Анализът е от Блога на Международния валутен фонд…
Правителствата по целия свят използват субсидии, за да подкрепят зеления преход. Зелените субсидии могат да бъдат полезни там, където има пазарни неуспехи. Когато въглеродните емисии са подценени спрямо действителната им цена за обществото или предпочитаните политически решения (като ценообразуване на въглеродните емисии) не са въведени, субсидиите могат да насочат бизнеса и потребителите към чисти технологии, които са по-малко замърсяващи, като същевременно намаляват разходите за тези технологии.
Но субсидиите трябва да бъдат внимателно насочени към коригиране на пазарните неуспехи и те не трябва да дискриминират фирмите, независимо дали са чуждестранни или местни, стари или нови, големи или малки. Те трябва да са в съответствие и с правилата на Световната търговска организация.
Рискът сега е вредна надпревара за субсидии между най-големите икономики в света за привличане на зелени инвестиции. Това може да подкопае равните условия на конкуренция в световната търговия, да допринесе за геоикономическа фрагментация и да наложи големи фискални разходи. Това, в крайна сметка, ще намали ефективността и ще подкопае базираната на правила глобална търговска система, която обслужва световната икономика в продължение на няколко десетилетия.
По-богатите нации с по-голяма фискална огнева мощ могат да излязат победители в надпреварата за субсидии, дори ако световната икономика е по-зле. Нововъзникващите пазари и развиващите се икономики с по-оскъдни фискални ресурси особено трудно биха могли да се конкурират за инвестиции с напредналите икономики в един по-протекционистки свят, което също може да попречи на трансфера на технологии към тези нации. В крайна сметка цената на зеления преход може да се повиши.
Зелената сделка на Европа
Европейският съюз обсъжда индустриален план за Зелената сделка, предложен от Комисията през януари, някои елементи от който вече са приети. Планът облекчава временно европейските правила за конкуренция, за да позволи разширени субсидии за фирми за чисти технологии. Това беше отчасти отговор на някои мерки в Закона за намаляване на инфлацията на САЩ, за които ЕС се опасява, че ще постави фирмите му във все по-неблагоприятно положение и ще доведе до изселване на компании към страната, която предоставя най-големите данъчни облекчения или субсидии.
Докато политиците разработват Зелената сделка на ЕС, те биха могли да предприемат няколко стъпки, за да увеличат максимално ползите от нея и да избегнат капаните.
ЕС трябва да продължи да работи с други държави за разработване на общ, приобщаващ многостранен подход за спиране на изменението на климата. Това може да бъде под формата на климатичен клуб или международен праг на цените на въглеродните емисии. То може също така да приеме формата на споразумение относно подходящото използване и дизайн на субсидиите, подкрепено от задълбочен анализ на ефектите от различните видове субсидии върху климата и икономическите резултати, включително конкурентоспособност, разпределение на ресурсите и трансгранична търговия. Междувременно зелените субсидии могат да се използват съвместно чрез отворени и недискриминационни многостранни инициативи.
Запазването на целостта на единния пазар на ЕС е от първостепенно значение. Правилата на ЕС за държавна помощ с право поставят строги ограничения върху подкрепата, която правителствата могат да предоставят на своите компании, за да осигурят равни условия. Това не позволява на по-големите страни от ЕС или тези с по-голяма финансова тежест да предоставят по-щедра подкрепа на своите компании в ущърб на конкурентите на други места в блока. Следователно облекчаването на правилата за държавна помощ следва да бъде ограничено по обхват, продължителност и размер. То трябва да бъде съчетано с известно финансиране на ниво ЕС, за да се помогне за справяне с различната способност на членовете да разпределят субсидии.
Координирането на фискалната подкрепа за индустриите с чисти технологии в страните от ЕС, може би по схема с централно финансиране, може да бъде опция. В средносрочен план ЕС ще има полза и от създаването на инвестиционен фонд за климата, който да подпомага координирането и финансирането на допълнителните публични инвестиции, необходими за постигане на целите за намаляване на емисиите по-рентабилно.
ЕС трябва да насочи всички субсидии към дейности, при които интервенциите могат да имат най-големи ползи за климата. Това включва субсидиране на създаването на нови чисти технологии и внедряването на съществуващи, които са все още в начален стадий.
За да се подпомогне и ускори зеленият преход, капиталът, трудът и знанието трябва да се движат свободно там, където са най-необходими на единния пазар. Комисията изчисли, че са необходими допълнителни 4 трилиона евро инвестиции между 2021 г. и 2030 г., за да се постигнат целите на ЕС за намаляване на емисиите до 2030 г., три четвърти от които трябва да бъдат частно финансирани. По-бързият напредък към силен съюз на капиталовите пазари остава приоритет, тъй като би помогнал да се осигури достатъчно финансиране от частния сектор за зеления преход в целия блок.
От гледната точка на труда планът на Комисията е окуражаващ, тъй като би спомогнал за по-доброто интегриране на пазарите на труда в ЕС и би осигурил повече обучение в секторите на чистите технологии. Тези цели са критични, тъй като зеленият преход ще изисква работниците да притежават правилната комбинация от умения и да могат да преминат от свиващи се индустрии към разрастващи се. Добре е също така, че ЕС потвърди ангажимента си да използва част от новите приходи от ценообразуване на въглеродни емисии от автомобилния транспорт и строителния сектор за нов социален фонд за климата, който ще подкрепя уязвимите домакинства по време на енергийния преход.
