Какво “продава” AfD на избирателите си и каква е действителността…
Между десен екстремизъм и съюз със СССР
Демократичната общност в Германия и по света вече седмица търси отговор на въпроса как “Алтернатива за Германия” (AfD) спечели в източната провинция Саксония-Анхалт. Партията, определена от германските служби за сигурност за дясноекстремистка, има амбиция да влезе и в управлението на национално ниво, затова всички се втурнаха постфактум да я гледат под лупа. И независимо че мнозина наблюдатели твърдят, че избирателите й изобщо не се интересуват от програмата й за управление, а упражняват протестен вот срещу управляващите, основните параметри по отношение на икономиката са важни и в Берлин вече се сещат да им обърнат внимание.
Ключов е и фактът, че Саксония-Анхалт е сред икономически най-слабите федерални провинции на Германия, със сравнително ниски заплати и недостиг на работни места за висококвалифицирани кадри, според анализа на Ханс Пфайфер за “Дойче веле”. А основният коз е, че се създава усещане, че десните популисти са близо до хората, съчувстват им в беда, за разлика от “надменните богаташи” от Берлин и Франкфурт.
AfD е популистка партия, която естествено залага на “доброто старо време”. Казва, че се фокусира върху хората със семеен бизнес, но отправя послания към всички, които се чувстват обеднели през последните години. Това е изключително печеливша формула: икономическите загуби от ковид пандемията, войната на Русия срещу Украйна и ударите на САЩ срещу Иран не се обясняват от корените им, а се прехвърлят само като недостатък на управлението. Което има много за какво да бъде критикувано. Като се добавят и хибридните опорки, че демокрацията е виновна за това, вземането на властта става лесно. Затова в наши дни в Източна Германия младежи масово вярват, че социализмът и плановата икономика са нещо много хубаво, а 45-годишният режим на комунистическата партия под натиска на Съветския съюз бил изкривяване на хубавата идея.
Икономическите идеи на AfD не са непознати за българите: Акцентът е върху премахване на субсидиите за преход към зелена икономика и адаптиране към климатичните промени. Партията иска ядрена енергетика, иска да се строят нови атомни централи, да се удължи животът на въглищните централи, да се удължи употребата на двигатели с вътрешно горене и след 2035 г., да не се правят повече вятърни централи и соларни паркове, никакъв зелен водород, отмяна на климатичния закон, излизане от Парижкото споразумение за климата. И разбира се – връщане на търговските отношения с Русия, отпадане на санкциите и нови доставки на руски газ през “Северен поток”. Всичко това на фона на депортации на незаконни мигранти и неясна съдба на законно пребиваващите и развиващи бизнес чужденци, представляващи фундаментът, върху който навремето беше възстановена следвоенна Германия.
Сред ефектните “въдици” е увеличаването на необлагаемия минимум и намаляването на редица данъци: подоходен, корпоративен, енергиен, имотен, върху богатството, върху наследството, намаляване на ДДС.
„Искаме да станем народ от собственици“, апелират от “Алтернатива за Германия” – програмата им като цяло силно напомня стилистиката от едни времена, които не трябваше да се повтарят. А като модел на обществото се налага “традиционното семейство”, чиято идеология (вероятно за учудване на православните в България) отново води до Москва. Насърчаването на раждаемостта е само за местните граждани. “Германия за германците” стига дотам, че на пенсиите ще влияят броят родени деца и резултатите от възпитанието им – клопка, на която и Хитлер би завидял.
Не може да не се признае на AfD, че умело използва слабостите на местната и брюкселката политика – “джунглата от субсидии на ЕС”, и така очевидно привлича хора извън консервативния си русофилски кръг. Но дяволът, както винаги, е в детайлите и никой не знае що за реформи на паричната политика се кани да прави дясноекстремистката организация – вероятно връщане към райхсмарката. Което не трябва да звучи като утопия, предвид заканите на Алис Вайдел, че ако AfD управлява на национално ниво, Германия ще излезе от еврозоната.
Медиите цитират плана на партията от 10 точки за първите й евентуални 100 дни на власт в Саксония-Анхалт. Сред тях са:
- сегрегация на децата на бежанците
- създаване на работна група за ускоряване на депортациите
- забрана на символите на ЛГБТИ
- прекратяване на договорите на регионалната обществена телевизия MDR
- спиране на строителството на вятърни турбини.
Германската икономика в няколко числа
Броени дни преди тъжните избори в Саксония-Анхалт мюнхенският Институт за икономически изследвания IFO беше цитиран, че поръчките за промишлеността са достигнали най-високото си ниво от началото на годината. Обяснението е в трайните инвестиции в отбраната и инфраструктурата.
Според FocusEconomics, БВП на Германия е нараснал с 0,2% на тримесечна база през второто тримесечие на 2026 г. след ръст от 0,4% през предходното тримесечие. Резултатът обаче е по-добър от пазарните очаквания.
Германският институт за икономически изследвания (DIW) ревизира прогнозата си за ръст от 0,5 на 1,2. Причините: неочаквано силната външна търговия в началото на лятото (според KPMG ръстът на износа през юни е 6,6%), както и фактът, че шокът върху цените на енергията вследствие на войната с Иран се оказал по-слаб от първоначалните опасения. Друг важен двигател на растежа са държавните инвестиции, особено средствата от специалния фонд за опазване на климата и инфраструктура, както и увеличените разходи за отбрана.
“Дойче веле” цитира научния директор на Института за макроикономика и изследване на конюнктурата Себастиан Дулиен, според когото през 2027 г. строителството би могло да се превърне в мотор на растежа на германската икономика. А прогнозите за ръст на БВП се удвояват, като инфлацията през първото полугодие е 2,4 на сто и се очаква да бъде изпреварена от ръста на заплатите.
Маркос Агустин, президент на Центъра за европейска икономическа политика, сигурност и външни работи, обобщи в “Х”:
“Германия е в криза — но само ако я сравняваме със собствените ѝ високи стандарти.
- Безработицата е едва 3,8%, при 5% средно за страните от ОИСР.
- Страната има втория по големина търговски излишък в света.
- Германия е с най-ниското съотношение на държавния дълг към БВП сред страните от Г-7.
- 46% от специализираните средни по размер компании — световни лидери в своите пазарни ниши — са базирани в Германия.
След десетилетия на изключително икономическо представяне Германия действително е изправена пред труден период. Но това е временна криза, която радикалните политически сили се опитват да използват в своя полза.
Германия се нуждае от масирани инвестиции в енергетиката, инфраструктурата и индустрията — а не от политиката, която предлага AfD.”
* Едноименният роман на нобеловия лауреат Хайнрих Бьол прави задълбочен анализ на следвоенното общество в Германия, която още се възстановява от Втората световна война и се бори с насадената омраза.