България пада с две позиции в последния Индекса за възприятие на корупцията, представен от годишният доклад на „Трансперънси интернешънъл“ за 2021 година.
Страната ни влошава положението си, като делим 78-то място (индексът обхваща 180 държави) с Буркина Фасо, събирайки 42 точки от 100 възможни. Все пак това не е най-лошата ни позиция, като през 2012/13/15/16 години сме били 41-ви.
На първите места са Дания, Финландия и Нова Зеландия с по 88 точки, а последната позиция е за Южен Судан с 11 пункта.
В коментар за състоянието на ЕС от Трансперънси интернешънъл изтъкват, че със среден резултат 66 от 100, регионът все още е начело на Индекса за възприятие на корупцията (CPI) за 2021 г., но напредъкът там е в застой.
Бързо се установява тревожно ново нормално състояние, тъй като мерките за отчетност и прозрачност, пренебрегнати или отменени по време на пандемията на COVID-19, остават невъзстановени, а общественото доверие пада в резултат на скандали с обществени поръчки.
Отбелязва се, че дори и най-добре представилите се показват признаци на отстъпление, а регионът продължава да бъде разтърсван от разкрития за корупция – включително износ на корупция в други части на света. Дългосрочните последици от неадекватните антикорупционни действия вече са очевидни в Унгария (CPI оценка: 43) и Полша (56), с опасения, че Словения (57) скоро ще се присъедини към тях.
Отчита се, че България (42), Унгария (43) и Румъния (45) остават най-зле представилите се в региона.
Представителите на Трансперънси Интернешънъл в България – „Прозрачност без граници“, обобщават, че средната стойност на индекса в световен мащаб е 43 (т.е. ние сме под него), като за последните пет години не е отбелязана промяна. За период от 10 години изследването показва, че 2/3 от държавите по света продължават да поддържат своя индекс под 50, което е показател за сериозни проблеми с корупцията; само 25 държави са отбелязали прогрес; 23 държави съществено са понижили своя резултат, като сред тях са развити икономически държави като Австралия, САЩ и Канада.
Посочва се, че България устойчиво се движи в коридор от стойности между 41 и 44 пункта през последните 10 години, без да може да направи поне промяна на посоката на развитие.
Причините според „Прозрачност без граници“ за това са множество, но основните се коренят в изчерпването на възможността за усъвършенстване на наказателноправната рамка (криминализирани деяния и вид и размер на наказанията), която през поредица от няколко вълни на изменения, постигна основните изисквания на конвенциите и директивите, които я очертават в международен план.
За сметка на това развитие обаче е изостанало въвеждането на управленски стандарти, които редуцират корупционния риск чрез признати и утвърдени международни практики в административното и корпоративното управление основани на прозрачност, отчетност и почтеност и интегритет. Тези стандарти са приложими и задават високи изисквания както в публичния, така и в частния сектор, намалявайки със своето прилагане възможностите за съществуване на корупционно поведение – „чиста от корупция среда“. Част от тях, като защитата и насърчаването на лицата, които разобличават нередности, нарушения и престъпления с висока обществена опасност са предвидени в императивни норми на ЕС, които България не съумява вече години да въведе. Радикална позитивна промяна на стойностите на индекса е възможна само по пътя на въвеждането на международно признатите стандарти за добро управление.
