Коментарът на Констанс Дер от Capital.fr* е в превод на Георги Саулов…
Във Франция има около 3,3 млн. регистрирани безработни, а същевременно стотици хиляди работни места остават незаети. Причините са както липсата на подходящо образование на кандидатите, така и високото равнище на социалните помощи, което не насърчава безработните да полагат труд.
Уморен да преследва младите, за да ги наеме на работа, Фред Гринтран, собственик на ресторант в Ница, реши да се обърне към… пенсионерите. Вероятно те ще слаломират по-бавно между масите, но поне са налице. „В началото идеята беше да предизвикаме общественото мнение, защото не успявахме да привлечем към нашите професии хора между 20 и 60 години“, казва управителят Феликс Фор, истинска институция в столицата на Лазурния бряг, който сервира по 1000 куверта дневно. Но обръщането му към белите коси е изстрел в десетката. „Дадохме си сметка, че много възрастни хора са готови да работят, за да закръглят доходите си, но, за съжаление, това означава, че пенсиите им не могат да им осигурят приличен живот“, добавя той.
Дали смелият гражданин на Ница е пионер в съвременния подбор на кадри? Може би. Защото недостигът на работна ръка засяга хиляди предприятия като неговото и то не само в сферата на хотелиерството и ресторантьорството, а и в строителството, промишлеността, болниците, социалния патронаж… Всички, или почти всички, отрасли на френската икономика са засегнати от липсата на работници. „Ако утре ми дадете 100 хлебари или месари, ще ги пласирам точно за 10 минути! Същото се отнася за приемчици, техници по подръжката, стругари и фрезисти, шофьори…“, изброява Стефани Дьолетр, президент и основател на Qapa, трудова борса специализирана във временното наемане на работа.
Според най-песимистичните оценки, днес във Франция има около 900 000 вакантни места. Вярно е, че този феномен, който беше задълбочен от пандемията, засяга също така и Германия, Великобритания, Австрия, Нидерландия. Но в тези страни практически няма безработица, докато във Франция 3,3 млн безработни живеят на социални помощи, докато чакат да намерят работа. Поради каква причина точно тук недостигът на работници може да съществува успоредно с масова безработица?
Първото обяснение е чисто статистическо: 900 000 незаети работни места е силно надценено число. „Използвам тази цифра, защото ми омръзна от 10 години да слушам едно и също – че вакантните места са 300 000“, признава Ерик Шьове, вице-президент на CPME (Конфедерацията на малките и средните предприятия“. 900 000 е броят на свободните работни емста, които са подадени в Бюрото по труда между юли и септември 2021 г. Но, ако се вярва на CGT (Общата конфедерация на труда – най-големият синдикат във Франция), която през октомври направи изследване на основата на 713 предложения за работа, се оказа, че голяма част от тях или се дублират, или вече са заети. Това означава, че тази цифра от близо един милион трудно може да бъде приета за достоверна.
Истината е, че никой не знае със сигурност колко точно е броят на работните места, за които няма кандидати. Бюрото по труда, което брои по няколко пъти едни и същи предложения, е негодно да даде сериозни данни. Националният статистически институт, както и Статистическата дирекция на министерството на труда си нямат и най-малка представа. Последната изброи 292 800 свободни работни места през третото тримесечие на 2021 г., което представлява увеличение с 11%. Но нейното изследване изключва селското стопанство, временно наетите, самонаетите и местата в държавния сектор.
В изследване на Дирекцията се включват само предприятията с над 10 наети лица. А от 3,82 млн, предприятия във Франция 96% са много малки и имено те изпитват най-големи затруднения с наемането на работна ръка. Четири от всеки пет малки и средни предприятия са заявили, че имат проблеми с намирането на работници и една трета от свободните им работни места остават незаети повече от 6 месеца. В крайна сметка може да се каже, че общият брой на свободните работни места варира между 292 800 посочени от Статистическата дирекция на министерството на труда и 900 000, които доста произволно посочва Конфедерацията на малките и средните прадприятия.
