- Постановка
Чл. 79 от Закона за публичните финанси изисква проектът за държавен бюджет за предстоящата година да се съпровожда с „…проекта на актуализираната средносрочна бюджетна прогноза, като отразява препоръките на Съвета на Европейския съюз и различията между макроикономическите сценарии от пролетната и есенната прогноза на Министерството на финансите“.
На 3-ти ноември т.г. Министерството на финансите (МФ) публикува със закъснение проект за държавен бюджет на Република България за 2026 г., придружен от актуализирана средносрочна бюджетна прогноза (АСБП 2026-2028 г).
Изискването за представяне на АСБП не е формално. Практиката показва, че правителствата се увличат по представяне на добре звучащи и приемливи краткосрочни перспективи, свързани най-вече с текущото макроикономическо управление. Дори и вероятната средносрочна перспектива се загърбва с омаловажаване на дългосрочни правителствени ангажименти. Това е толкова по-вярно за неустойчиви правителствени структури, каквито се установяват у нас през последните 4-5 години. С пълна сила действа преценката на Дж.М.Кейнс, че в дългосрочна перспектива всички сме мъртви.
Изискването за представяне на средносрочна проекция се свързва и с изясняване на възможните перспективни финансово-икономически взаимодействия и стимулира оценката на дългосрочните въздействия от предприемането на конкретни макроикономически политики. Тя подпомага формирането на перспективна визия и конкретизира възможните средносрочни (а и дългосрочни) макроикономически очаквания.
Толкова по-неоправдано е възприемането на формален подход при съставяне на средносрочна макроикономическа прогноза. Подобен подход неглижира същностни елементи от текущото финансово-икономическо развитие и поставя акцент върху настоящите и нерядко популистки внушения, движени единствено и най-вече от чисто политически съображения и мотиви.
- Неприятни индикации
- Допуснати фактически грешки
В АСБП 2026-2028 (16 стр.) е записано, че: „ … в есенната прогноза … е заложено по-високо нарастване на потребителските цени в края на годината от 3,9% (спрямо 2,8% през пролетта)“. В пролетната прогноза 2025 (ПП, 3 стр.) обаче се предвижда инфлацията през 2026 г. да бъде 2,2%, а в есенната прогноза (ЕП, 3 стр.) същата инфлация се предвижда да е 3,5%, т.е. допуснато е фактическо несъответствие!
В АСБП 2026-2028 (16 стр.) се посочва, че „…през 2025 г. се очаква броят на заетите лица да се повиши с 1,6% спрямо 2024 г., а коефициентът на безработица да намалее до 3,6% средно за цялата година или с 0,5 пр.п. в сравнение с предходната година“. Същевременно в ЕП се привежда отчетна информация за безработицата 2024 г. от 4,2%, т.е. намалението на безработицата би следвало да бъде с 0,6 процентни пункта!
- Неаргументирани твърдения
В АСБП 2026-2028 са заложени основни проблемни съотношения, които правителството не се наема да коментира и да обоснове.
(1) При съпоставката на дефлатора на БВП, от една страна, и на ХИПЦ, от друга, се открояват особености, които не са обяснени. В АСБП (Таблица I-2) се посочва, че за 2024 г. дефлаторът е 7,2%, а ХИПЦ е 2,6%. Остава открит въпросът на какво се дължи тази съществена разлика. Възможностите са два: (1) Инфлацията за 2024 г. не е измерена правилно, т.е. тя е съществено подценена; (2) В БВП се включват продукти с чувствителен прираст на цените, които официалната инфлация не отчита. За следващата 2025 г. се очаква обратното съотношение (3,6% и 4,6% съответно). При проекцията от 2026 г. нататък съотношенията съответстват на нормалната логика, но въпросът е дали няма да се появи нещо „неочаквано“?!
(2) Темпът на реален прираст на БВП за 2023 г. е 1,7%, а през следващата 2024 г. е 3,4%. Числата при потреблението са 1,1% и 4,6% съответно. Различията в темповете за двете съседни години са съществени, но обяснение не е дадено. За следващата 2025 г. се очаква БВП да нарастне с 3%, а потреблението – с 5,2%, т.е. близко до отчетените по-високи темпове през предходната година. При това за 2024-2025 г. статистиката отчита реално свиване на индустрията и селското стопанство. За прогнозната 2026 г. има връщане към по-ниските темпове.
По-драстично изглеждат нещата при инвестициите (Бруто образуване на основен капитал). Реалният темп на прираст на инвестициите се оценява на 10,2% през 2023 г., спада драстично на 1,5% през следващата година и се връща на предишното си равнище (10,3%) през 2025 г. Загадка е очакваното намаление на инвестициите през проектираната 2026 г. (с 1,2%) при условие, че страната се включва към еврозоната и по всички предварителни уверения би било редно да очакваме позитивен обрат, толкова повече при поддържана вече традиционно рекордно ниска инвестиционна активност у нас?!
