Макроикономическата ситуация би трябвало същестевно да се влоши през идните месеци. Опасността от рецесия би трябвало да доведе до поскъпване на американския долар спрямо другите валути, пише Уилям Герлах в коментар за Capital.fr*
Последните движения на валутните пазари са доста смущаващи. Индексът на долара продължава да губи терен, след като достигна върха си на 12 май до 104,74. А само преди няколко седмици някои смятаха, че доларовият индекс ще бъде около 110, ниво, до което той не е стигал от пролетта на 2002 година. Две причини обясняват този спад: връщането на апетита към риска (което, според нас, трябва да има краткосрочен характер) и преминаване на дълги позиции на американския долар с цел гонене на печалба, което също има краткосрочен характер.
В Ibanfirst смятаме, че макроикономическата ситуация съществено ще се влоши през идните месеци с нарастваща опасност от рецесия, което би трябвало да доведе до поскъпване на американския долар спрямо другите валути. Навлязохме в траен цикъл на поскъпване на долара (както беше през 1995 и 2002 г., например), който ще бъде частично стимулиран от ниския растеж на световната икономика, където кризите се натрупват вместо да следват една след друга.
Фактори на дестабилизацията
От гледна точка на финансовите пазари бързо минахме от говорене за стагфлация (нисък ръст, съчетан с общо неконтролируемо повишаване на цените) към говорене за рецесия. Знаем добре, че много често реакцията на пазарите е много по-предпазлива от необходимото. Но започнаха да се натрупват сигналите, показващи опасността от рецесия (която беше близка до нула в края на 2021 г.), но само в рамките на няколко месеца силно се повиши.
Четири фактора, които в последно време дестабилизираха световната икономика:
1. Войната в Украйна, която тласка бавно Европа към рецесия (някои страни, като Франция, могат да изпаднат в техническа рецесия през тази година)
2. Стриктната политика на здравни ограничения, абсурдна от икономическа гледна точка, която Китай възприе и доведе до действителен спад на БВП през това тримесечие;
3. Втвърдяване на валутните условия в САЩ във връзка с постепенния процес на повишаване на лихвените проценти, предприет от Федералния резерв, който започва да предизвиква сериозни сътресения на пазара на недвижими имоти;
4. Трудности в доставките.
По този повод това, което е съвсем нетипчино в актуалния момент, е че световният растеж е функция от достъпа до някои стоки и преди всичко до суровините. През последните години той беше в много по-голяма степен зависим от паричните потоци и от достъпа до кредити, отколкото от снабдяването с никел, торове или зърно. Това е нечувано.
Проблемът с дифицитите се изостря от задръстването на каналите на международната търговия. Отпушване, в най-добрия случай, може да се очаква към края на годината. В момента транспортирането на една стока от склад в Китай до САЩ отнема 74 дена повече, отколкото обикновено. Това е прекалено много.
Говоренето за рецесия
В рецесия ли сме вече? Като изключим няколо страни, където рискът се увеличи (Франция и Великобритания), това не е случаят. Американската икономика, например, все още е твърде стабилна. Данните за БВП през първото тримесечие (-1,5% на годишна база) са разочароващи. Но този спад е свързан с външни фактори – международната търговия и ограничения достъп до стоките, което вече отбелязахме. Вътрешното потребление, въпреки инфлацията, е в добро състояние. Впрочем, американският БВП е с 2,8% по-голям отколкото преди Ковид-кризата. В исторически план това е много бързо възстановяване след един толкова кратък период на спад.
Какво трябва да следим през следващите месеци? На първо място трябва да гледаме отблизо динамиката на международната търговия. Китай и Германия, които в световен мащаб са най-големите страни-износителки, бележат свиване на поръчките за износ на фабрични стоки.
САЩ се оправят добре. Ако свиването в Китай и Германия продължи през лятото, трябва сериозно да се притесним и да считаме, че опасността от рецесия е много по-висока от предвиденото – дори, че е неизбежна.
Топката е в полето на централните банки
На някакъв етап рецесията е неизбежна. Парадоксално, тя дори може да има здравословен ефект, ако доведе до спадане на инфлацията (като се избегнат вторичните ефекти, на ниво заплати например и водещи до временно свиване на потреблението).
Но има две неизвестни. На първо място не всички рецесии водят до спад на инфлацията, породена от покачването на заплатите. През 70-те години САЩ преживяха три рецесии и всеки път синдикатите и работниците успяваха да договорят значителен ръст на заплатите (което като бумеранг предизвика общо покачване на цените). Така че това не е чудотворно решение.
На второ място какъв ще бъде размерът на рецесията, ако тя дойде? Ще успеем ли да избегнем финансова криза, т.е. криза на балансите на търговските банки, което се характеризира с рестрикции в достъпа до ликвидност и кредити, съчетана с икономическа криза (която, по дефиниция, е криза на приходите и засяга преди всичко домакинствата и фирмите)?
Без съмнение топката е в полето на централните банки. Те трябва да действат твърдо, на първо време за увеличаване на лихвените проценти, но след това бързо трябва да спрат процеса, за да се избегне прекаленото дестабилизиране на финансовата система. Вероятно това в момента е в главата на банкерите от Федералния резерв.
Нашият сценарий в Ibanfirst е следният: две повишавания на лихвите с 50 базисни пункта през юни и юли, последвано от подобно повишаване през септември, ако инфлацията не бъде укротена през лятото. След това се налага пауза в този процес. Световната икономика не е в състояние да поеме траен цикъл на повишаване на лихвените проценти, предвид реалното състояние на икономическата активност в много отрасли и равнището на публичните и държавните дългове.
*Превод Георги Саулов
