Коментарът на енергийния експерт Калоян Стайков е от фейсбук профила му…
Във вторник разговаряхме за енергийна политика, влиянието ѝ върху икономиката и държавния бюджет и перспективите през тази и следващите години. Според експерти ( Lyubo Datzov, Krassen Stanchev и др.), политиците малко са (тук перифразирам) поразлигавили бизнеса с щедри помощи, които трябва да се преосмислят през тази година, включително и заради влошаване на бюджетните показатели. Същевременно от Европейската комисия обръщат внимание, че широкообхватните мерки, които стимулират съвкупното търсене, не са препоръчителни и не могат да продължат вечно.
Ако звучи познато, може би е защото с група колеги (всички ги познавате, няма да ги изреждам поименно) повтаряме същото още от 2020 г. От ЕК препоръчват фокусът през тази година да се насочи към премахване на енергийните помощи, като се започне от най-широките мерки. Ако все още има нужда от подпомагане или възникне ново напрежение на пазарите, мерките следва да са фокусирани само върху най-уязвимите домакинства и бизнеси.
Още миналата година Energy Management Institute публикува анализ по темата, а малко по-късно и от МФ обръщат внимание на бюджетната тежест, от една страна, и че „мерките за изплащане на компенсации [водят] до изкривяване на финансовите им резултати [на бизнеса] и формиране на значителни печалби“, от друга. Нещо повече – докато мерките в други страни се свиват, защото вече не са необходими, в България се увеличават – миналогодишният таван на цената на ел. енергията за небитови потребители е 250 лв./МВтч за периода юли – декември, а през цялата 2023 г. ще е 200 лв./МВтч.
Дългосрочното решение, според ЕК, е в намаляване на зависимостта от внос на изкопаеми горива (това обаче няма да се случи през тази година или в следващите десет години). За целта са необходими множество реформи и инвестиции, насочени към увеличаване на енергийна ефикасност (energy efficiency), промяна на структурата на енергийния микс и инвестиции във ВЕИ.
Нещо, което комисията пропуска обаче е, че всичко това може да се осъществи само с огромни инвестиции в инфраструктура. Две от причините ЕС да избегне енергийна криза през тази зима бяха именно ускорено изграждане на терминали за регазификация и междусистемни връзки, както и намаляване на потреблението, включително заради топлото време.
Ако не искаме при изпълнението на всички климатични политики зорлем да си създадем проблеми с електроенергийния сектор и да застрашим сигурността на доставките, същите инвестиции са необходими и в електроенергийна инфраструктура.
Миналата седмица Energy Management Institute организира конференция по темата и сигналите както от местни компании, така и от такива в други държави членки на ЕС, са еднозначни – енергийният преход е невъзможен без инвестиции в инфраструктура и генерална промяна в начина на планиране и провеждане на енергийни политики.
Ето и нагледен пример за бюджетната тежест на енергийните помощи. Въпреки че в повечето страни основният фокус са домакинства и микро предприятия, в България почти цялата помощ е насочена към небитови потребители. Кой сега е номер едно?!
