- Не съществуват икономически и технически основания за запазване на дерогацията от европейските санкции за вноса на руски суров петрол в България.
- Премахването на дерогацията няма да окаже значително въздействие върху крайните цени на горивата в България.
- Дерогацията е най-голямата пречка за завършване на стратегическото отделяне от зловредното руско икономическо и политическо влияние в страната.
- Лукойл е генерирал поне 2,4 млрд. долара свръхпечалба от дерогацията през 2022 и 2023 г.
- Монополът на Лукойл върху българския петролен пазар е един от най-силните лостове, които Русия използва, за да укрепи своите мрежи за завладяване на държавата.
- Ако руската компания не спазва санкциите на ЕС върху вноса на руски петрол, България следва да постави рафинерията под специален държавен контрол.
Това основните изводи от анализа на Центъра за изследване на демокрацията, който разглежда възможните сценарии за предсрочно прекратяване на дерогацията.
Дори в най-неблагоприятният вариант, при който рафинерията „Нефтохим“ спира напълно своята работа, рискът от недостиг на горива на българския пазар може да бъде избегнат чрез умело управление на настоящите резерви и на инфраструктурата за внос, която към момента е под руски монополен контрол.
Спирането на работата на рафинерията може и трябва да бъде предотвратено. Правителството трябва да изиска от Лукойл Нефтохим Бургас план с конкретни срокове и инвестиционни ангажименти за прилагане на петролното ембарго на ЕС поне 12 месеца преди сегашния краен срок на дерогацията. Планът трябва да бъде потвърден с външен одит от Агенцията за държавна финансова инспекция. Неспазването на тези изисквания от страна на Лукойл Нефтохим Бургас следва да доведе до по-строги мерки, като например да постави рафинерията и всички останали активи, притежавани от компанията, под държавен контрол, се посочва още в анализа от който публикуваме избрани откъси:
През последните пет години основният доставчик на суров петрол за „Лукойл Нефтохим Бургас“ АД („Нефтохим“) е Русия. За периода от 2014 г. до 2022г вносът на руски суров петрол възлиза средно на 73% от общия, следван от Египет – 13%. След началото на войната в Украйна, България е една от малкото европейски държави, които увеличиха вноса на руски петрол, който достигна 100% от доставките през първото тримесечие на 2023 г. Годишното потребление на петролни продукти в България е относително стабилно и възлиза на около 4,5 млн. тона нефтен еквивалент годишно (тне/г). Страната произвежда само около 25 000 тне/г суров петрол и кондензат, което се равнява на по-малко от 1% от потреблението.
В публичното пространство се разпространяват неоснователни твърдения, че рафинерията не може да замени изцяло или дори частично преработката на руски петрол с алтернативни сортове. Освен като аргумент за получаване на дерогацията от европейското ембарго през юни 2022 г., той беше (безуспешно) използван и пред Европейската комисия, когато служебното правителство на Гълъб Донев поиска допълнително разрешение за износ на горива, произведени от руски петрол и след влизане в сила на европейския Регламент.
Българското правителство зае позиция, че “Лукойл” не може да намали обемите, преработвани в “Нефтохим”, така че производството на горива да съответства на продажбите на тези продукти само на българския пазар без да се осъществява износ, каквото е съществото на дерогацията.
Всъщност, “Нефтохим” има техническата възможност да преработва сортове суров петрол, внесени от различни от Русия източници. Факт е, че (а) „Уралс“ може да се смесва с много други сортове суров петрол и (б) “Нефтохим” може да работи на 100% с неруски суров петрол
Анализ, в чието разработване участват и специалисти от рафинерията, на съвместимостта на различни сортове суров петрол с “Уралс” на базата на ключови параметри като съдържание на сяра и на асфалтени, показва, че само три от 28 сорта петрол – около 11% от извадката – са несъвместими и смесването им трябва да се избягва.
От технологична гледна точка всяка рафинерия може да намали обема на производството си до 40-60%, в зависимост от нейната сложност. Рафинериите обикновено работят на около 75% от капацитета си, който при “Нефтохим” е 7 млн. тона годишно.
Свиването на обема на преработка наполовина спрямо типичното равнище означава достигане на долната граница от 40%. Ако приемем, че “Нефтохим” продава на българския пазар само една трета от продукцията си, т.е. около 2,1 милиона тона годишно, при забраната на износ на продукти, произведени от руски суров петрол, в съответствие с изискването на дерогацията, това означава, че “Нефтохим” следва да се снабдява с 2,1 млн. тона годишно руски петрол и около 5 млн. тона годишно „съвместими“ сортове петрол, за да продължи рафинерията да работи на пълен капацитет.
