През 2023 г. паричните потоци, изпратени от жители на ЕС към страни извън ЕС, наричани лични трансфери, възлизат на 50,9 милиарда евро, което е увеличение от 8% в сравнение с 47,0 милиарда евро през 2022 г. Входящите потоци към ЕС възлизат на общо 13,9 милиарда евро, увеличение от 4% в сравнение с 13,4 милиарда евро през 2022 г., сочат данни на Евростат.
През последните 5 години се наблюдава значително нарастване на изходящите потоци от лични трансфери. Те са се увеличили с 53%, докато входящите потоци демонстрират по-скромен модел на растеж с увеличение от едва 11%. В резултат на това се наблюдава разширяване на отрицателното салдо за ЕС по отношение на страните извън ЕС, достигайки 37,0 милиарда евро през 2023 г.
За някои страни нетните входящи потоци от лични трансфери са важни източници на външно финансиране и допринасят за разполагаемия доход и брутния национален доход.
През 2023 г. личните трансфери са довели до излишък за 9 държави от ЕС, тъй като техните входящи потоци надвишават изходящите потоци. Сред тези страни 4 отчитат излишък, представляващ повече от 1% от съответния им брутен вътрешен продукт (БВП): Хърватия (2,9% от БВП), България (1,5%), Португалия (1,3%) и Румъния (1,1%).
Няколко страни, сред които и България, регистрират излишък по текущата сметка, който би се превърнал в дефицит без въздействието на нетните входящи потоци (фиг. 1).
За страната ни дефицит от 1,2 милиарда евро се превръща в излишък от 0,8 милиарда (предимно поради нетни входящи лични трансфери от Германия и Съединените щати). Португалия показва излишък по текущата сметка от 1,3 милиарда евро; без тези нетни входящи потоци този излишък щеше да се превърне в значителен дефицит от 3,4 милиарда евро през 2023 г. Отговорни за това пренасочване са най-вече нетните лични трансфери от Швейцария, Франция и Обединеното кралство. Хърватия показа излишък по текущата сметка от 0,5 милиарда евро, което би се превърнало в дефицит по текущата сметка от 3,9 милиарда евро. Хърватите са генерирали по-голямата част от своите нетни компенсации от входящи потоци на служители и нетни лични трансфери от Германия (съответно 1,1 милиарда евро и 1,0 милиарда евро).
България е и сред страните с най-висок коефициентите на зависимост (дела на входящите потоци в личните трансфери спрямо БВП на съответната страна, фиг. 2). Най-високи нива на зависимост в ЕС са наблюдавани за Хърватия (7,2% от БВП), Латвия, Люксембург (2,9% от БВП) и Румъния (2,8% от БВП) през 2023 г. България е с 2,3% от БВП.
От друга страна най-малко разчитащите икономики в ЕС са Ирландия (0,1% от БВП), Гърция, Финландия (и двете 0,2% от БВП) и Холандия (0,4% от БВП).
За сравнение, югоизточните страни извън ЕС изглеждаха много по-зависими от този източник на доходи: Косово (17,5% от БВП), Черна гора (10,7% от БВП) и Босна и Херцеговина (10,3% от БВП).
