Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) прогнозира трайно запазване на ниския световен икономически ръст, който трябва да достигне едва 2,2% през следващата година. Според организацията, приоритет трябва да бъде даден на борбата с инфлацията, като се прилагат рестриктивни парични политики, пише Les Echos*.
Силното икономическо възстановяване след пандемията от Ковид вече е в историята. Последиците от войната в Украйна ще имат траен ефект върху растежа на световната икономика. Това е посланието на ОИСР в доклада ѝ за прогнозите за световния икономически ръст, публикуван във вторник. „Световният растеж продължава да се забавя, като на този етап не предвиждаме рецесия“, коментира генералният секретар на организацията Матиас Корман.
Според Алваро Сантос Перейра, изпълняващ длъжността главен икономист на организацията, „глобалният растеж ще спадне до 2,2% през 2023 г. и ще се покачи със сравнително скромен темп от 2,7% през 2024 г.“ Азия ще бъде основният двигател през 2023 и 2024 г. Европа, Америка и Южна Америка ще имат много слаб растеж, се казва в преамбюла на доклада.
Небалансирани глобални перспективи
Глобалните перспективи са все по-небалансирани, като на основните нововъзникващи пазарни икономики в Азия се падат почти три четвърти от растежа на световния БВП през 2023 г., което отразява тяхното стабилно разширяване и рязкото забавяне в темповете на Съединените щати и Европа.
Годишен ръст на БВП в %
Eврозоната би трябвало да отбележи леко увеличение на своя брутен вътрешен продукт (БВП) с 0,5% през следващата година след 3,3% тази година. През 2024 г. се очаква леко възстановяване (1,4%). Франция ще има ръст 0,6% през следващата година, докато Германия ще претърпи спад на икономиката си от 0,3%, преди да има леко възстановяване през следващата година (1,5%). Страните от еврозоната би трябвало да се спасят от рецесията, въпреки че „очакваме да видим няколко тримесечия в червено“, признава Алваро Сантос Перейра.
Първи въздействия върху инфлацията
В Съединените щати ОИСР прогнозира растеж от само 0,5% през следващата година и 1% през 2024 г. Растежът на Китай трябва да се забави до 3,3% тази година, преди да се възстанови до 4,6% през следващата година и до 4,1% през по-следващата. „Растежът ще се дължи основно на инвестиции в инфраструктура и мерки за подкрепа за сектора на недвижимите имоти“, отбелязва ОИСР.
Инфлацията ще усложни задачата на правителствата. Очаква се общото покачване на потребителските цени в основните развити икономики да започне да спада от 6,3% през тази година до около 4,25% през 2023 г. и 2,5% през 2024 г., което ще се дължи на провеждането на по-строги парични политики, облекчаване на натиска от страна на търсенето и намаляването на транспортните разходи и времето за доставка. Едно нещо е сигурно: реалните заплати падат в много страни, намалявайки значително покупателната способност.
Прогнозите за България сочат забавяне на растежа до 1,7 % през 2023 г. при 2,8 % за 2022 година. Износът ще бъде засегнат от влошаващата се икономическа ситуация в Европа, докато високите цени на енергията и повишаващите се лихвени проценти ще потиснат нарастването на потреблението. Растежът на БВП ще достигне 3,1% през 2024 г. подкрепен от инвестициите от фондовете на ЕС.
Очакванията на ОИСР са инфлацията у нас да се забави от 14,1 % през 2022 г. до 7,5 % през 2023 г. на фона на стабилизиране на цените на енергията и очакваната по-слаба икономическа активност. През 2024 г. темпът на инфлация ще продължи да се забавя до 4,8 %.
„Ако инфлацията не бъде укротена, тези проблеми само ще се задълбочат. Борбата с инфлацията трябва да бъде наш основен политически приоритет“, съветва Алваро Сантос Перейра. Особено след като затягането на паричната политика изглежда, че дава първите си резултати. „Например в Бразилия, Централната банка реагира бързо и инфлацията започна да намалява през последните месеци. В Съединените щати последните данни изглежда също подсказват напредък в борбата с инфлацията. Независимо от това, паричната политика трябва да продължи да се затяга в страни, където инфлацията остава висока и широко разпространена“, отбелязва изпълняващият длъжността главен икономист.
Газът предизвиква безпокойство
Борбата с инфлацията е приоритет, но правителствата ще трябва да смекчат срива в покупателната способност на най-бедните. „Правителствата вече направиха много за намаляване“ на въздействието на инфлацията върху ниските заплати, най-вече чрез поставяне на таван на цените и намаляване на данъците. „Въпреки това, като се има предвид, че цените на енергията вероятно ще останат високи и нестабилни за известно време, нецеленасочените мерки за поддържане на ниски цени ще стават все по-трудни за прилагане и биха могли да обезкуражат борбата за спестяване на енергия“, предупреждава ОИСР.
Нарастващите разходи за енергия обясняват слабия растеж на икономиките. Но резултатите могат да бъдат още по-лоши, ако недостигът на енергия на световните пазари повиши допълнително цените или „ако се наложи принудително въвеждане на режим, за да се намали търсенето на газ и електричество през следващите две зими в Европа“, изказват опасенията си от организацията.
Равнище на газовите запаси на ЕС и Великобритания до зимата на 2023/2024 година
В случай на сурова зима ОИСР се опасява от прекъсване на доставките на газ през пролетта и следващата зима
Европейските страни, в частност, успяха да попълнят запасите си от природен газ и да намалят търсенето. Но „ситуацията може да стане още по-сложна през зимата на 2023-2024 г., защото възстановяването на запасите от газ може да се окаже по-трудно през следващата година. По-високите цени на газа или директните прекъсвания на доставките му биха довели до значително по-нисък растеж и по-висока инфлация в Европа и в световен мащаб през 2023 г. и 2024 г.“, предупреждава ОИСР. В случай на сурова зима през тази година, тя очаква прекъсвания на газоподаването през пролетта и още по-тежка зима 2023-2024 година.
Спад на търговията на Г20
Стойността на търговията със стоки на Г-20 спадна за първи път от две години през третото тримесечие на 2022 г. в сравнение с предходното тримесечие. Измерени в долари, износът и вносът се свиха съответно с 1,3% и 1,1%. В Европейския съюз износът и вносът на стоки са намалели съответно с 1,5% и 0,7%. Търговията със стоки остава слаба и в Източна Азия, въпреки увеличените продажби на електроника и машини. Износът е намалял с 0,3% в Япония и 1,0% в Корея, но е нараснал с 0,7% в Китай. Растежът на търговията с услуги на Г-20 продължи да се забавя през същия период. Износът и нараснал само с 0,3%, а вносът – с 1,7%.
*Превод Георги Саулов
