Хайек видя през 1944 г., че загубата на икономическа свобода често води до отричане на други свободи, пише Райнер Цителман* в своя статия по повод годишнината на знаковото издание…
Фридрих Хайек предава „Пътят към крепостничеството“ на трима американски издатели, като всички го отхвърлят. Въпреки това един приятел го свързва с University of Chicago Press и книгата му най-накрая е публикувана в Съединените щати на 18 септември 1944 г. Първоначалният тираж е само 2000 копия. Нищо чудно, тъй като кой би очаквал американските читатели да се интересуват от книга, написана в отговор на идеите на британския икономист и политик Уилям Бевъридж?
Само година по-късно обаче Reader’s Digest публикува съкратена версия и я разпространява в милиони домакинства в САЩ. Оттогава „Пътят към крепостничеството“ е преведена на 20 езика и е продаден в няколко милиона копия.
Хайек явно засегна нерв. През 40-те години на миналия век държавният интервенционизъм се разраства както в Европа, така и в САЩ. Както и днес, преобладаващото убеждение е в агресивната правителствена намеса в икономиката, високите данъци и строгите регулации. Освен това сред интелектуалците има погрешно схващане, че националсоциализмът е форма на капитализъм. През 1939 г. философът Макс Хоркхаймер, съосновател на Франкфуртската школа, казва: „Но който не желае да говори за капитализъм, трябва да мълчи и за фашизма.“
Хайек по-късно обяснява, че книгата му е адресирана предимно до онези сред британската социалистическа интелигенция, които виждат националсоциализма като реакция на класическите социалистически тенденции. В действителност националсоциализмът е необходим резултат от тези тенденции.
Социалистите в онези дни избягват да описват движението и системата на Хитлер като „национален социализъм“, за да отрекат интелектуалния афинитет между двете идеологии, те предпочитат термини като „фашизъм“ или „нацист“. Днес ние знаем – въпреки че Хайек не би могъл да знае по това време – че Хитлер е наложил нарастващо възхищение към плановата икономическа система на Съветския съюз. През 1942 г. Хитлер яростно защитава съветската планова икономика пред най-близкия си кръг: „Човек трябва да има безусловно уважение към Сталин. По свой начин, човекът е направо гений. . . и неговото икономическо планиране е толкова всеобхватно, че е надвишено само от нашия собствен Четиригодишен план. Нямам никакво съмнение, че в СССР не е имало безработни, за разлика от капиталистически страни като САЩ“.
През юли 1941 г. Хитлер казва: „Разумното използване на силите на една нация може да бъде постигнато само с планирана икономика отгоре.“ И: „Що се отнася до планирането на икономиката, все още сме много в началото и си представям, че ще бъде нещо чудесно да изградим всеобхватен германски и европейски икономически ред.“ Твърдения като тези потвърждават основната теза на Хайек.
През 1971 г. Хайек подчертава, че основният фокус на книгата му е класическият социализъм, който има за цел да национализира средствата за производство. Но националсоциализмът, от икономическа гледна точка, може да се разглежда като предшественик на модерния социализъм. За разлика от класическия социализъм, съвременният социализъм вече не се стреми да национализира средствата за производство, а вместо това поддържа фасадата на правата на частна собственост. Концепцията за частна собственост обаче непрекъснато се ерозира, превръщайки я в обикновена правна формалност без истинска същност. Тази промяна води до това, че предприемачите стават все по-подложени на държавен контрол и ръководство.
В реч през май 1937 г. Хитлер описва тази философия: „Казвам например на германската индустрия: Сега трябва да произвеждате това и това“. След което това се връщам към него в Четиригодишния план. Ако германската индустрия ми отговори: „Не сме в състояние“, тогава бих й казал: Добре, тогава ще това ще го поема сам, но то трябва да бъде направено.“ Но ако индустрията ми каже „Ще направим това“, много ще се радвам, че не е нужно да го поемам аз.“
Книгата на Хайек представя и втора важна теза: загубата на икономическа свобода предхожда загубата на интелектуална и политическа свобода. Критиците, които оспорват опасенията му, посочват Обединеното кралство, което след Втората световна война въведе изключително високи данъци и всеобхватна програма за национализации. Въпреки че икономическите последици бяха катастрофални – и обърнати само от Маргарет Тачър, която много се възхищаваше на Хайек – нямаше загуба на политическа свобода. Загубата на икономическа свобода не води непременно или веднага до загуба на политическа и интелектуална свобода. Но Хайек е повече прав, отколкото грешен. Вижте скорошния пример със социалистическа Венецуела. Венецуелците първо загубиха икономическата си свобода. След това политическата свобода изчезна.
От предупрежденията на Хайек става ясно колко актуална остава книгата му днес. Икономическата свобода – за разлика от 80-те и 90-те години – е в отстъпление. Вярата в „индустриалната политика“ започна да доминира в Китай, САЩ и Европа. В същото време интелектуалната свобода е застрашена, тъй като привържениците на идеологията на „събуждането“ се стремят да политизират всички аспекти на живота. Дори математиката сега се смята за „расистка“ от някои, докато свободата на словото е застрашена. Противниците на икономическата свобода често се противопоставят и на интелектуалната свобода.
*Текстът на Райнер Цителман е публикуван за първи път в WALL STREET JOURNAL
**Използваната илюстрация е от Free the People Foundation
