fbpx

Кой е прецакан в изравнителните сметки от топлото тази година

От 7 дни и Топлофикация София е готова с изравнителните сметки за отчетния период 2022-2023г. От финансова гледна точка сметките са абсурдни, тъй като са съставени при исторически най-високата към момента цена от 150.267лв. за 1 MWh. Колкото по-абсурдна е цената, толкова по-заблуждаващи са действията на столичното парно и топлинните счетоводители, за да прикрият този факт. Както през предходния отчетен сезон, така и през този ще има ощетени от каламбура от ДДС ставката, с която ще бъдат начислявани сумите от изравняване на сметките.

Особените черти на процеса около изравнителните сметки

  1. Късната доставка на изравнителните фактури.

Според наредбата за топлоснабдяването топлинните счетоводители са длъжни в срок до 15 юли да изготвят и доставят на потребителите изравнителните фактури на хартиен носител до пощенските кутии, процедура описана надлежно в Чл. 70(7) от Наредба № Е-РД-04-1 от 12 март 2020 г. за топлоснабдяването. Да, обаче те не го правят. В последните години тези дружества се самозабравят и при тях се проявяват чертите, характерни за монополните дружества.

Говорейки от първо лице, моята изравнителна фактура получих едва на 17 август 2023г. и то след подаването на жалба в Министерството на енергетиката. При опитите ми за комуникация с топлинния ми счетоводител в лицето на Бруната ООД (в случая), ми бе заявено, че мога да получа изравнителната си фактура или в офиса на дружеството срещу заплащане, или след регистрация в сайта им, като естествено ще трябва задължително да се откажа от фактурата на хартиен носител. Ами, ако не искам да загубя това си право? Ако определен потребител е в невъзможност да има компютър, интернет, да прави регистрации и да зависи от своеволията на съответната фирма за дялово разпределение (ФДР)?

Всъщност не се учудвам много от поведението на топлинния счетоводител да изпълни своето задължение, за която му се заплаща и което е основната му дейност през годината, тъй като той явно взема този светъл пример за действие не от някъде другаде, а от самата Топлофикация София. От години столичното парно не доставя фактури на хартиен носител и ако пак трябва да говоря от първо лице, блокът ми получава една, или може би две фактури годишно. Нищо, че в отчетите на дружеството се изписват суми от над 2 млн. лева за тази дейност, която естествено също влиза в цената на топлоенергията като присъщ разход.

И в обобщение на целия този процес се оказва, че потребителите чакат над 4 месеца и половина за да получат изравнителните си фактури. Съответно те разполагат с по-малко от две седмици за да заявят своите претенции за корекция пред съответната фирма за дялово разпределение, тъй като крайния срок за възражения по изравнителните фактури е 31 август. В допълнение фирмите за дялово разпределение се чувстват ненаказуеми, ако не изпълняват задължението си за доставяне в срок изравнителните фактури.

  1. Съдържанието на самите фактури.

За втора поредна година в тях се забелязва все по-нарастващо ощетяване на потребителите. Както вече писах по въпроса, поради лошо съставени прогнози се оказва, че потребителите плащат по-голямо количество топлоенергия, отколкото им е продала самата Топлофикация София. Тази година за първи път в изравнителните сметки на самия топлинен счетоводител липсва крайната сума от изравняването на топлоенергиите с ДДС. Количествата топлоенергия по всички компоненти, а имено – топла вода, сградна инсталация, отоплението по уреди и отоплението по мощност са  остойностени без данък добавена стойност (ДДС). Не е ясно защо го правят топлинните счетоводители, тъй като единственият проблемен компонент относно ДДС-то е топлата вода, или по-скоро разпределението на топлата вода за месеците май и юни 2022г., когато ДДС-то е било 20%. От друга страна във фактурите разпределението на общото количество потребена топла вода е разпределено по периодите след изравняване, което елиминира пречката да бъде остойностено със съответното ДДС. Така представена (без ДДС), „индивидуалната справка за използвана топлинна енергия“ не носи никаква реална информация за битовите потребители, тъй като те плащат изравнителните си фактури си с ДДС. По този начин потребителите виждат по-ниски стойности на своите сметки, ако трябва да доплащат, но остават неприятно изненадани, когато отидат и платят своите изравнителни сметки. Това непълно представяне на информацията по изравнителните справки на практика обезсмисля всеки опит на потребителите да разберат колко точно и за какво плащат, ако разбира се нямат съответните нормативни познания и математически способности. Явно топлинните счетоводители се опитват да скрият нещо!

Всеки по-запознат с принципите на изготвяне на справките би си задал въпроса, къде и как се разпределя надписаната, поради грешните прогнози, топлоенергия от топлинните счетоводители. Такава детайлна информация видимо не съществува в справките и  тази топлоенергия просто се слага в общата подлежаща на разпределение и изравняване топлинна енергия.

  1. Бруталната каша в изравнителните фактури на Топлофикация София

Заради влизането в сила на 20% ДДС след 1 юли се оказва, че прецакани са потребителите, които имат да доплащат суми след изравняването от топлинния счетоводител. Смея да твърдя, че при тях има вече три различни цени на плащане, вместо официалните две. И понеже винаги оставям числата да говорят, ето и конкретен пример.

