САЩ замениха временните си мита с нови такива в размер между 10% и 12,5%, насочени към 60 държави, които представляват 99% от вноса им на стоки. Това развитие показва решимостта на Вашингтон да запази митническата си стратегия, като същевременно се подготвя за евентуални нови мерки, изтъква анализ на Кофас.
Експертите на компанията за управление на риска обръщат внимание, че прекратяването на временните мита по раздел 122 не означава отстъпление в търговската политика на САЩ. На 24 юли тези мита изтекоха, но бяха заменени с нови такива от 10% до 12,5% съгласно раздел 301. Този преход илюстрира решимостта на Вашингтон да поддържа високо ниво на тарифна защита въпреки правните пречки, с които се сблъска през последните месеци.
Очаква се непосредственото въздействие върху средното равнище на митата да остане ограничено: новите мерки не се добавят автоматично към съществуващите мита и не променят значително общата ставка, прилагана към вноса от САЩ. Те обаче демонстрират способността на американската администрация да адаптира инструментите си за осъществяване на търговската си стратегия.
Пламен Димитров, управител на Coface България, коментира въздействието на новото тарифно решение на Вашингтон върху България
По думите му прякото въздействие върху България вероятно ще бъде ограничено в краткосрочен план, тъй като не се очаква новите американски мита да увеличат значително общата средна митническа тежест. Въпреки това, мерките засилват атмосферата на несигурност в световната търговия, което би могло да окаже натиск върху експортно-ориентираните сектори в Европа и косвено да засегне българските компании, интегрирани в европейските промишлени вериги за доставки, особено в преработвателната промишленост и машиностроенето. „По-широкият риск за България произтича от по-слабото външно търсене от Западна Европа и намаленото бизнес доверие, ако търговските напрежения продължат да ескалират“, изтъква Димитров.
Експертите обръщат внимание, че новите тарифи се опират на по-солидна правна основа.
Раздел 301 вече е бил използван от Съединените щати за налагане на мита, по-специално спрямо Китай по време на първия мандат на Тръмп. За разлика от режима по IEEPA, който е отслабен поради липсата на изрично разрешение за налагане на мита, той осигурява на Белия дом по-солидна правна основа.
Въпреки това, тази стабилност не изключва предприемането на по-нататъшни мерки. За да обоснове тези мита, Вашингтон изтъква аргумента, че в целевите държави липсва ефективна забрана или контрол върху вноса на стоки, произведени чрез принудителен труд. Вносителите биха могли да оспорят това основание, особено предвид факта, че то се прилага спрямо много широк кръг от търговски партньори.
Според Кофас е възможно да последват и други мита, тъй като новите мита от 10% до 12,5% възстановяват обща митническа рамка за голяма част от вноса в САЩ, но не възстановяват напълно предишния режим. Този режим включваше и допълнителни надбавки, насочени към конкретни държави или продукти. Именно този втори слой Вашингтон може да се опита да възстанови през следващите месеци.
Натискът, който се оказва върху Канада, илюстрира тази динамика. Съединените щати обявиха нови мита от 50% върху канадски внос на стойност 20 милиарда долара – което представлява 5,2% от канадския износ за САЩ – които трябва да влязат в сила на 19 август 2026 г.
На пръв поглед тази мярка изглежда замислена като коз в преговорите за търговското споразумение в Северна Америка. Макар че макроикономическото ѝ въздействие би останало ограничено, ако тя влезе в сила, тя потвърждава все по-честото използване на митата като инструмент за икономически и дипломатически натиск