Риск от спиране работата на рафинерията съществува само ако “Литаско” продължи да закупува целия петрол от Русия и да продава крайните продукти само на българския пазар. Въпреки това, рафинерията може да преработва различни видове суров петрол чрез внос от целия свят и в този случай няма да има ограничение в дестинациите на износа на крайните петролни продукти, получени от преработката на тези алтернативни сортове.
Това на практика означава, че през първата половина на 2023 г. ръководството на рафинерията не е предприело мерки да гарантира сигурността на функционирането ѝ, с което очевидно преследва политически цели за натиск над българското правителство, а не в защита на търговските интереси на акционерите си. Допълнително, подобно безотговорно поведение, сигнализира опасност от нелегална търговия и свързаната с нея организирана престъпност.
Няколко поредни правителства на България разпространяват фалшиви твърдения, че без дерогацията рафинерията „Нефтохим” няма да може да работи, водейки до недостиг на горива и други рафинирани продукти. Същата мантра беше използвана преди повече от 20 години от кремълски пропагандисти и местни активисти по време на приватизацията на рафинерията с цел гарантиране на нейното преминаване в руски ръце на по-ниска цена. Финансовите и политическите интереси, които обслужва тази дерогация, не защитават българските потребители, а по-скоро Кремъл и свързани с него олигархични интереси. За всеки барел, преработен в „Нефтохим”, руските му собственици удвояват нетната си печалбата от произведения в Русия петрол като продават преработените крайни продукти на пазара в България (ЕС) вместо само да изнасят суровия петрол с отстъпка поради наложените санкции. Тази печалба представлява значителен финансов трансфер за руското правителство, който позволява продължаването на военната агресия в Украйна.
Руският монополен контрол върху българския пазар на петрол и рафинирани продукти в продължение на десетилетия осигурява значителни ренти и задълбочава проблемите с корупцията и завладяването на държавата. Тези зловредни практики няма да бъдат преодолени без стимулиране на конкуренцията и диверсификация на доставките на суров петрол и рафинирани продукти чрез стриктното прилагане на правилата за отворен достъп до инфраструктурата, особено до петролопроводи и складове за рафинирани продукти и пристанищни услуги.
Прекратяването на дерогацията от петролното ембарго е важна стъпка към лишаването на Кремъл, от допълнителни печалби, с които да финансира войната си в Украйна. Подкрепата за външен одит от страна на Агенцията за държавна финансова инспекция, който да оцени структурата на печалбата на „Лукойл”, различните начини за диверсифициране на доставките на суров петрол извън Русия и изискването на конкретни срокове и инвестиционни ангажименти за отстраняване на предполагаемите технически пречки за прилагане на петролното ембарго на ЕС ще бъде мощен лост за предсрочно прекратяване на дерогацията.
Ако руската компания откаже да изпълни условието за пълна диверсификация на доставките на суров петрол, правителството трябва да постави рафинерията и всички останали активи, притежавани от „Лукойл”, под държавен контрол чрез „златната” акция, която страната има в дружеството и му позволява да влияе върху стратегически решения като структурата на доставките на петрол. Германия и Италия вече показаха, че в рамките на по-малко от 6 месеца могат да принудят руските собственици на техните големи рафинерии да спазват санкциите на ЕС чрез поставяне под специален контрол.
В крайна сметка, без възможност да внася руски петрол на преференциални цени и да го използва за получаване на монополни печалби, „Лукойл” вероятно ще се опита да се освободи от активите си, както направи вече с рафинерията в Сицилия.
От години „Лукойл” обмисля продажбата на дружествата си в Румъния, Молдова и България, но политически гарантираният му доходоносен пазарен дял в региона оправдава продължаването на дейността му.
Допълнителна важна стъпка е прекратяването на концесионния договор за експлоатация на терминала за внос на петрол в Росенец. Това ще отвори достъпа до пристанищни услуги за повече компании, ще помогне на България да гарантира, че терминалът не се използва за избягване на санкции чрез контрабанда на петрол и би гарантирало правилното отчитане на приходите от ДДС и акцизи, които са от съществено значение за фискалната сигурност.
България отдавна е една от най-уязвимите страни в Европа по отношение на руското икономическо и политическо влияние. Руският контрол върху българския пазар на петрол и горива е спомогнал за утвърждаването на мощни мрежи на влияние в българската политика и икономика, които се намесват в стратегически решения като забраната за проучване за шистов газ, ускоряването на проекта за АЕЦ „Белене” и финансирането на проруски политически партии и медии. На този политически фон България няма никакви икономически или технически причини да продължи дерогацията от петролното ембарго на ЕС.