Но да оставим настрана тези статистически еквилибристики и да се върнем към нашата мистерия. Как в страна, разкъсвана от безработица, предприятията могат да срещат толкова трудности при наемането на работна ръка? Първата причина, която се набива на очи, е че кандидатите не притежават необходимата квалификация. „Имам хора, на които им предстои пенсиониране и не знам как ще успея да ги заместя“, се оплаква Стефан Шалмел, собственик на сервиз за автотенекеджийски услуги. „Има професионално училище в Перпинян, но така и не успях да задържа нито едно момче, което го завършва“, продължава Шалмел.
През последните години положението непрекъснато се влошава. През 2013 г. за половината от работните места трудно се намираха хора. Днес те са 85%.
Автотенекеджиите не са единствените, които се сблъскват със стена от некомпетентност. При десетки и десетки други професии се наблюдава липса на квалифицирани кадри. Топлотехници, хладилни техници, специалисти по подръжка на покривите, готвачи, специалисти по обработване на данни, компютърни специалисти, медицински сестри и болногледачи, асансьорни техници. Списъкът може да бъде продължен до безкрайност. Като се има предвид планините пари, инвестирани от години в професионалното обучение, средно 30 млрд. евро годишно, тази трагична равносметка е трудно разбираема.
„От 20 години всички усилия на държавата бяха насочени да се откъсне обучението от работното масто“, обяснява Ерик Шьове. „Отказахме се от наставничеството, което съотвестваше идеално на нуждите на работодателите, за да водим политика на обучение извън предприятията“.
И той не греши, повечето експерти и анализатори посочват неефективността на мерките, приети в полза на най-нискоквалифицираните безработни. През 2018 г. Сметната палата сигнализира, че „непрекъснатото приемане от държавата на различни планове доведе до преплитане на целите и до прекомерно увеличаване на средствата без обща стратегия и координиране на действията на институциите. За работодателите резултатите са разочароващи, защото тази политика преследва краткосрочни цели.
Проблем е и, че тази политика се осъществява посредством множество частни организации, качеството на чиято дейност често пъти е доста съмнително. „В страната ни има 80 000, десет пъти повече, отколкото в Германия“, припомня Ерве Шапрон, бивш заместник директор на Бюрото по труда. Разхвърляно между тези многобройни действащи лица, направено набързо без реален контрол от властите, обучението на безработните далеч не въплащава модел за ефикасност. „Хората идваха в моята работилница просто, за да не бъдат отписани от Бюрото по труда“, свидетелства бивш преподавател, назначен от една от тези организации. „Когато питах шефа си за резултатите от моите стажове и дали хората се връщат на работа, той не можа да ми отговори. Всичко, което го интересуваше беше да набере повече курсисти и да получи повече пари“.
Картината все пак не е толкова черна. Планът на правителството за инвестиране в компетентност (PIC) 2018-2022 г., който предвижда финансирането на обучения, обвързани с обещание за работа, би трябвало да позволи подобряване на положението. Процентът на хората, които си намират работа в резултат на тази целенасочена и прагматична програма достига 85%. „PIC може би ще има по-голям ефект от предишните планове“, се надява Ролан Ратло, професор по икономика. „За да бъдем честни, когато се опитваме да изчислим цялостното влияние на неадекватната квалификация върху общата безработица, резултатът от всички тези политики остава незначителен“.
Липсата на компетентност на безработните не обяснява всичко. Значителна част от свободните работни места изискват… неквалифициран или нискоквалифициран труд. Близо 42% от предприятията се сблъскват с този проблем. Териториалната мобилност обяснява една част от проблема. Нискоквалифицираният работник може да живее далече от фабриката, която предлага работа, да има трудности с придвижването или със смяната на жилището, предвид размера на наемите.
Много често обаче липсата на кандидати за работа опира до един друг феномен: просто безработните нямат желание да работят. „От момента в който се окаже, че предлаганата работа е малко по-тежка, като например пренасяне на строителни материали, вече не можеш да намериш нито един желаещ“, казва Бернард Жофроа, собственик на малка строителна фирма и допълва, че „вече дори и не прави опити да търси млади хора“.
