Обединяваме няколко текста на RFI*, проследяващи динамиката в развитието на съвременните инфраструктурни и геополитически мегапроекти…
- Западът в контра-настъпление
В кулоарите на срещата на Г-20 в Ню Делхи, Западът обяви големи инфраструктурни проекти. Тяхната цел е от една страна осъществяване на по-добро свързване на Индия с Европа през Близкия изток, от друга страна – подпомагане на развитието на търговията със суровини в Централна Африка.
Основната тема на разговорите в Ню Делхи беше този коридор, предназначен да свърже Индия с пристанището на Марсилия, чрез железопътна линия, високоскоростен трансконтинентален кабел и дори газопровод за транспортиране на зелен водород. Тази нова търговска магистрала ще започне от индийските брегове до Персийския залив. Тя ще премине през Обединените арабски емирства, Саудитска Арабия, Йордания и Израел. С влак транспортът между Индия и Европа ще бъде четиридесет пъти по-бърз, уверява председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, една от подписалите меморандума за разбирателство, заедно с президента Джо Байдън, саудитския престолонаследник принц Мохамед бин Салман и индийския министър-председателят Нарендра Моди.
Един грандиозен проект, създаден от западните страни, който прекалено много напомня китайската програма за новите пътища на коприната
Наистина, десет години след стартирането на програмата за новите китайски пътища на коприната и в отсъствието на Си Дзинпин, представен на срещата от неговия министър-председател, с този меморандум, изготвен при най-голяма секретност, Западът предприема мащабна офанзива „версия XXL“ в икономическата дипломация. Той представлява само една първа стъпка, всичко останало предстои да бъде направено – от проектирането до финансирането, да не говорим за самото изграждане. Индия, която винаги се е отнасяла с подозрение към щедростта на Пекин, демонстрира голям ентусиазъм. В индийската преса този съюз вече е наречен „новият път на подправките“. Страните от т.нар. нововъзникващите пазари излязоха укрепнали от тази среща на Г-20. А западняците им напомнят, че все още разполагат с ресурси за споделяне.
На първо място достъп до капитали
Изправен пред собствените си икономически трудности и попарен от дълговата криза, която обхвана множество страни, в които бяха осъществени монументални проекти, Пекин даде сериозен заден ход на финансирането на Пътищата на коприната. До 2027 г. Европа разполага с пакет от 300 милиарда евро за финасиране на инфраструктурните проекти в нововъзникващите или развиващите се страни посредством нейната програма Global Gateway, стартирала преди две години. Съединените щати приеха еквивалентна програма, Партньорството за глобална инфраструктура и инвестиции, която беше обявена на предишната среща на Г-20 в Бали, Индонезия.
Това е операция и за повторното завладяване на Близкия изток
Саудитска Арабия, която беше подложена на остракизъм след убийството на журналиста Джамал Кашуги преди пет години, отново е много ухажвана. Особено американците искат да съживят отношенията със своя исторически съюзник. Нека припомним, че Китай стана най-големият клиент на петролната монархия. А Саудитска Арабия все още е водещата сила на петролните пазари. Тя е страната, която, в съучастие с Москва, е способна да окаже определящо влияние върху цената на черното злато. Точно това наблюдаваме в момента. Барелът отново доближава границата от 100 долара, защото ОПЕК+ иска да намали добива. Този скок на цената подкопава усилията, предприети в борбата с инфлацията.
В Централна Африка западните страни искат да окажат подкрепа за транспортирането на суровините
Коридорът, който ще свърже Демократична република Конго с Ангола, пресичайки Замбия, ще се използва за превоз на суровини. Проектът беше започнат това лято от американците. В Ню Делхи европейците се качиха на този влак. Съвместно те ще участват в предварителните проучвания за неговата осъществимост. Във време, когато Африканският съюз става постоянен член на Г-20, това съобщение е конкретен израз на възможността за подновяване на връзките между континента и Запада.
- Казахстан в клещите между руската мечка и китайския дракон
Именно в Казахстан, точно преди 10 години, Си Дзинпин обяви това, което Пекин нарича своя „проект на века“. Успяха ли от това да се възползват петте централноазиатски републики? Днес бившата съветска република остава под влиянието на своя исторически руски ментор. Но войната в Украйна тласка Казахстан все повече в обятията на Китай, който се стреми към неговите въглеводороди и стратегическото му географско положение.
