През 2022 г. почти една трета (29,5%) от населението на ЕС с ниско ниво на образование (Международна стандартна класификация на образованието (ISCED), нива 0-2) се счита за бедно. Процентът е повече от 3 пъти по-нисък (9,2%) за хората с висше образование (ISCED нива 5-8), докато делът на хората със средно ниво на образование (ISCED нива 3 и 4) е 18,0%, сочат данните на Евростат.
Сред страните от ЕС Гърция (81,6%) и България (67,9%) имат най-висок дял на хора с ниско образование, считани за бедни. Най-малко са регистрираните във Финландия (7,3%), Люксембург (10,0%) и Швеция (11,3%).
При държавите членки се наблюдават и значителни разлики между групите от населението с високо и ниско образование. Най-големи са разликите в процентни пунктове в България (47,7 п.п.), Унгария (41,5 п.п.) и Словакия (39,5 п.п.), а най-малки в Швеция (7,1 п.п.), Дания (5,9 п.п.) и Финландия (4,5 п.п.). Разликата е поне 20 процентни пункта в 12 държави.
На национално ниво делът на населението, което се счита за бедно, варира през 2022 г. от 5,8 % до 68,4 %. Най-ниски дялове се наблюдават в Люксембург (5,8 %), Финландия (6,2 %) и Холандия (6,8 %). Най-висок дял има в България (40,4%) и Гърция (68,4%). В 13 държави-членки на ЕС повече от 1 на всеки 5 души е живял в бедност.
Когато се разглеждат три възрастови групи – деца (на възраст под 18 години), възрастни в трудоспособна възраст (18 до 64 години) и по-възрастното население (на възраст 65 или повече години) – субективната бедност в ЕС през 2022 г. е най-висока сред децата и най-ниска сред възрастните в трудоспособна възраст. В 9 държави членки (Естония, Литва, Словения, Полша, Латвия, Румъния, Хърватия, България и Гърция) делът с най-висока стойност е сред по-възрастното население. Делът е най-висок сред възрастните в трудоспособна възраст само във Финландия (7,2 %) и Холандия (7,5 %).
