тези на европейския въглероден пазар за емисии на CO2.


„Това е троянският кон на изкопаемите горива“

Клеман Сенешал, водещ кампанията „климат“ в Грийнпийс, Франция

RFI: Първият упрек към тези технологии е, че те все още не са се доказали. Не е ли принцип на всяко научно откритие първо да се опипа почвата, а след това да дойде успехът?
Клеман Сенешал: Тези технологии са петдесет години медиен шум около фалшиви надежди: тя е използвана за комерсиални нужди за първи път през 1972 г. в Съединените щати и нейните защитници продължават да ни обясняват половин век по-късно, че все още не е достигнала стадий на развитие, който да позволи масовото ѝ прилагане. Предполагаше се, че това е технологичната иновация, която ще ни позволи да се борим с глобалното затопляне, без да се налага да променяме икономическия модел. Въпреки това през тези пет десетилетия количеството на емисиите, изпускани в атмосферата, се е утроило.
Това беше измама от самото начало, измама е и сега. Днес тези технологии улавят 0,1% от емисиите от изкопаемите индустрии, т.е. 40 милиона тона въглероден еквивалент, докато ние отделяме 40 милиарда. Нейните защитници твърдят, че секторът ще бъде готов за масово функциониране през 2030 г. Но тук веднага възниква малък проблем – дотогава трябва да намалим емисиите си с 45%. Освен това тази технология консумира между 10 и 40% от енергията, произведена от една електроцентрала. Широкомащабното ѝ внедряване би анулирало незначителните печалби, които бихме получили (ще трябва постоянно да се строят нови електроцентрали). Но най-лошото е, че повече от 70% от уловения CO2 се инжектира отново в експлоатацията на въглеводородни находища, защото позволява тя да бъде оптимизирана.

Какво искате да кажете?
Това са данните, публикувани в последния доклад на Института за енергийна икономика и финансови анализи (IEEFA). Уловеният CO2 често се използва за инжектиране в земята на нивото на находищата от изкопаеми горива, за да се улесни извличането на остатъчни въглеводороди. Това прави възможно по някакъв начин пълното уползотворяване на разработваните находища.
Що се отнася до обикновеното съхранение на CO2 в земята, не е изключено да има изтичане и нищо не показва, че проблемът може да бъде постоянно решен. Това е въпрос, на който МЕГКП особено настоява в своя специален доклад по темата.
Така че CCS позволява първо да се освободят от отговорност индустриите, занимаващи се с добив на изкопаеми горива, второ да се освободят от отговорност държавите по отношение на тези индустрии и трето да се улесни развитието на тези замърсяващи енергии. Така се изправяме пред типично погрешно решение, което прави възможно приватизирането на печалбите, докато разходите се стоварват върху обществото.

Защо?
Милиарди пари обществени средства се изразходват за предстаяне по илюзорен начин в благопрятна светлина на индустрията за изкопаеми горива, която от своя страна натрупва огромни печалби, унищожавайки нашата обща планета.
Тази година емисиите от изкопаемите индустрии ще достигнат нови рекорди. Ако искаме да намалим нашите емисии, ние трябва да започнем като престанем да ги отделяме, което предполага различна социална организация и друг начин на производство. Технологичното чудо всъщност е само мираж.

Въпреки това МЕГКП признава в последния си доклад, че ще бъде необходимо да използваме тази технология за третиране на „остатъчните емисии“, тоест емисиите, които никога няма да можем да абсорбираме по друг начин
Това, което МЕГКП казва е, че ще трябва да съхраняваме повече въглерод. Това обаче може много добре да се направи чрез екосистеми. Дали тази технология един ден ще направи възможно абсорбирането на някои остатъчни емисии? Защо не. Проблемът е, че за момента това е троянският кон на изкопаемите индустрии, които имат за цел да ни накарат да вярваме, че ще можем да продължим да експлоатираме всички налични въглеводородни залежи и след това ще можем да улавяме и съхраняваме СО2.
Много учени се изказаха по темата, като подчертаха, че това въобще не е подходящо средство за справяне с глобалното затопляне. А Международната агенция по енергетика казва, че трябва да спрем разработването на инфраструктурни проекти за добив на изкопаеми горива, ако искаме да имаме шанс да останем на пътя от 1,5°C до края на века, т.е. да ограничим планетарния хаос.