На един паркинг, десетки лъскави китайски коли са наредени една до друга в очакване да бъдат качени на товарните влакове. Те ще прекосят хиляди километри през Казахстан, за да пристигнат девет дни по-късно до крайната си дестинация, Дуисбург в Германия. Това е специалната икономическа зона на Хоргос (SEZ), огромен индустриален парк, изграден в средата на казахстанската степ. Именно тук, на границата между Китай и Казахстан, двете страни създадоха железопътен и пътен възел, предназначен да се превърне в кръстопът на световната търговия, връзка между Китай и Европа.
„До 2014 г. тук имаше само дюни“, казва Сергуали Сейтказин, директор за връзки с инвеститорите. Оттогава изравнихме земята и прокарахме вода, канализация и електричество“. Вече са изградени заводи за производство на бебешки пелени, на фураж за добитък и още десет други. Предстои строителството на нови 30. В бъдеще се очаква да бъде построено международно летище и китайският гигант за електронна търговия Alibaba да доставя стоки по целия свят от огромен дистрибуторски склад.
Морето е на 2 500 км
Районът обаче не е съвсем подходящ. Той се намира близо до най-недостъпното място в Евразия. Най-близкото море е на повече от 2500 километра. Китай едва ли би могъл да избере по-малко благоприятен регион, за да осъществи това, което президентът Си Дзинпин нарича „проекта на века“ – „новите пътища на коприната“. Целта обаче е да се отвори Западен Китай за износ на медународните пазари на продукти, произведени във фабриката на света.
Десет години след обявяването на проекта от китайския президент, Хоргос изпитва големи затруднения да привлече мултинационалните компании. Само 700 от 4500 хектара са заети, въпреки данъчните облекчения и безплатното предоставяне на земя на наинвеститорите. Но Хичам Белмаачи, френско-марокански бизнесмен, изпратен в Казахстан през 2015 г. от Dubai DP World, третият по големина пристанищен оператор в света, не губи вяра: „Когато Хоргос излезе от земята, много специалисти в света на логистиката бяха убедени, че това е безумен проект, но днес той играе основна роля в обслужването на този регион. Това е проект, който ще остане в учебниците по история и това е само началото: ще бъде създаден много динамичен град пред самите порти на Китай“.
Този нов град се нарича Нуркент, заобиколен от огромни равнини, покрити с пясък. С обраслите в бурени детски площадки и вече износените гипсови фасади, тези тъжни жилищни блокове едва ли биха могли да бъдат привлекателно място за живот. Предвижда се 100 000 души да живеят в тях, но досега само 4000 железопътни работници и митничари са се установили тук, привлечени основно от стабилните заплати и осигуреното от работодателя жилище.
Единствената атракция в това затрито място е големият трансграничен търговски център „Duty Free“, огромна китайско-казахстанска свободна зона, където могат да се купуват безмитни стоки, повечето от които произведени в Китай.
Казахското камилско мляко редом до чантите Армани
След като премине четири контролно-пропускателни пункта и заградената военна зона, оборудвана с безброй камери за видеонаблюдение, посетителят попада в една много странна и определено китайска атмосфера. На гигантски екрани се въртят реклами на червила в крещящи цветове. В климатизираните магазини камилското мляко на прах се продава редом с чанти Армани. Всички цени са в юани. Големият кристален декантер Baccarat с коняк Louis XIII струва 240 000 юана, или 30 000 евро.
Далеч на хоризонта, от китайската страна на границата, 30-етажни небостъргачи поразяват погледа, като че ли Пекин е решил да построи тук, в тази пустиня, огромен мегаполис по подобие на Шенжен или Шанхай.
Истински коридор за свърдзване на Китай с Европа
Трудно е да си представим как камилски кервани са преминавали през това място в епохата на древните Пътища на коприната. Но днес, векове по-късно, тази точка на картата има същото ключово стратегическо значение за Китай. „Хоргос се намира на китайската граница. Това е входът към Централна Азия и идеята на Китай е да създаде истински коридор, който да го свързва с Европа“, обяснява Хичам Белмаачи. Когато пристигнах тук през 2015 г., броят на контейнерите беше 150 000, а днес имаме 600 000 контейнера“.
В гара Altinkhol, която никога не вижда пътници, десетки контейнери пълни със стоки „made in China“ са подредени покрай железопътните релси. Представени са най-големите имена в световния транспорт – China Shipping, Cosco, Maers. Транспортът с влак между Китай и Европа е много по-скъп, отколкото с кораб, но отнема само две седмици, докато морският път изисква два месеца. Влаковете тръгват пълни, но десет години след обещанието на китайския лидер Си Дзинпин за „новите пътища на коприната“, които ще са от полза за всички, една част от тях все още се връщат празни.