Въпросите за причините за заложените динамики остават открити и необяснени.
(3) Заложената динамика на цените буди съмнения. Отчита се, че през 2023 г. ХИПЦ е 8,6% и спада на 2,6% през следващата година (приемането ни в еврозоната). За 2025 г. обаче се очаква ХИПЦ да бъде 3,6%, при условие, че в еврозоната тя ще е около 2%. При това дори и тези 3,6% са несигурни и най-вероятно ще се отчете близо един процентен пункт повече. По оценки на Eurostat годишната ХИПЦ у нас към м. септември 2025 г. е 4,1% при 2,2% за еврозоната. Нищо не се коментира за това съществено инфлационно разминаване. Акцентира се на изпреварващо нарастване на цените на хранителните стоки, като се пропуска, че цените на хранителните стоки традиционно са най-чувствителни към кризисни ситуации, а цените на другите стоки догонват ценовите равнища със закъснение във времето. За проектираната 2026 г. се залага приемливо висока инфлация (3,6%) с красиво звучащо допълнение за намалението й през следващите години, а се подминават очакванията на Европейската централна банка за спад на инфлацията в еврозоната под целевите 2%.
(4) Стои открит въпросът с чуждестранните инвестиции. В съответствие с отчета за 2023 г. преките чуждестранни инвестиции (ПЧИ) у нас са 5,5% от БВП, а в следващата 2024 г. спадат на 3,1% от БВП. За текущата година ситуацията остава сходна. Проблем възниква с проекцията за 2026 г. и по-нататък, когато АСБП предполага, че няма да настъпят сериозни промени. Същевременно официално разпространяваните предварителни очаквания бяха, че след включването ни към еврозоната притокът на ПЧИ ще се ускори чувствително. Остава неясно и по какъв начин ПЧИ ще съдействат за стимулиране на икономическия растеж.
(5) Декларира се (АСБП 2026-2028, 18 стр.), че „…през 2026 г. плавното забавяне на темпа на кредитиране ще продължи…“. Но от началото на 2026 г. ще настъпи драстичен спад на процента на задължителни минимални резерви на ТБ (от 16% на 1%!), което ще освободи около 16 млрд.лв. В допълнение (по оценки на БНБ) парите в обращение ще намалеят чувствително и ще влеят в ТБ също близо 16 млрд.лв. Този допълнителен финансов ресурс за ТБ е сравним с годишните инвестиции. Финансово-икономическата логика подсказва, че би следвало да сме свидетели на своеобразна кредитна експанзия, а не на свиване на кредитната активност.
- Въпроси без отговор
Традиционно правителствата у нас избягват да коментират възлови проблемни за страната ни съотношения, най-вече в контекста на членството ни в ЕС и предстоящото членство в еврозоната.
(1) По оценки на Eurostat ценовото равнище у нас е на около 60% от средното ценово равнище в ЕС и то е най-ниско в ЕС. Как ще изглежда посоченото ценово съотношение в перспектива и какви ще са въздействията от неизбежната ценова конвергенция?
(2) По оценки на Eurostat БВП на човек от населението у нас (в номинални евро) е около 40% от същия показател средно за ЕС (2024 г.) и то е най-ниското за ЕС. Как ще изглежда посоченото съотношение в перспектива и какви са изгледите за динамиката на степента на реална конвергенция?
(3) По оценки на Eurostat социалното разслоение на обществото у нас, измерено с коефициента на Gini, е 38,4% през 2024 г. (equivalised disposable income) и е най-високо в ЕС. Как ще изглежда посоченото съотношение в перспектива и какви са настоящите ангажименти на правителството по този пункт?
(4) По оценки на международната организация Transparency International корупцията у нас се поддържа почти неизменно в продължение на десетина и повече години на едно от най-ниските равнища в ЕС. Как ще изглежда посоченото съотношение в перспектива и какви са настоящите ангажименти на правителството по този пункт?
(5) По международни оценки делът на икономиката в сянка у нас е над 30% и е едно от най-високите в ЕС. Как ще изглежда посоченото съотношение в перспектива и какви са настоящите ангажименти на правителството по този пункт?
(6) Остава открит въпросът за особеностите на предполагаемите възприемани от политики и ангажиментите на правителството за решаване на назрелите финансово-икономически проблеми.
- Заключение
Правителството се задоволява с формално изпълнение на задълженията си. Върви се по пътя на най-малкото съпротивление, избягва се приемането на обвързващи ангажименти по линия на управление на финансово-икономическите процеси, следва се установена инерция.
България заема твърдо опашкарската позиция в ЕС и измъкването от това незавидно състояние изисква наличието на аналитична визия, смело провеждане на основополагащи реформи и предприемането на решителни действия за приобщаване на страната ни към развития финансово-икономически свят.
