Бъдещето на енергетиката в малките ядрени реактори

Бъдещето на енергетиката в малките ядрени реактори

В плана си за развитие на Франция до 2030 г., който предвижда инвестиции от 30 млрд евро, президентът Еманюел Макрон поставя като цел номер едно изграждането на малки ядрени реактори с иновативна технология.

Залагането на тях като съставни елементи на новите ядрени централи представлява коренна промяна в ядрената политика на Франция, която досега се съсредоточаваше върху изграждането на мрежа от централи с реактори с все по-голяма мощност.

От малки към големи и отново към малки реактори

„Тези реактори са с мощност под 300 MW. Това е значително по-малко от сега действащите, които са с мощност между 950 и 1 300 MW. Някои от тях, като този във Фламанвил, достигат даже до 1 600 MW“, казва Джордо Локатели, експерт по ядрени централи в Миланския политехнически университет.

Частите на тези реактори са серийно производство, след това се транспортират на място, където се сглобяват и където могат лесно да бъдат адаптирани към съответните нужди. Това е нещо като моделът на ИКЕА, приложен в ядрената енергетика.

Тази стандартизация ще облекчи производстово на основните елемнти на ядрените централи. Забавянето в строителството на централата във Фламанвил показа на какви препятствия може да се натъкнем при изграждането само на един такъв супермощен реактор тип XXL.

Но курсът кам малките реактори, в който Франция иска да участва, представлява стъпка назад по отношение на мощността. „През 60-те години започнахме с малки реактори като се насочвахме към по-мощни с цел да реализираме значителни икономии“, подчертава италианският експерт.

Но тази логика изглежда достигна своя предел. „Атомни централи като тази във Фламанвил са не само много скъпи, но и изграждането им е прекалено сложно и отнема дълго време“, отбелязва Локатели. Изисква се не само влагането на милиарди за построяването им, но също да се намерят купувачи, които са готови да изчакат, понякога дори и до десет години, за да започнат да възвръщат инвестициите си.

Модел в противовес на Китай

Моделът с изграждането на гигантски централи не е достъпен за всеки. Те „изискват огромно финансиране и способност да се мобилизира ноухау, неща, които са все по-недостъпни, освен в страни, където предприятията имат подкрепата на държавата като Китай или Русия“, смята специалистът по въпросите на енергетиката Никола Мазучи от Фондацията за стратегически изследвания. Според него ориентирането към малки реактори представлява стратегически избор за Франция, за да може да остане конкурентоспособна пред страни като Китай, чиито амбиции в областта на ядрената енергетика стават все по-големи.

Освен това се разкриват нови пазарни ниши, които трябва да бъдат заети. До 2025 г. почти ¼ от съществуващите ядрени мощности в света трябва да бъдат закрити, поради остаряването на реакторите. Малките реактори не са необходими само да заменят остаряващия парк на сега действащите реактори или на централите на въглища, които трябва да преустановят дейността си по екологични причини. „Като се има предвид, че това е много гъвкава технология, те могат да се използват за реализирането на смесени програми, които целят не само производството на електроенергия“, подчертава Локатели. „Тези реактори могат да бъдат използвани за обезсоляването на водата – важно предизвикателство пред редица региони като Средния изток или Индия, те могат да служат за производство на водород или за генерирането на топлина в по-студените райони.

Сигурността им, поне на теория, може да бъде още един аргумент в тяхна полза в сравнение с традиционните реактори. Инцидентът в цетралата във Фокушима трайно навреди на репутацията на ядрената енергетика, а инцидентът в АЕЦ Тайшан в Китай през юли 1921 г. показа, че и най-новите реактори не са застраховани от технически проблеми.

Предвид това, малките ядрени реактори имат по-голям потенциал, поне на теория, от гледна точка на сигурността, защото имат по-малко ядрено гориво. Ядреното замърсяване в случай на инцидент може да бъде по-лесно ограничено поради наличието на по-малко количество ядрени материали и поради това, че могат по-лесно да бъдат предприети мерки за безопасност на място.

Липса на опит

Но всичко това е само теория. Нито едно от горепосочените предимства на малките реактори не е потвърдено на пратика. В момента има около 70 налични проекта, но огромното мнозинство от тях са в първите си стадии на разработване. „Главното безпокойство свързано с тази технология е липсата на прецеденти“, признава Локатели. И не само в сравнение с традиционните реактори.

Трябва да се тръгне от нулата, за да се изгради цялата производствена верига, което е твърде скъпо. „Само създаването на модела може да струва един милиард евро. И след това трябва да бъдат убедени достатъчно голям брой клиенти, за да стане рентабилна инвестицията. Това е ядрената версия на проблема за яйцето и кокошката: по-добре ли е първо да се построят производствените вериги, за да бъдат убедени потенциалните купувачи или първо да бъдат намерени клиентите, на които да се продадат тези реактори“, заключава италианският специалист.

И дори идеите за малките реактори да не са само празни приказки, Франция вече бележи изоставане, подчертава Мазучи. В САЩ например, има най-малко един проект, който е получил зелена светлина от органите по ядрена безопасност и цяла една екосистема започва да се изгражда около тази технология.

***
Анализът е от France 24 в превод на Георги Саулов




Имате възможност да подкрепите качествените анализи, коментари и новини в "Икономически живот"