В сухото пристанище на Хоргос, едно от най-големите в света, железопътни работници работят на огромни площадки. Тук всичко прилича на пристанище, само дето наоколо няма нито море, нито голяма река. Просто обширна равнина, където от време на време се появява някой ездач, който пасе коня си. Именно тук китайските влакове се разтоварват и се претоварват заради по-широките казахстански релси. За обикновен влак с 50 контейнера тази операция отнема около час. „Тук разтоварваме 16 или дори 17 влака на ден, обяснява Сергуали Сейтказин. Това е четири пъти повече, отколкото преди пандемията Ковид-19. Китай беше затворил границата, езинствено преминаването на влакове беше разрешено. Така железницата доказа своите предимства“.
Пандемията даде тласък на това сухо пристанище, 49% собственост на китайския корабен гигант Cosco и на една друга китайска компания. „Онлайн търговията преживя бум, твърди Хичам Белмаачи. След като корабите достигнаха максималния си капацитет, се наложи да се обърнем към други средства и железниците претърпяха стремителен растеж“.
Войната в Украйна промени коренно ситуацията
Войната в Украйна също промени коренно ситуацията в Централна Азия и позволи на Китай да заеме нишата, оставена от една отслабена Русия. „След началото на войната много международни компании се оттеглиха от Русия и големите корабни компании престанаха да спират там, казва Хичам Белмаачи. Така че трябваше коренно да променим логистиката в този регион на света и оттогава казахите, узбеките и киргизите се обърнаха директно към Китай“.
Русия остава основният търговски партньор на Казахстан и когато през 2022 г. страната беше разтърсена от вълнения, президентът Касъм-Жомарт Токаев се обърна за помощ uc; своя исторически съюзник Москва. Но след като започна войната в Украйна нещата се променят в полза на Китай, който разширява влиянието си в Централна Азия.
През 2022 г. търговският стокообмен между Китай и Казахстан се увеличи с 34%, което е повече, отколкото през последните 30 години. Все повече товарни превози заобикалят Русия, през Каспийско море до Азербайджан и Турция. По този маршрут, Транскаспийския международен транспортен път (TITR), износът почти се е утроил от началото на 2023 г. Това е начин Казахстан да се откачи от своя исторически съюзник Русия.
Но това ще отнеме време. „Русия все още има лостове за натиск върху Казахстан. Нашият износ на петрол все още минава през руска територия, казва политологът Досим Сатпаев. Една част от територията на Казахстан зависи от доставките на електроенергия от Русия, също така ние получаваме и газ оттам“. Но за Казахстан от решаващо значение е да намери геополитическа противотежест, като се възползва максимално от близостта с двата си големи съседа и като поддържа добри отношения с Турция, Европейския съюз и Съединените щати.
Подобно на много свои сънародници, Абзал Достияр гледа с лошо око на сближаването на страната му с Китай. Противникът на режима на президента Касъм-Жомарт Токаев организира множество демонстрации срещу китайските инвестиции. Той беше многократно арестуван и затварян. Неговите опасения са, че страната му ще попадне под китайско господство, след като е живяла под съветско управление: „Казахстан означава много малко за тях. Проектът „Новите пътища на коприната“ беше от полза за китайците, а ние само трупаме дългове. В 56-те завода, построени от Китай, работят само техни рабоници. А парите от заема, с който се финансира изграждането на нов булевард в столицата Астана, останаха достъпни само за китайските компании“.
Ако се вярва на официалната статистика, държавата не е затънала в дългове към Китай. Те възлизат само на 2% от БВП. Но според американската консултантска фирма AidData, Казахстан в действителност е задлъжнял с повече от 10% от своя брутен вътрешен продукт към Китай, както като страни като Демократична република Конго, Лаос или Мозамбик.
За да намали рисковете за себе си и да гарантира инвестиции си, Пекин залага на така наречения „анголски модел“. Това означава, че в деня, в който Казахстан вече не може да плаща в брой, той трябва да изплаща дълговете си с природни ресурси, като осигури достъп до своя газ, нефт и дори уран.
„Китай се опира на нашите корумпирани режими, за да спечели врияние“
Когато през май Си Дзинпин посрещна в Сиан с голям апло;б лидерите на Централна Азия, за да им обещае нови инвестиции и да ги покани „да се качат на експреса на нашето развитие, за да изградим заедно едно по-добро бъдеще“, някои хора, като Айна Шорманбаева, президент на неправителствената организация Международна правна инициатива, наистина се уплашиха: „Свидетели сме на нарастващ натиск върху гражданското общество в Казахстан, Киргизстан и другите републики от Централна Азия“, смята тази правозащитничка. Проектът „Новите пътища на коприната” само засилва влиянието на Китай, който се опира на корумпираните режими в нашите страни, за да спечели влияние“.
