Коментарът на Тодор Недев е от бюлетина на Института за пазарна икономика…
Прилагайки новата Интегрирана рамка за държавните предприятия, Световната банка публикува доклад в който се разглежда състоянието на публичните дружества у нас, като се идентифицират предизвикателствата пред тях и се дават насоки за подобряване на управлението им.
Въпреки широкообхватната приватизация в годините на преход от планова към пазарна икономика, държавните предприятия остават ключова част от българското стопанство. Те са общо 311 на брой, към 2019 г. активите им възлизат на 37,4% от БВП и броят на заетите в тях е над 130 хил. души, или 4,1% от всички заети в страната. Някои от тях, като Българския енергиен холдинг, Националната електрическа компания и Националната компания „Железопътна инфраструктура“, са сред най-големите по приходи и активи компании в страната и доминират в съответните отрасли.
Държавните предприятия са дори още по-значими, ако се разглеждат в контекста на публичните финанси. В периода между 2017 и 2019 г. бюджетните трансфери към тези предприятия надвишават плащанията им към държавата със средно 1,32 процента от БВП, а в годината на пандемията разликата се влошава допълнително заради по-слабите финансови резултати. Например през 2020 г. само пряката фискална подкрепа за тези компании възлиза на цели 2,54% от БВП (или над двойно повече спрямо предходните няколко години), докато приходите на държавата от платените от тях данъци и дивиденти се равняват на едва 88 млн. лв. Същевременно фискалните рискове продължават да растат поради високата задлъжнялост на много държавни предприятия, очакванията на потребителите за по-високо качество на услугите им, както и големите бъдещи разходи, свързани с процеса на декарбонизация, като всички тези фактори могат да окажат сериозен допълнителен натиск върху държавния бюджет през идните години.
Предвид значението на държавните предприятия за икономиката и публичните финанси, тяхното ефективно управление следва да е приоритет. В този смисъл у нас се наблюдават някои добри практики, заимствани от други страни, като например предвидените в Закона за обществените поръчки мерки за недискриминация и лоялна конкуренция, съгласувани с правилата на ЕС, контрола от Сметната палата, задължителния ежегоден външен независим одит, както и приемането на Закона за публичните предприятия през 2019 г. в контекста на подготовката за преминаването към Валутно-обменния механизъм II (ERM-2). Законът поставя основите на централизиран надзор и координация на отчетността на държавните предприятия, осъществявани от Агенцията за публични предприятия и контрол, което е напредък спрямо наложилия се по-рано децентрализиран модел на държавно участие в публичните фирми.
Друг положителен пример е и първият обобщен доклад за държавните предприятия на АППК от 2020 г. Въпреки добрите практики се срещат и нерешени предизвикателства – например АППК към момента не може да изпълнява всичките си предвидени задачи поради недостиг на финансиране и персонал. Друг проблем е, че Агенцията трябва да извършва сравнителни анализи на дейността на всички държавни предприятия, но критериите за представяне на отделните ресорни министерства са твърде различни, което прави сравнението трудно.
С оглед голямото значение на държавните предприятия и предизвикателствата пред управлението им докладът предлага насоки за подобрение, които включват:
- Изграждане на политика за участието на държавата в публичните предприятия, базирана на конкретно зададени критерии;
- Конкурентен подбор на управителните органи на предприятията и наемане на професионални и независими директори в бордовете;
- Изготвяне на задълбочен анализ върху целия набор държавни предприятия и идентифициране на компаниите, при които държавното участие е необосновано, както и тези, които не се справят с основните си дейности;
- Консолидация, оптимизация, приватизация или закриване на държавни предприятия, където бъде установена нужда от съответната мярка;
- Подобряване на капацитета на работа на АППК и прехвърляне на надзорната функция върху държавните предприятия от министерствата към нея;
- По-точно, по-добре обосновано и по-прозрачно изчисление на субсидиите към държавни предприятия;
Предприемането на тези действия би спомогнало за по-ефективното и отговорно управление на държавните предприятия и може да е част от намаляване на описаните по-горе фискални рискове.