Трябва да кажем, че нашата система за социална защита е уникална. Помощите, които тя отпуска са по-щедри дори от тези в скандинавските страни. „Начинът на обезщетяване е такъв, че, ако сключваш кратковременни договори, прекъсвани от периоди на безработица, той ти позволява понякога да получаваш дори повече, отколкото ако си на постоянна работа“, твърди Жилбер Сет, професор по икономика в Neoma Business School. Особено, когато предлаганата заплата е скромна и тя се съпътства със загубата на други придобивки като безплатна карта за транспорт, столове за храна при намалени цени, намаляване на обезщетението за наем… В своя публикация Съветът за икономически анализи поставя под съмнение системата за временна заетост, която позволява на търсещите работа да събират „до безкрайност“ обезщетенията за безработица със заработената заплата.
Срокът за предоставяне на помощи за безработица в нашата страна традиционно е много дълъг. Той не насърчава получаващите я да започват работа дори и срещу по-високо възнаграждение. „Никога не се задържам дълго време в едно предприятие“, казва един безработен от Париж, който вече е сменил няколко работни места. „Когато започвам да се отегчавам, се подготвям да постигна прекратяване на трудовия договор по взаимно съгласие и се записвам в Бюрото по труда. Това ми позволява да използвам свободното време за реализиране на частни проекти“. А ако инспекторите от Бюрото по труда го питат какви са основанията му да търси работа? „Показвам им кореспонденцията, която имам в социалната мрежа LinkedIn и това е достатъчно”, подсмихва се той. Съшито с бели конци.
През тази есен, въпреки съпротивата на синдикатите, беше приета реформа в системата на обезщетенията при безработица. Дали обаче тя ще бъде достатъчна да се сложи край на тези злоупотреби, които предизвикват все повече възмущението на общественото мнение? Новите разпоредби в нея – увеличаване на минималния срок, за да получиш право на обезщетение, намаляване на размера на обезщетенията, докато посещаваш курсове за квалификация и преквалификация, въвеждане на прогресивно намаляване на обезщетенията, които са по-големи от 4 500 евро месечно след шестия месец – би трябвало да доведе до намаляването на злоупотребите.
Остава още едно обяснение за голямата мистерия с недостига на работна ръка по френски: нашите работодатели не правят всичко необходимо, за да привлекат търсещите работа. „Как да намериш кандидати за работа, когато предлагаш непълен работен ден, на място трудно достъпно с обществен транспорт, с възнаграждение, което е по-ниско от минималната работна заплата?“, възмущава се Агнес Лабар, председател на асоциация за оказване на социална помощ по домовете. След най-непривлекателните сектори са болничното обслужване, обслужването по домовете, строителството, но най-вече хотелиерството и ресторантьорството.
„Подадох си документите за салонен управител“, казва Уилям, на 30 години. „Но когато разбрах, че ще получавам 1 500 евро за 42-часова работна седмица, работно време всяка вечер до 2 часа през нощта, реших да се откажа.“ Тази работа би му осигурила социални обезщетения от Бюрото по труда в размер на 1 200 евро, след като е бил значително по-добре платен (2 000 евро) в един ресторант на плажа в Ница. „При това положение предпочетох да остана безработен, докато си намеря работа, съответстваща на моята квалификация“.
Като него има много, които хлопват врата на хотелиерството и ресторантьорството. Причините са лошите условия на труд: работа през нощта, неплатено прекъсване на работното време между обеда и вечерята, работа през почивните дни и уикендите…
По време на карантината сервитьорите и кухненските работници трябваше да си останат по домовете. Тогава те видяха как работят като хоумофис близките им. Това им отвори очите, за да разберат, колко е тежко тяхното положение. След като си дадоха сметка за проблема, представители на синдикатите и работодателите започнаха преговори за подписване на нов колективен трудов договор в отрасъла. Основните теми на тези преговори са преразглеждане на трудовото възнаграждение, тринадесета заплата и подобряването на условията на труда.
Дали това ще е достатъчно да се върнат хората на работа? Не е сигурно. Ковид кризата оказва все по-силно влияние върху трудовите отношения. В САЩ вече се говори за „Голямата оставка“.
*Заглавието е на редакцията