Целта им е да ограничат наличието на парникови газове в атмосферата. Това не означава ли, че те трябва да присъстват тук, на COP?
Проблемът е, че това всъщност не е тяхната програма, тъй като тяхната рентабилност и бизнес зависят от тези емисии. Голям брой от тях присъстват на COP, но те участват в делегациите на държавите, включително и на петролните държави, и имат достъп до участие на определени сесии на преговорите, които имат важна роля за целостното изпълнението на Парижкото споразумение и оказват изключително вредно влияние. CCS е преди всичко частният сектор, който идва тук, за да защитава икономически интереси.

Вие ги поставяте на същото ниво като петролните компании. Няма ли все пак съществена разлика: едните изхвърлят CO2, другите се стремят да го извлекат
Те принадлежат към една и съща коалиция на изкопаемите горива, тъй като 70% от CO2 се инжектира отново във въглеводородните находища. Това наистина са типът фалшиви решения, които индустриите за изкопаеми горива използват, за да прикрият отговорността си и да сведат до минимум вредния характер на своята индустриална дейност. Трябва драстично да ограничим нашите емисии, а не съдействащите технологии да са тези, които могат да направят това. Така позоваването на този тип технологии има стратегически характер за тях, особено в преговорите за климата: да накараме всички да повярват, че не е необходимо да се захващаме със сектора на изкопаемите горива, защото ще намерим технологии, които един ден може би ще намерят масово приложение, за да могат евентуално да абсорбират значителна част от СО2 от атмосферата. Това пряко се противопоставя на самата идея за икономия на енергия и на необходимостта от системни промени. И всички доклади на МЕГКП го казват: трябва да променим връзката си между потребление и производство и да преминем към модел, който се основава на идеята за ограничения и икономии.

Улавяне и съхранение на въглерод: за какво говорим?
Има две основни техники за улавяне на CO2, изхвърлен в резултат на нашата дейност. При първата CO2 се взема „при източника“, например при излизането му от комина на фабриката. Той е най-разпространената, най-старата, също така е и най-евтината: CO2 е много по-концентриран при излизането от комина, отколкото във въздуха, и изисква по-малко енергия за неговото улавяне. Използва се в тежките индустрии и индустриите с високи емисии на СО2.
Втората, директно улавяне на въздух (DAC), улавя CO2, който вече е в атмосферата, като използва големи абсорбатори. Следователно е много по-разреден и изисква много повече енергия. Така DAC е насочен повече към историческите емисии. Заводът Orca в Исландия, който успя да направи страхотна PR кампания при стартирането си преди година, е най-големият в света от този тип от двадесетте съществуващи. Въпреки това, максималният му капацитет е изключително малък: улавя 4 000 тона CO2 годишно, което се равнява на емисиите от 870 автомобила през целия им живот на употреба. Що се отнася до себестойността на един тон уловен и инжектиран въглерод, тя варира в зависимост от техниката, но в момента е твърде висока и остава основната пречка за развитието на сектора. Понякога CO2 се използва повторно с оглед намаляване на разходите.
Според проучване на Френския институт за международни отношения, през 2019 г. в 16 държави в Европа вече действат 76 проекта (включително демонстрационни). Тези проекти могат да съхраняват повече от 50 милиона тона CO2 годишно (Mt CO2/година) до 2030 година. Това означава, че ще са необходими голям брой заводи, за да се намалят значително нашите емисии, които са десет пъти по-големи.

Какво казва МЕГКП?
Последният доклад на МЕГКП съдържа, в своето резюме предназначено за политиците, близо 40 повторения на термина CCS. „CCS може да направи възможно използването на изкопаеми горива по-дълго“, се обяснява в него.
По отношение на готовността, „за разлика от петролния и газовия сектор, CCS е по-малко готов в енергийния сектор, циментова и химическата промишленост, където е ключов вариант за намаляване на емисиите на парникови газове“. Но неговият потенциал, особено в енергийния сектор, е изключително нисък в сравнение с този на слънчевата и вятърната енергия.

*Превод Георги Саулов




Имате възможност да подкрепите качествените анализи, коментари и новини в "Икономически живот"