Анализът e публикуван от Eurofound, чийто изпълнителен директор е Ивайло Калфин…
Ключовата дума в цяла Европа в отговор на икономическата криза от 2008 г. беше „строги икономии“ и нейното увреждащо наследство бе понесено предимно от младите хора. Ключовите думи в политиката след пандемията са „възстановяване“ и „устойчивост“. Те отбелязват диаметрално противоположен подход, който обещава да бъде много по-ефективен и ориентиран към човека. Трябва обаче да проучим и разберем удара, който младите хора претърпяха от тази пандемия, за да приспособим мерките за възстановяване и устойчивост към техните нужди и да ги снабдим с инструментите за активно оформяне на тяхното настояще и бъдеще.
Последните изследвания на Eurofound демонстрират уязвимостта на младите хора по отношение на стабилността на работното място, социалното включване и психическото благополучие. След незабавните антикризисни мерки проблемите, които бяха оставени на заден план, тъй като контролът върху разпространението на вируса беше от първостепенно значение, изплуват отново и трябва да бъдат решени. Главен сред тях е това несигурно състояние на европейската младеж: без да ги приоритизираме в настоящето, имаме малка надежда за бъдещето.
Един полезен израз на английски ни съветва да „правим сено, докато грее слънце“ – да предприемаме действия, когато времената са добри, така че да имате сигурност, когато се влошат. За съжаление, различните кризи и смущения през последните няколко години размиха границите между „добри“ и „лоши“ времена – времето за инвестиране и времето за затягане на коланите – което обърка усилията за изграждане и прилагане на така необходимите политики. Въпреки това никога не е твърде рано и никога не е твърде късно за решаване на важни въпроси и със сигурност политиките за младежта са сред тези важни въпроси.
Когато пандемията COVID-19 удари, данните за младежката заетост все още се възстановяваха от кризата от 2008 г. Напредъкът по отношение на нивата на заетост, равенството между половете в заетостта и намаляването на дела на младите хора, които не са заети, нямат образование или не се обучават (NEET) беше ориентировъчен, но осезаем. И тогава шокът, произведен от блокирането заради ковид, обърна тенденциите за увеличаване на сплотеността, като допълнително задълбочи пропастта между различните групи в обществото.
Поляризираща пандемия
Временно наетите работници – особено тези на работни места, на които не може да се работи дистанционно, като услуги, продажби, хотелиерство и работата, свързана с ръчен труд – бяха непропорционално засегнати от загубата на работа поради COVID-19, което представлява три четвърти от нетната загуба на работни места в ЕС през 2020 г. В същото време работниците с постоянна работа в професионални категории с възможност за „работа с бели якички“ бяха до голяма степен пощадени от безработица.
Проучване на Eurofound и Съвместния изследователски център на Европейската комисия показва, че в ЕС през пролетта на 2020 година общо е имало пет милиона работни места по-малко, отколкото година по-рано, като това води до дефицит от малко над три милиона работни места до края на годината. Спадът на заетостта е най-рязък сред младите работници и нископлатените работнички.
Последствията от пандемията на пазара на труда представляват перфектна буря за европейската младеж. През 2019 г. най-големият дял от по-младите работници (на възраст 15–29 години) са били заети в по-голямата си част в секторите, които след време ще бъдат най-силно засегнати от пандемията – 13% работят в услугите за настаняване и хранене, 11% в търговията на едро и дребно и 10% в изкуствата и развлеченията. Повечето от тези работни места бяха или замразени, или прекратени с блокирането. Друга голяма група млади работници (11%) работят в сектора на здравеопазването и грижите, където дългите часове предизвикателни условия на труд и преумората достигнаха своя връх по време на пандемията. Повече от половината от младите хора в ЕС са имали временни (34%) или краткосрочни (22%) договори и те често са били първите, които са освобождавани, когато предприятията затварят вратите си и уволняват служители.
Въздействието на пандемията върху пазара на труда доведе до нарастване на безработицата сред 15- до 29-годишните с 1,4 процентни пункта през 2020 г. до 13,3%, което е много по-голямо увеличение, отколкото сред по-възрастното население. Коефициентът на NEET също нараства с 1,2 процентни пункта до 13,7%.
Бурята на пазара на труда и високите нива на стрес, изпитвани от младите хора, дори от онези, които запазиха работата си, доведоха до много тревожни цифри една година след удара на COVID-19. През пролетта на 2021 г. 17% от безработните или неактивните млади хора в ЕС съобщиха, че е вероятно да загубят квартирата си, защото не могат да си я позволят, 39% изобщо не са имали спестявания, а 43% изпитват трудности да свържат двата края. Над половината от тях живеят при родителите си, което осигурява сигурност на някои уязвими млади хора, макар и с цената на тяхната независимост.
Преди кризата по-младите хора са имали по-високи резултати по показателите за благосъстояние и удовлетвореност от живота в сравнение с по-възрастното население. Сега е обратното: хората в ЕС на възраст 18–34 години съобщават, че са по-склонни да се чувстват депресирани, самотни и тревожни, отколкото тези на възраст 35 и повече години. Те също така показват по-ниски нива на устойчивост при справяне с проблеми в живота. Сега в Европа има криза на психичното здраве на младите хора и е малко вероятно възстановяването на психичното благосъстояние на младите хора да бъде толкова линейно, колкото възстановяването на икономическите показатели.
Политиците, които се надяват, че имат време да се справят с тревогите на младото поколение, благодарение на доверието на младите хора в институциите и техния традиционен оптимизъм за бъдещето, може да открият, че тези надежди са изградени върху пясъчна основа.
Бъдещето на европейската младеж
Въпреки тежките констатации не бива да подценяваме броя на работните места, които бяха спасени по време на пандемията чрез държавна намеса и фискалната подкрепа, която тя предостави, както и масовото преминаване към работа от разстояние. Имаше и мерки, насочени към младите хора. Бяха предприети незабавни действия на европейско ниво, със специфични цели за финансиране на младежта, определени от Европейския социален фонд. Преследваха се инициативи на национално ниво за задържане на младите хора в образованието, осигуряване на стажове и увеличаване на достъпа до социална закрила. Въпреки това, много мерки, приложени до момента, са били временни, за да се намали уязвимостта на младите хора към кризата. Сега имаме нужда от дългосрочни мерки – като постоянно подобряване на достъпа до работа и мерки за повишаване на сигурността на работното място.
Освен политиките, свързани с работата, по-младите хора в Европа се нуждаят от персонализирана и всеотдайна подкрепа, за да отглеждат семейства – като гаранцията за деца е много подходящо предложение в това отношение – за намиране на достъпно жилище и може би най-важното, за справяне с високите нива на стрес и очертаващи се проблеми с психичното здраве.
Широкообхватните и амбициозни действия, необходими за бъдещето на настоящото поколение млади хора, не могат просто да бъдат наложени на гражданите от високо. Конференцията за бъдещето на Европа е серия от дебати и дискусии, водена от граждани, която дава възможност на хора от цяла Европа да споделят своите идеи и да помогнат за формирането на общо бъдеще. Той предоставя форум за разбиране на тревогите на гражданите и извличане на необходимия мандат за предприемане на решителни действия.
По същия начин предложението на председателя на Комисията Урсула фон дер Лайен за обявяване на 2022 г. за Европейска година на младежта не е само думи – това е реална възможност за специално включване на младите европейци във важните решения, които ги засягат. Това им казва, че политиците не просто декларират абстрактно, че младите хора са бъдещето, а ги признават и като настояще.
