Алжирският президент Абделмаджид Тебун е в Рим, за да обсъжда газовите въпроси. Досега Алжир не е бил ухажван след налагането на санкциите срещу Русия, пише RFI*.
Може ли алжирският газ да замести руския на световните пазари? По принцип никой не говори за това, но в частност някои страни правят всичко възможно то да стане реалност. Това е случаят на Италия, която досега внасяше 45% от необходимия ѝ газ от Русия и която е най-големият клиент на алжирския газ посредством газопровода Трансмед.
Страната проведе множество срещи с представители на алжирските власти и успя през април да сключи договор за увеличаване на доставките на газ. Дали алжирците, независимо от желанието им или не да помогнат на Европа, имат възможности да разширят бързо производството си, за да отговорят на бъдещото търсене.
В краткосрочен план търсенето трудно ще бъде удовлетворено
В рамките на следващите няколко години Алжир би могъл да достави на пазара допълнително няколко десетки милиарда кубически метра, според декларациите направени през февруари от Али Хашед, бивш вицепрезидент на Сонатрак, даржавната нефто-газова компания на Алжир.
„Но в непосредствено бъдеще полето за преговори е ограничено от факта, че малко допълнителни количества могат бързо да бъдат осигурени“, твърди алжирски експерт. Той смята, че страната е изправена пред стратегически избор, тъй като част от алжирския газ се използва за поддържането на налягането в петролните находища.
Черпенето от тези налични количества означава да се поеме рискът утре капацитетът на страната за добив на черно злато да бъде съществено намален. Трябва да имаме предвид, че нито един търг не е бил обявяван през последните години и че между разкриването на находище и започването на производството са необходими поне 5 години. Поради това на Алжир ще му бъде много трудно да увеличи значително производствения си капацитет в средносрочен план.
Алжир притежава по-малко от 2% от световните запаси на природен газ
Друг важен въпрос е за запасите от газ, които биха позволили на страната да осигури трайност на доставките. На пръв поглед цифрата е техническа, но тя има политическо измерение. Официалните данни по тази тема са твърде оскъдни. В изданието на BP Statistical Review (статистическо списание за световната енергетика) от 2021 г. се прави сравнителен анализ в областта на енергетиката. Според него през 2020 г. Алжир притежава 1,2% от известните световни залежи на природен газ, което е около 2 300 млрд. куб.м. Тенденцията е към постепенен спад на тези запаси. От години не е открито нито едно значително находище, а за сметка на това вътрешното потребление непрекъснато нараства.
Алжир обаче има друг коз: стараната притежава третите най-големи запаси в света от шистов газ. Но в момента те въобще не се експлоатират, а за това се изискват големи технически и финансови средства. След неуспешен опит за проучване на находище в южната част на страната, президентът Тебун обеща започването на национален дебат по темата.
*Превод Георги Саулов
