Планът „Климат, Енергетика“ предвижда до 2030 г. потреблението на енергия от ВЕИ у нас да достигне 27 % от брутното енергийно потребление. Сегашните високи цени на електроенергията открояват две основни предизвикателства, коментира председателят на КЕВР Иван Иванов по време на Кръгла маса на тема „Зеленият преход – инвестиции в технологии и мрежови услуги“, организирана от Института за енергиен мениджмънт.
По думите му, първото предизвикателство е свързано с присъединяването на нови ВЕИ централи – до момента постъпилите заявки в ЕСО са за присъединяване на мощности от 28 000 МВТ, което би „взривило“ системата на фона на сегашното състояние и възможности за управление на производствените и потребителски товари.
Вторият проблем е развитието на електроенергийната система – мрежите, изтъква Иванов. Според него те трябва да бъдат реорганизирани по начин, по който да бъде осъществяван преносът и управлението на тази ВЕИ енергия. За това обаче се изискват съответните сериозни инвестиции, заявява шефът на енергийния ни регулатор.
Инвестициите в нови технологии са от такава важност, тъй като, ако през 2008 г. енергията, произвеждана от възобновяеми енергийни източници (ВЕИ) в България е 10,3 % от брутното енергийно потребление, през 2019 г. този процент е удвоен и достига 21,6 %, илюстрира проблема Иванов.
„Необходимо е да бъдат извършени корекции в Плана за устойчивост и развитие с цел по-справедливото разпределение на източниците за финансиране. В Плана се предвиждат над 1,5 млрд лв. инвестиции за осигуряване на съхранение и управление на енергията от ВЕИ – трансформатори, устройства за съхранение, силова електроника, инвертори. В същото време в Механизма за възстановяване и устойчивост заложените средства за развитие на електроенергийната система са близо четири пъти по-малко“, изтъква още Иван Иванов. Това налага необходимост от инвестиции не толкова за увеличаване на мощностите, а за управление на електроенергийната система чрез въвеждане на т.н. „умни мрежи“ за управление на товарите, автоматизация на процесите и др.
Предвид трудностите, свързани с присъединяване на големия брой заявени ВЕИ мощности, Иванов се обяви за създаване на нормативна уредба, регламентираща въвеждането на групови, териториално близки мощности. Той определи като належащи и сериозните промени в процедурите за присъединяване, с цел ускоряване на процеса.
Председателят на КЕВР подчертава необходимостта от приемане на актуализирана Енергийна Стратегия на България. Тя трябва да определи националната визия с дълбок хоризонт до 2050 г. – за бъдещето на въглищните централи у нас, развитието на ядрената енергетика, на електроенергийните мрежи и на ВЕИ сектора. Според него за целта е необходима предварителна национална дискусия за бъдещето на енергийния сектор с участието на водещи енергийни експерти с дългосрочен хоризонт, които могат да дадат необходимите решения.
