Анализ на Harvard Business Review чрез Capital.fr*…
Стремежът към по-устойчив модел постави на изпитание самия принцип за икономическия растеж. Тези две цели обаче далеч не са противоречиви или несъвместими. Устойчивото развитие сега е фактор на икономически успешното развитие за компаниите. Това е аргумент, който трябва да бъде допълнително изтъкван, за да се ускори текущият преход.
Борбата с изменението на климата и за опазването на околната среда изисква от нас спешно да преосмислим модела на развитие, който преобладаваше досега. Безразсъдната алчност, на която той се основава по отношение на природните ресурси и последствията, които поражда върху нашата екосистема, подчертаха необходимостта от намиране на по-трайни решения. Следвайки буквално тази логика, която е меко казано спорна, забавянето на икономическия ръст се наложи едва ли не като панацея за целта за устойчиво развитие. Като че икономическият упадък беше единственият път да се стигне дотам.
Очевидно изискванията за икономическа експанзия и прилагането на екологични мерки налагат значителна пестеливост (енергия, потребление и т.н.). Предполага ли това обаче, че намаляването на растежа е жизнеспособен отговор? По-скоро е много далеч от истината. Пряко следствие от една такава хипотеза би била заплаха за най-фундаменталните социални достижения (здравеопазване, образование и т.н.) и като резултат ерозия на нашия социален модел. Принудителното налагане на това решение изглежда още по-нереалистичен вариант, тъй като би било много трудно да се приложи в световен мащаб. Това би се проявило в изчерпване на инвестициите, необходими за изграждането на истински алтернативен модел, единственият реален изход от проблема, пред който сме изправени колективно. По принцип е по-добре да се трансформира, отколкото да се унищожи съществуващата система.
Идеи не липсват
Особено след като, въпреки бурното икономическо развитие през последните тридесет години, глобалната декарбонизация е спаднала от 0,7 kg CO2 на долар от БВП през 1990 г. до 0,3 kg през 2019 г. Фактите показват, че растежът и устойчивото развитие далеч не са противоречиви. Точно обратното, опирайки се на иновациите, първият може да бъде преобразуван така, че да обслужва второто. Независимо дали става въпрос за чиста енергия, улавяне на въглерода или икономия на „традиционните енергоносители“, проектите, които въплащават в себе си както растежа, така и екологията, стават все повече. И те не са от вчера. Един хладилник днес консумира три пъти по-малко от 320-те киловата годишно, необходими му за работа преди десетина години. Въз основа на този пример няма съмнение, че настоящите изследвания ще позволят създаването в рамките на пет години на дълготрайни батерии, които ще бъдат изработвани без използването на редки материали.
Все пак, въпреки икономическите предимства на устойчивото развитие, то все още твърде често се разглежда през призмата на разходите, а не като финансово изгодна и конкурентоспособна инвестиция. Според проучване на Capgemini Research Institute, „Един балансиран свят: защо стремежът за устойчиво развитие не води до конкретни действия“, 53% от анкетираните компании смятат, че разходите за прилагане на такъв тип инициативи надвишават потенциалните ползи. Това разбиране в крайна сметка води до възпрепятстване на действията на компаниите по отношение на намаляването на техния въглероден отпечатък. Реалността всъщност е съвсем различна, тъй като устойчивото развитие често върви ръка за ръка със съответните финансови резултати. Действително, същото проучване показва, че „пионерите“ – а именно първите организации, които са въвели устойчиви практики и които представляват само 11% от анкетираните компании, са отбелязали увеличение с 83% на приходите си на служител между 2020 г. и 2021 г. През същия период „новобранците“ в устойчивото развитие (26% от анкетираните) са постигнали приход на служител по-нисък от 13%.
Икономически възможности
Като се абстрахираме от това количествено наблюдение, прилагането на управленски практики в съответствие с целите за устойчиво развитие е също огромен лост за растеж за компаниите. Устойчивото развитие наистина може да се превърне във възможност за привличане на нови бизнеси или за развитие на собствен в по-усъвършенстван модел.
