Повече от половината пълнолетни български граждани са песимистично настроени към въвеждането на еврото в България. Това става ясно от проучване на Националния център за парламентарни изследвания (НЦПИ), проведено в периода 6-20 юни сред 1000 души от цялата страна.
Според 57% от интервюираните страната ни не трябва да приеме еврото. В тази група попадат предимно хора над 40 години, за които – става ясно от отговорите на друг кръг въпроси от проучването – е важно да се запазят българската култура и традиции и които се чувстват емоционално привързани към родината. Привърженици на еврото са 27% от респондентите. Повечето хора, които са съгласни да се въведе еврото у нас, не се чувстват емоционално привързани към България и не намират за особено важно запазване на българската култура и традиции.
Не малък е делът и на тези, които не могат да преценят дали страната ни трябва да приеме еврото – 17 на сто от участвалите в изследването.
Според 56,2% запазването на лева като национална валута е израз на патриотизъм, като едва 5,6 на сто смятат, че това не е свързано с проявите на патриотизъм.
Тези резултати идват на фона на една спадаща през годините подкрепа за оставане в ЕС, както става ясно от настоящото проучване.
НЦПИ през годините нееднократно е задавал подобен въпрос на респондентите си. През юни 2023 г. повече от половината интервюирани от НЦПИ (52%) декларират, че биха гласували за оставането на България в Европейския съюз. Това са предимно хора в трудоспособна възраст, живеещи в големите градове и описващи себе си като патриоти.
Подкрепата за оставането на страната в ЕС, обаче, през годините намалява. През 2019 г. 70% отговарят, че на референдум за оставането на България в ЕС биха гласували с „да“, през 2018 г. този дял е възлизал на 65%, а през 2017 г. – на 64%.
За излизането на България от ЕС през юни 2023 г. биха гласували 24%. Тук регистрираме двоен ръст на евроскептиците за последните четири години. През 2019 г. на въпрос „Трябва ли България да остане член на ЕС“ 12% посочват като отговор „не“, а през юли 2018 г. – 18 на сто.
Иначе близо половината от пълнолетните жители на страната (47%) са категорични, че България трябва да развива най-активни отношения със страните-членки на Европейския съюз.
Само 38,7% от участниците в изследването смятат, че редовното плащане на данъци е израз на патриотизъм. Най-голям процент (76,4) са на мнение, че израз на патриотизъм е почитането на паметта на българските революционери, поети и др.
Българската история е повод за най-голяма гордост с България (84,3%), докато икономиката ни е повод за най-голяма гордост сред едва 3,4 на сто от респондентите. С демокрацията у нас се гордеят под 10%, а 47% не се гордеят с нея.
Изследването установява също така, че 32,6% (най-висок дял от допитаните) искат да живеят по времето на Jодор Живков. Малко над 28 насто пък избират периода след 1989 година.
Носталгия към управлението на Тодор Живков над средното за страната декларират предимно респондентите със силно изразени национално-патриотични нагласи. Привърженици на този период са също :
- 53% от респондентите на възраст над 59 години;
- 60% от нискообразованите респонденти;
- 57% от крайно бедните;
- 40% от живеещите в селата;
- 36% от живеещите в малките градове.
Според социално-демографските си специфики, предпочитащите да живеят по времето на демокрацията след 1989 г. са най-често:
- хора на възраст между 30 и 39 г.;
- високообразовани респонденти;
- жители на столицата и градовете-областни центрове;
- респонденти със стандарт на живот по-висок от средния за страната.
