Западни компании, които поддържат присъствие в Русия, за да доставят основни стоки като храни и лекарства, се опитват да намерят баланс между правителството на президента Владимир Путин и защитниците на Украйна, които ги дърпат в противоположни посоки, пише в свой анализ Ройтерс.
Повече от 400 компании са се оттеглили от Русия след началото на атаката й срещу Украйна на 24 февруари според списък, съставен от Джефри Зоненфелд, професор в Училището по мениджмънт в Йейл. Те са оставили след себе си активи, които са били на обща стойност стотици милиарди долари преди инвазията, която Русия нарича „специална военна операция“.
И все пак около 80 компании са запазили присъствие, въпреки че са спрели нови инвестиции и бизнес начинания. Много от тях са потребителски и фармацевтични компании, които твърдят, че изтеглянето би навредило значително на руското население. Някои също така са загрижени за правните последици за техните служители в страната, ако руското правителство започне да отмъстява.
„Компаниите вярват, че не могат лесно да изоставят малкия руски бизнес и потребителите, които разчитат на тях“, казва Брус Хейнс, глобален съпредседател на кризисните комуникации във фирмата за връзки с обществеността SVC+FGH, който съветва компаниите за тяхното изтегляне от Русия.
Гиганти на потребителски стоки като PepsiCo Inc (PEP.O), Procter & Gamble Co (PG.N) и Nestle SA (NESN.S) заявиха, че ще запазят присъствие в Русия, за да предоставят основни продукти за хранене и хигиена, като мляко и памперси.
С нарастването на жертвите и бежанците от конфликта в Украйна се засилва и натискът за пълно изтегляне от Русия.
„С изключение на обрат, който не виждаме в момента, натискът (за оттегляне) ще расте“, казва главният изпълнителен директор на BSR Арън Крамър, който съветва компаниите по въпроси, свързани с околната среда, социалното и корпоративното управление (ESG).
Кейти Денис, ръководител на комуникациите и изследванията в Асоциацията на потребителските марки, търговска група, която включва компании като Pepsico, Coca-Cola и P&G, коментира, че нейните членове като цяло не подкрепят действията на Русия в Украйна, но руските хора, които не участват в това не трябва да страдат.
Фармацевтични компании като Pfizer Inc, германската Bayer AG (BAYGn.DE) и Eli Lilly (LLY.N) заявиха, че ще спрат несъществените операции в Русия, но планират да продължат да доставят лекарства за заболявания като диабет и рак. Те отбелязват, че лекарствата, отпускани по лекарско предписание, са изключени от международните санкции, тъй като са основна хуманитарна нужда. През последните дни обаче дори тези стоки бяха обект на проверка.
Президентът на Украйна Владимир Зеленски тази седмица призова фармацевтичните компании да се присъединят към конгломерати, които се изтеглят напълно от Русия. Зоненфелд – чийто списък попадна в ръцете на активисти за правата на човека, които го използват, за да притиснат световните компании да напуснат Русия – също призова за подобен ход.
Някои фармацевтични компании имат подкрепа от своите акционери. Джош Брокуел, например, изпълнителен директор в инвестиционната фирма Azzad Asset Management, казва, че подкрепя решението на Pfizer да продължи да снабдява Русия. „Не мисля, че хората трябва да страдат заради действията на руското правителство“, изтъква той.
Много базирани в САЩ фармацевтични компании уверяват, че не произвеждат лекарства в Русия, но някои европейски партньори, включително швейцарската Novartis SA (NOVN.S), поддържат производствени цехове в страната.
Изчисляване на печалбите на Русия
Путин каза миналата седмица, че Русия може да конфискува активи на компании, които изоставят дейността си в страната. Руските прокурори също предупредиха някои западни компании, че техните служители могат да бъдат арестувани, ако спрат производството на стоки от първа необходимост, информира служител запознат с въпроса.
Главният маркетинг директор на British American Tobacco (BATS.L) Кингсли Уитън сподели пред Ройтерс миналата седмица, че излизането на бизнеса или спирането на продажбата или производството на продуктите й ще се счита за престъпен фалит от Русия, което може да изложи служителите й в страната на съдебно преследване.
Други предизвикателства, пред които са изправени потребителските компании, които все още работят в Русия, са обработката на транзакции предвид банковите санкции и осигуряването на суровини, заявява Джак Мартин, фонд мениджър в Oberon Investments, която има дялове в Unilever (ULVR.L), Diageo (DGE.L), Burberry (BRBY.L), GSK (GSK.L), Eli Lilly и Nike.
„Рисковете около инвестирането в компании, които правят бизнес в Русия, се увеличават“, коментира Мартин.
Компаниите се опитват да намерят начини да успокоят всички страни. Pfizer и Eli Lilly, например, заявиха, че ще отделят за хуманитарна помощ всяка печалба от продажби в Русия. Новартис и Байер обещаха милиони долари за подпомагане на Украйна.
Някои компании остават в Русия, докато търсят страни за закупуване или поемане на местните им операции. Уитън от British America Tobacco казва, че компанията му се опитва да направи това „бързо“.
Много компании са загрижени и какво би се случило със съоръженията им в тяхно отсъствие. Изоставен хранителен завод, например, може да бъде използван от Русия за снабдяване на войски, които се бият в Украйна.
Някои инвеститори искат компаниите да преценят дали косвено не финансират войната, като плащат данъци. Хана Шусмит, директор във Federated Hermes, коментира пред Reuters, че компаниите трябва да „помислят внимателно“ за всички данъци, които плащат на руското правителство, и дали продуктите и услугите, които предоставят, си струват този риск.
Компаниите, които са напуснали Русия, може да се затруднят да върнат имуществото и активите си, след като бъдат отчуждени. Тифани Компрес, партньор на адвокатска кантора FisherBroyles, казва, че компаниите могат да съдят Русия в международни институции като Международния център за уреждане на инвестиционни спорове, но подобни случаи биха се проточили с години и Русия не може да бъде принудена да плати.
„Дори и компанията да спечели иска, Русия има репутацията, че не плаща“, коментира Компрес.