Затова трябва да сме много предпазливи както към мераците за урана, газа и петрола на Казахстан, така за неговото геостратегическо положение. „Като се дистанцираме от руската мечка, не трябва да попаднем в ноктите на китайския дракон“, предупреждава Досим Сатпаев. Ако трябва да вярваме на този университетски преподавател, Казахстан държи няколко коза в тази голяма игра на великите сили: това е особено вярно след войната в Украйна, но също така и поради нарастващото напрежение в Тайванския проток, основен морски път за световната търговия.
„Китай много добре знае, че ако има военен конфликт около Тайван, сухоземният път, който минава през Казахстан, ще замени морския, който ще бъде блокиран“, твърди Досим Сатпаев. Той е убеден, че Казахстан има всички карти в ръката си, за да се противопостави както на руската мечка, така и на китайския дракон.
- В Латинската Америка „правителстата и обществеността знаят как да кажат не“
В Перу, Китай в момента изгражда, посредством своята компания Cosco Shipping, дълбоководно пристанище, което трябва да намали времето за пътуване на контейнери между Латинска Америка и Китай с десет дни. Този проект се вписва в рамките на „новите пътища на коприната“. Латинска Америка е втората по значимост дестинация на чуждестранните китайски инвестиции след Азия.
Еманюел Верон, специалист по съвременен Китай, отговаря на въпроси от RFI относно „новите пътища на коприната“ в Латинска Америка...
Какво търси Китай в Перу и, в по-широк смисъл, в Латинска Америка?
На първо място той търси политическа и дипломатическа подкрепа, но също така и суровини и селскостопански продукти. Върху това почива китайската дипломация по отношение на Перу, Колумбия, Бразилия, разбира се, или Аржентина. Пекин също иска да затегне дипломатическата хватка около Тайван, опитвайки се да се сближи във възможно най-голяма стопен с държави, които досега са го признавали. И когато погледнем на картата, тези държави непрекъснато намаляват. Като изключим няколко страни в Централна Америка и Карибите, остава само една в Латинска Америка – Парагвай. Всички останали държави признават Пекин за единствения Китай.
Този стремеж на Китай да установи връзки с Латинска Америка не датира от „новите пътища на коприната“, а започна преди около двадесет години. Но дали това сближаване не е резултат и от желанието на някои латиноамерикански страни да се откъснат от влиянието на Съединените щати?
Безспорно, от страна на повечето страни от Латинска Америка има стремеж за разнообразяване на партньорствата, за излизане от положението им на заден американски двор. Освен това виждаме, че китайският пробив от последните 20 години върви наред с идването на власт на различни леви движения, независимо дали става дума за Бразилия, страните от Андите, Аржентина или Чили. Очевидно е, че от 20 години има непрекъсати смени на леви и десни правителства. Днес имаме нова вълна, която е по-скоро лява. И смятаме, че Китай се опитва да се възползва максимално от тази вълна, макар че се стреми да поддържа връзки с целия политически спектър.
Проектите по „новите пътища на коприната“, както виждаме примера с изграждането дълбоководното пристанище в Перу, излизат извън рамките на простото споразумение за износ на енергия и суровини. Какво прави Китай, за да се установи в тези страни?
Първата фаза е на сближаване, следвана от засилване на отношенията, след което бързо подписване на споразумения за свободна търговия с всички страни – имам предвид това с Бразилия в средата на 2000-те години, както и с Колумбия, Перу, Аржентина, Чили. Всичко това води до укрепването на китайското политическо и дипломатическо влияние, чиято основа цел е да сложи ръка на природните ресурси – суровини и селскостопански продукти. И след това, на същия принцип, да се рапростре върху цялата инфраструктура: железопътна, пътна и, разбира се, пристанищна. И, както вече казах, върху природните ресурси като първостепенно е значението на минералите, газа и петрола. Това кара някои латиноамерикански икономисти да говорята за „ресуровинизиране“ на латиноамериканските икономики. Например взаимоотношенията с Бразилия се доминират от добива на суровини и селскостопански продукти. В резултат наблюдаваме силно намаляване на бразилския индустриален капацитет, изправен пред мощната китайска конкуренция, особено на китайските продукти, които заемат основно място в китайско-бразилския търговски баланс и наводняват бразилския пазар.