Таблица 1

В Таблица 1 е описана фактура от Топлофикация София на конкретен потребител, който има да доплаща топлоенергия след изравняването. Крайната сума е без ДДС на стойност 2532.50 лв. В нея нарочно не съм поставил табличката от фактурата, описваща стойността на ДДС-то, защото тя трябва да бъде разгледана отделно, за да бъде разбрана. И най-важното е как Топлофикация София формира крайната сметка за отчетния период. В първата таблица разпределението е представено по видове (отопление и топла вода) и периоди (май и юни 2022г. и периода юли 2022-април 2023г.)

Таблица 2

В Таблица 2 е представено какво е платил потребителят, самото изравняване и това, какво трябва да доплати. Ако потребителят не разбере Таблица 2, няма как да си обясни стойностите на ДДС-то, което му начисляват и което е показано по начин, по който се прикрива именно начисляваното в ущърб на потребителя ДДС. Таблицата съдържа:

  • Искано от ТС – това е реално измерената топлинна енергия след изравняване
  • Платено през годината – това е Прогнозно начислената топлинна енергия
  • Остава да бъде платено – това е топлоенергията, която потребителят трябва да доплати

Данните от Таблица 2 отговарят на данните от топлофикация, с разликата, че за яснота са представени сумите с включено съответното ДДС. В официалната таблица на Топлофикация София суми с ДДС няма, няма и да видите. Целта е фактурите да бъдат максимално неясни, поради непълнотата си.

От Таблица 2 ясно се вижда, че имаме три цени на плащане за периода 2022-2023г., вместо официалните две.Те са:

  • Топлоенергия на цена 98.48лв. за 1 MWh с ДДС от 20%, или 118.176лв. за 1 MWh.
  • Топлоенергия на цена 137.86лв. за 1 MWh с ДДС от 9% или 150.267лв. за 1 MWh.
  • Топлоенергия на цена 137.86лв. за 1 MWh с ДДС от 20% или 165.432 лв. за 1 MWh.

Ето, че имаме три цени за отчетния период 2022г.-2023г. Някъде да сте чули някой от гастролиращите „експерти“ по телевизионните студия да я споменава? Третата цена е достатъчно добре скрита в таблицата на представяне на крайната стойност на фактурата от столичното парно. Може би именно появата на третата цена е подтикнала Топлинните счетоводители да не посмеят да ни представят изравнителните ни сметки с ДДС. Ако го бяха направили, то грозната истина щеше да лъсне още преди повече от месец. Вместо това те покорно изчакаха Топлофикация София да обяви фактурите, преди самите те да изпратят изравнителните сметки на хартиен носител.

Остава да представим крайната стойност на фактурата за отчетния период в Таблица 3 и Таблица 4

Таблица 3-4

В Таблица 3 е представена общата стойност на задължението на конкретния потребител според, забележете – данъчните основи.

Да погледнем обаче Таблица 4, която представлява детайлна разбивка на Таблица 3, като стойностите са заимствани от Таблица 2. Очевидно е, че общата сума на потребителя е 2830.19 лв. Тя представлява сбор от сумите, които са платени през годината и онези, които остават да бъдат платени. Тук ясно се откроява скритата трета цена, като е представена като част от данъчната основа с 20%.

Крайното задължение на потребителят според Таблица 4 е разликата между дължимата сума (2830.19лв.) и платените суми през годината (2068.99+79.03= 2148.03), или оставаща сума за плащане от 682.16лв. с ДДС.

С колко е прецакан конкретния потребител?

От таблица 4 се вижда, че потребителят има да заплати 504.91 лв. с ДДС от 20%(605.89лв.), вместо 504.91лв. с ДДС от 9%(550.35лв.). Тоест самото прецакване е на стойност 55.54 лв. 

За потребителите, на които имат да се възстановяват суми, те се възстановяват със съответстващото за периода ДДС.

За втора поредна година е създаден каламбур в изравнителните сметки на Топлофикация София. За втора година Топлофикация София представя данните във фактурите непълни, което ги прави неразбираеми за обикновените потребители. В цялата тази каша е заложен проблем водещ до ощетяването на определен брой потребители, но който проблем води единствено до разделение на потребителите на „прецакани“ и „непрецакани“. Този проблем по никакъв начин не засяга интересите на Топлофикация София. И докато потребителите се карат по между си кой е ощетен и кой не, фокусът на общественото внимание отново е отместен от новото увеличение на цената на топлоенергията до абсурдните 165.52лв. за 1 MWh.

Въпросът с отговорността и решение на проблема

Ако попитате Топлофикация София – защо го прави, тя ще ви отговори, че такива са законовите разпоредби и от нея нищо не зависи. И пак стигаме до Министреството на финансите и неговото недомислено решение от преди година, както и липсата на каквато и да е инициатива за елиминиране на проблема през тази година. В случая самият потребител, който има да доплаща не може да направи нищо. Той си плаща сметките такива, каквито му ги представят през годината. Той не може да заплати по-големи суми от записаните в тях. До края на отчетния период 30 април, той дори не е знаел, че ще се яви като потребител, който трябва да доплаща. Още повече, че няма как да предположи ще реши ли Министерството на финансите проблема от предходната година. А повишаването на потреблението над прогнозните сметки може да бъде следствие както на лоша прогноза на топлинния счетоводител, така и на травиални причини, като вземането за гледане на възрастни родители, идването на повече гости през годината или просто появата на ново дете в семейството….и много други.

Решение на проблема съществуваше още през миналата година, като по предложение на Министерството на финансите, Министерски съвет можеше да реши, че промяната в ДДС-то не обхаваща изравнителните сметки на топлофикациите. За това обаче е необходимо мисъл…и воля разбира се.




Имате възможност да подкрепите качествените анализи, коментари и новини в "Икономически живот"