Споменът за 2008 г. и ипотечната криза, която се развихри тогава започва да избледнява. Но би било погрешно да се мисли, че мерките, предприети от правителствата и финансовите институции в последната по време голяма финансова буря, окончателно са разрешили въпроса за нестабилността на световната банкова система.
По темата latribune.fr цитира мненията на Мари Тусен, евродепутат и кандидат на Зелените на европейските избори през 2024 г.; Стефани Дембак-Дижу, консултативен директор на финансовите институции и кандидат на Зелените на европейските избори и Майкъл Винсънт, икономист.
Икономическите новини редовно болезнено ни напомнят това: през март 2023 г. американските банки SVB и FRB бяха опрени до стената. В Европа фалира Credit Suisse, уважавана институция, основана през XIX-ти век.
Изкопаемите горива, новите ипотечни кредити
Откъде ще започне следващата финансова буря? Според резултатите от проучване, публикувано на 13 март в списание Nature, неспособността ни да спрем климатичната криза ще доведе до най-тежката финансова криза, която светът познава, с потенциални щети, оценявани на 25 трилиона долара годишно до 2060 г. Не е трудно да се отгатне, че това ще предизвика поредица от банкови фалити.
Следователно банковият въпрос е централен, тъй като днес Европа зависи от своите големи банки за финансиране на икономиката си. Тези банки обаче все още могъщо финансират дейности, вредни за климата и околната среда. Финансирането на прехода се блокира: не е достатъчно да увеличим зеленото финансиране, трябва също така да прочистим финансите като цяло, с други думи да не отнемаме с дясната ръка напредъка, финансиран с лявата.
В движението за преустройство на икономиката в рамките на планетата, в което трябва колективно да се включим, компаниите производителки на изкопаеми горива, чийто непосредствен интерес се свързва с бездействие в областта на климата, биха могли да изиграят незавидната роля на новите ипотечни кредити.
Банковият сектор е изложен на климатичния риск
Провалът на екологичния преход би увеличил взривоопасно риска от банкови кризи. Неправителствени организации и икономисти редовно алармират за това. Европейската централна банка, която едва ли може да бъде заподозрена в партийни пристрастия, казва същото: за банките „провалът в планирането на прехода си (с ниски въглеродни емисии) означава да планират своя крах“.
Освен това ЕЦБ разкрива, че портфейлите на европейските банки далеч не съответстват с целите на Парижките споразумения. Рисковете, които са заложени в тях са много конкретни: 9 от 10 банки са изложени на значителни финансови рискове, главно поради голямата им обвързаност с производителите на енергия, които изостават в постепенното премахване на изкопаемите горива; 7 от 10 банки са изложени на значителен правен риск, тъй като публично са се ангажирали да спазват целите на Парижките споразумения, но действията им не отговарят на поетите ангажименти.
Опасността е, че бездействието на банките ще доведе до фалити и че за да предотвратят ефекта на доминото и да не допуснат мащабна финансова криза, публичните власти ще бъдат принудени да предприемат спасителна операция… и следователно да спасят банки и инвеститори, които дотогава са подкрепяли дейности убийствени за климата, в противоречие с очевидния всеобщ интерес.
За да спрем този порочен механизъм, е необходимо спешно да се освободим от зависимостта си от „кафявите“ активи и следователно да изведем европейските финанси от въглеродните активи, като въведем строги съотношения: за да се направи поврат в управлението на активите от банките и финансовите институции на всеки притежаван кафяв актив трябва да съответства притежаването на 6 зелени актива.
Да прочистим финансите
Съществуват многобройни инструменти за насочване на банковите кредити към подпомагане на зелени проекти и санкциониране на кафяви проекти (въглеродни или токсични): да бъдат задължени банките да представят амбициозен и обвързващ план за преход, за да се откажат от въглеродните проекти, диференцирани лихвени проценти, покупки на активи от ЕЦБ, пруденциални съотношения и подкрепа на зелената политика на банките, облекчения при рефинансирането на зелени проекти… Да прочистим финансите, гражданите искат само това: техните икономики да работят за екологичния преход, да могат да инвестират в едно желано и проспериращо бъдеще. Банките трябва да присъстват, не само заради екологията, но и, макар и да звучи егоистично, заради тяхното собствено оцеляване!
Преустройството на икономиката в рамките на планетата, и особено в Европа, задължително минава през банките, на които, за добро или за лошо, сме делегирали паричното обръщение и финансирането на икономиката. И ако оказването на помощ на банковите институции понякога е необходимо зло за успокояване на пазарите, това вече не може да бъде направено без да се има предвид основната цел за постигане на устойчив климат.