И освен това, също в рамките на тези „нови пътища на коприната“, са заемите, предоставени от Китай, каквито той дава и на страните от Азия или Централна Европа. Те се предоставят при определени условия: „ние ви даваме пари на заем, но вие трябва да използвате нашата технология, ако искате да направите едно или друго нещо“.
Случаят с Аржентина е особено интересен, тъй като тя се присъедини напълно към „новите пътища на коприната“, подписвайки така наречения Меморандум за разбирателство през февруари 2022 година“. И когато една страна подпише такъв тип споразумение, това е „отворена врата“, ако мога така да се изразя, за китайско проникване по отношение на стандарти, по отношение на дипломатическо, търговско, дори военно-стратегическо присъствие. И вие добре знаете, че Аржентина прие разполагането на китайска база за космически изследвания в Neuquén, в центъра на територията ѝ. И тази база, която има за основна цел обслужването на космическата програма, също така преследва и стратегическата задача за наблюдение на Южния полюс. Така че можем ясно да видим, че към печалбата от „новите пътища на коприната“, която е чисто инфраструктурна, се прибавя и тази в стратегическата и дипломатическата сфера. Тези небалансираните партньорства със страни в криза, какъвто е случаят с Аржентина, не представляват голяма тежест за Китай.
И как гледат на това САЩ? Тъй като в продължение на години Латинска Америка беше техният заден двор…
Това е големият въпрос. Ние наистина не разбираме американската стратегическа програма по отношение на задния ѝ двор. Разбира се, Съединените щати продължават да поддържат специални връзки, мисля си за Колумбия, където те скоро ще открият ново консулство, което ще бъде много по-голямо от сегашното, също в Рио де Жанейро в Бразилия. Така че можем ясно да видим, че американците са там, гледат, наблюдават, следят развитието на нещата. Но по принцип, когато става дума за външна политика, тя е сравнително скромна. Те говорят много малко за това. Това в общи линии отговаря на американската политика след Обама, която се изразява с думите, че вече не можем да бъдем навсякъде, през цялото време, включително и в задния си двор. И все пак, при администрацията на Тръмп имаше нещо като пробуждане, във всеки случай представлява повратна точка, в отношението към страни, чието отслабване на икономиките дава благоприятна среда за китайския пробив. И няма да е изненадващо в следващите мандати да има по-съществено завръщане на американската политика на латиноамериканския континент.
Китай подписва договори в рамките на тези „нови пътища на коприната“ в целия свят. Говорим преди всичко за Азия и Централна Европа. Има ли специфични особености за Латинска Америка?
Смятам, че това, което е специфично за Латинска Америка, е самият характер на латиноамериканските държави. Един конкретен пример: споменахме Аржентина, която се присъедини към „новите пътища на коприната“, като подписа меморандум за разбирателство. Точно обратен е примерът с Бразилия. Завръщането на Лула на власт преди година можеше да предполага, че Бразилия ще се хвърли с двата крака в обятията на Китай. Всъщност нещата въобще не са еднозначни. Сега по-голямата част от бразилската интелигенция е наясно, че поставянето на всички яйца в кошницата на Китай крие голям риск от отслабване на страната. И това се отнася както за добива на суровини, така и за големите агро-промишлени консорциуми и друти ограсли на бразилската индустрия. Така че наблюдаваме една форма на съпротива в правителствата и обществеността на латиноамериканските държави. Във всички случаи виждаме проява на една, макар и не твърда, опозиция, и на факта, че могат да кажат „не“ и дори днаят как да кажат „не“.
Какви са преките последиците от тази близост на икономиките на страните от Латинска Америка с Китай върху населението? И как хората приемат това?
Когато погледнем последните десет или петнадесет години, виждаме, че в латиноамериканските общества, колумбийско, чилийско, аржентинско, бразилско и други, има нарастващ интерес към геополитическите въпроси, включително и тези, отнасящи се до Китай. Сега хората учат китайски, Китай инвестира много за разпространението на китайския посредством различни програми, чрез приемане на студенти в китайските университети или чрез изграждане на различни центрове и институти Конфуций и т.н. Въпреки това, почти всички латиноамерикански общества остават обърнати към северното полукълбо: Северна Америка от едната страна и Западна Европа от другата. Повечето от тези общества са много силно поляризирани: независимо дали се отнася за културните въпроси, образованието, бизнеса, реализацията в личен или рофесионален план, те са в по-голяма степен ориентирани към Севера, макар че се наблюдава диверсификация на интересите към други общества в рамките на прословутия диалог „Юг-Юг“.
*Превод Георги Саулов