Това е пътят, по който пое Philip Morris, за да стане световен лидер в инхалациите и по този начин да открие нови възможности в областта на здравеопазването. На новата технология за електронни цигари, която е много по-безвредна, тъй като е базирана на процеса на нагряване, а не на изгаряне на тютюна, ще се падат 50% от оборота на компанията до 2025 г.
Тази насока на развитие може да се окаже и отличен начин за увеличаване на пазарния дял, както се вижда от проекта Innovative Light Train на консорциум, начело на който стои френската държавна железопътна компания SNCF. За да съживи мрежата от регионални ж.п. линии, които често са нерентабилни, инициативата залага на нова концепция, предлагаща система, която интегрира в себе си влаковете, инфраструктурата и експлотацията,задвижва се с електричество от батерии и е изградена от леки материали. И накрая, устойчивото развитие е и начин за увеличаване на печалбите, подобно на една марка за дамска висша мода, която реши да вдъхне нов живот на дрехи, които са носени малко или никога не са носени. Тяхното комерсиализиране след процес на репарация, доведе до два пъти по-големи печалби от тези регитрирани от продажбата на нови дрехи. Тази доходност е мотивирала марката да увеличи дейността си в сегмента „втора ръка“, така че в крайна сметка той представлява значителна част от нейните продажби.
Управленски качества
Устойчивото развитие също е ефективен лост за управленска ефективност. В индустрията на лукса добра илюстрация за това е проследимостта (възможността да се проследи произхода на материалите). В стремежа си да включат критерии за устойчиво развитие в своите спецификации, предприятията от сектора трябваше да проявят по-голяма взискателност при подбора на доставчиците си. Макар да се налага понякога да плащат по-скъпо материалите, това увеличение може да се разпростре върху продажната цена, доколкото проследимостта вече е търговско преимущество за крайните клиенти, които са все по-взискателни по темата. Така печалбите им няма да бъдат засегнати, а дори биха могли да се увеличат.
Следвайки тази логика, все по-голям брой компании инвестират в Интернет на нещата (Internet of Things), независимо дали, за да подобрят своята енергийна ефективност, или за да контролират по-добре веригите си за доставки. Именно последните са фундаментални, за да се направи един по-съвършен модел на развитие. В това отношение има много примери. Това позволи на автомобилния производител Renault да увеличи средно до 36% и 20% съответния дял на рециклирани материали и пластмаси в своите автомобили, продавани в Европа. Чрез наблюдение на своята верига за доставки, H&M, от своя страна, намали потреблението на вода за производството си с 25%. Същото важи и за Colissimo, който чрез инсталирането на подменяеми контейнери по своята мрежа е намалил емисиите си на CO2 с 15 000 тона. Действията върху логистиката също могат да бъдат лост за оперативна ефективност, както се вижда от Idemia, лидерът в технологиите за идентичност, който днес предпочита морския транспорт пред самолетите и по този начин е намалил емисиите на CO2 от логистиката си с 15%.
Въпреки тези очевидни възможности, в повечето случаи (57% от анкетираните в проучването на Capgemini Research Institute) компаниите, които тръгват по този път, все още го правят, за да се предпазят срещу едни по-строги бъдещи регулации. В Европа желанието да им се наложат цели, свързани с обхват 3 (непреките емисии на СО2), като се ангажира тяхната отговорност за целия живот на даден продукт или услуга (от доставчиците до дистрибуторите), прави това движение необратимо. Следователно, няма съмнение, че това упражнение за избягване на регулаторния риск постепенно ще се трансформира във възможност за растеж.
Отхвърляйки идеята, че само намаляването на растежа е вярната посока за осигуряване на стабилност, икономическите предимства на устойчивото развитие върху бизнес растежа следователно се открояват като основен аргумент. Още повече, че тази ос на развитие вероятно ще привлече инвестиции, клиенти и таланти. Много предимства, чието прилагане трябва да бъде насърчавано. В противен случай съществува опасността да се забави преобразуването, колкото и неизбежно да е то, на настоящия режим към алтернативен икономически модел.
*Превод Георги Саулов
