- Постановка
По повод проекта на държавен бюджет ’26 представители на разнообразни бизнес организации в страната се надпреварваха да чупят ръце и да доказват как т.нар. разточителство на правителството и неудържимото раздаване на пари ще нокаутира бизнеса. „Убедителните“ им доказателства се свързваха с това, че изпреварващите разходи за труд, които стартират от заетите лица в обществения сектор и повличат заплащанията в производствения сектор, ще обезсилят икономическите организации, ще се нароят фалити и ще се сгромоляса цялата икономика.
В настоящата бележка се прави опит за сравнителен междустранов анализ в рамките на ЕС, свързан с прираста на разходите на труд. Сравненията се правят със страните, които преди 90-те години на миналия век бяха членки на СИВ, а по-късно се включиха в ЕС. Те са общо 9 страни: България, Естония, Латвия, Литва, Полша, Румъния, Словакия, Унгария и Чехия. Четири от тези страни (EE, LT, LV и SK) са вече членки на еврозоната. България все още заема междинно положение.
Използваната първична информация е изцяло от Eurostat.
- Динамика на трудовите разходи
Eurostat следи регулярно годишния прираст на разходите за труд[1] в рамките на т.нар. процедура за макроикономическите дисбаланси[2].
На Фигура 1 е представена агрегираната динамика на трудовите разходи за три групи страни и България, за последната декада.
Годишните прирасти на трудовите разходи за България (червената линия) и за еврозоната (зелената линия) са директно почерпени от Eurostat. Показателите за другите две групи страни от Централна и Източна Европа (ЦИЕ) – тези, които са членки на еврозоната (EE, LT, LV и SK) и тези, които са все още в дерогация (CZ, HU, PL и RO), са пресметнати чрез непретеглено средно аритметично осредняване на показателите по страни.
Прирастите на трудовите разходи, показани на Фигура 1, са твърде лабилни през годините. Видимо, като правило, нарастването на трудовите разходи, което корелира директно с прираста на заплащането на труда, не следва равномерен времеви ход, а се колебае чувствително във времето. По-ниският прираст към определена година бива последван от възходяща корекция в следващите години и обратно. Трендовете обаче са достатъчно показателни. Това е причината, поради която акцентът във Фигура 1 е поставен върху трендовете на изменение на трудовите разходи.
При всички отразени групи страни се наблюдава ясно изразен тренд на открояващо се изпреварващо повишение на разходите за труд, респ. на заплащането на труда. По-сдържани са темповете на прираст на разходите за труд в еврозоната като цяло, но в страните от ЦИЕ ежегодните прирасти на заплати през последните 4-5 години достигат до 10-12% годишно! Динамиката в България следва общия ход, но с минимално превишение.
Показателно е различието в състоянието на страните в еврозоната (EE, LT, LV и SK) в сравнение с тези, които са в дерогация (CZ, HU, PL и RO). В началото на периода динамиката на заплащането на труда в страните от еврозоната превишава тази в страните с дерогация, но през втората половина на разглеждания период наредбата се променя. Промяната съответства на логиката на членството в еврозоната. При включване към еврозоната директното преливане на ефекти в еврозоната въздейства върху подоходната политика в новоприетите страни-членки в еврозоната и темповете на прираст на заплащането на труда в тези страни се ускорява. С времето настъпва своеобразно уравновесяване и започват да действат не сравнителните, а същностните фактори за прираст на разходите за труд. Това е причината, поради която в края на периода наклонът на двете криви (синята и зелената) се изравнява. По-различно е състоянието в страните с дерогация, където линията на тренда е много по-изравнена, т.е. прирастът на заплащането на труда следва определена устойчива и относително изравнена във времето динамика.
Факторите, които въздействат върху изпреварващия прираст на разходите на труд, са основно четири:
Първо, по-бързият прираст на трудовите разходи е стимул и принуждава икономическите агенти да усъвършенстват производствата си и да се насочват към използването на все по-производителни технологии, при намаляване на директното трудово ангажиране и участие;
Второ, целите на правителството при провеждането на подоходна политика включват и регулацията на социалното разслоение в обществото. Принципите се координират с доминиращите разбирания за социална справедливост в обществото. Високите доходи се натрупват в слоеве, които са свързани с управлението на капитала и те до голяма степен остават настрани от регулационните мерки на правителството.
Трето, не са за пренебрегване и целенасочените действия на профсъюзните организации, които имат претенциите да представляват нискодоходните сегменти от населението.
Четвърто, в страните от ЦИЕ, които се включиха в ЕС в началните години на текущия век с относително ниска степен на реална икономическа конвергенция, действа тенденция към изравняване на условията на труд и на заплащане на труда в рамките на ЕС и на еврозоната. Подобен вид социално-икономическа гравитация следва определена логика, при която в началото се изравняват условията на труд и заплащане на труда, а по-късно се задейства икономическата логика, която следва различията в производителността на труда в отделните групи страни;
- Заключение
Изпреварващият прираст на цената на живия труд не е специфика на днешното време, а трайна и утвърждаваща се перспективна тенденция. При бурното навлизане на съвременните технологии в производството и абсорбацията на иновации вкл. и на основата на изкуствен интелект, участието на живия труд в непосредственото производство ще се оценява все по-стойностно.
Официалните представители на разнообразните бизнес-организации у нас не ползват аналитични оценки и основания при отстояването на определени идеи и позиции. Те живеят с мисълта, че обществото е длъжно да им осигурява парникови условия за съществуване. Нерядко се чуват гласове, че единствено и само бизнес организациите осигуряват социално-икономическия прогрес и всички останали слоеве от обществото са едва ли не само консуматори на материални блага – позиция, която е изцяло архаична и безвъзвратно изживяна.
Проблемът със структурата на производствените разходи не е в изпреварващия прираст на цената на живия труд, а в усъвършенстването на производствените връзки в рамките на доминиращите технологически развития. Успешното изживяване във съвременния индустриален свят е в своевременната модернизация на производството, в провеждането на активна иновационна и инвестиционна политика, в подновяване и осъвременяването на производствените възможности с оглед на поддържане на приемливо равнище на конкурентоспособност в бурно развиващия се свят.
[1] Nominal unit labour cost per hour worked;
[2] MIP (Macroeconomic imbalance procedure);
