На 1 юли 2023 г. 22 от 27-те държави-членки на ЕС имат национална минимална заплата, като сраните от ЕС без национална минимална аплата са Дания, Италия, Австрия, Финландия и Швеция. Месечните минимални заплати варират значително в отделните държави членки, от 399 евро в България до 2 508 евро в Люксембург, сочат данните на Евростат.
Въз основа на нивото на брутните месечни минимални работни заплати (в евро), съответните държави-членки на ЕС се класифицират в три различни групи:
- Група 1, с национална минимална заплата над 1 500 евро на месец. Тази група включва: Люксембург, Германия, Холандия, Белгия, Ирландия и Франция. Техните национални минимални заплати варират от 1 747 евро във Франция до 2 508 евро в Люксембург.
- Група 2, с национална минимална заплата, по-висока от 1000 евро, но по-ниска от 1500 евро на месец. Тази група включва: Испания и Словения. Техните национални минимални заплати са 1 203 евро в Словения и 1 260 евро в Испания.
- Група 3, с национална минимална заплата под 1 000 евро на месец. Тази група включва: Кипър, Гърция, Португалия, Литва, Малта, Полша, Чехия, Естония, Словакия, Хърватия, Унгария, Латвия, Румъния и България. Техните национални минимални заплати варират от 399 евро в България до 940 евро в Кипър.
Всички страни кандидатки и потенциални кандидатки с национална минимална работна заплата, за която има налични данни, биха принадлежали към група 3, като нивата на минималната заплата варират от 375 евро в Албания до 532 евро в Черна гора. Съединените щати биха попаднали в група 2 (1 156 евро на месец, на федерално ниво).
Средният годишен темп на растеж между юли 2013 г. и юли 2023 г. е най-висок в Румъния (+12,9 %), следвана от Литва (+11,2 %), България (+9,7 %) и Чехия (+9,0 %). Най-ниските средни годишни темпове на растеж сред държавите-членки на ЕС са регистрирани в Малта (+1,7 %) и Франция (+2,0 %).
Евростат сравнява брутните минимални работни заплати и чрез използване на паритетите на покупателната способност (ППС) за крайните потребителски разходи на домакинствата. Както може да се очаква, тази корекция намалява разликите между страните. От гледна точка на PPS държавите-членки на ЕС с национална минимална заплата могат да бъдат класифицирани в две различни групи
- Група 1 с национална минимална заплата над 1 000 PPS. Тази група включва: Германия, Люксембург, Холандия, Белгия, Франция, Словения, Испания, Ирландия, Полша, Литва, Румъния, Гърция и Кипър. Техните национални минимални заплати варират от 1 032 PPS в Кипър до 1 835 PPS в Германия.
- Група 2, с национална минимална заплата под 1 000 PPS. Тази група включва: Португалия, Хърватия, Малта, Чехия, Унгария, Естония, Словакия, Латвия и България. Техните национални минимални заплати варират от 679 PPS в България до 986 PPS в Португалия.
Спрямо средните брутни доходи обаче минималната заплата в България е на много по-добро място в скалата.
Националните минимални заплати, изразени в евро, приложими към 1 юли 2018 г., са разделени на средните брутни доходи, измерени от изследването на структурата на доходите (SES 2018). В рамките на ЕС полученото съотношение варира от 42 % (в Естония) до 66 % (във Франция), включително служителите на непълно работно време.
През 2018 г. минималните заплати представляват над 60% от средните брутни доходи само в четири държави членки: Франция (66%), Португалия (64%), Словения (62%) и Румъния (61%).
Минималните заплати варират между 50 % и 60 % от средните брутни доходи в единадесет държави членки: България (59 %), Унгария (58 %), Люксембург, Холандия и Полша (всички 57 %), Ирландия (53 %), Германия и Словакия (и двете 52 %), Гърция (51 %), следвани от Белгия и Литва (и двете 50 %).
В шест държави членки: Чехия, Хърватия и Латвия (всички 49 %), Испания (44 %), Малта (43 %) и Естония (42 %), минималните заплати са били по-малко от половината от средните доходи.
