fbpx

Безработицата е висока, защо тогава бизнесът има проблем с назначаването?

Има две основни гледни точки за американския пазар на труда в момента, които са коренно различни една от друга, отбелязва „Ню Йорк Таймс“ в свой анализ.

Едната е да се прегледат таблиците с данни от Бюрото по статистика на труда, които излизат всеки месец и показват предостатъчна наличност на потенциални работници. Безработицата е 6%, което се равнява на 9,7 милиона американци, които казват, че активно си търсят работа.

От друга страна, може да потърсим в интернет за новинарски статии, които споменават „недостиг на работна ръка“. Ще намерите десетки такива, в които бизнеси, най-вече ресторанти и други в сектора на услугите, казват че са изправени пред потенциално катастрофална невъзможност да намерят хора за работа. Анекдотите идват както от най-големите метрополитни региони, така и от малки градчета, включително и от туристически дестинации от всякакъв тип.

Ако тази липса на работна ръка продължи, ще има огромни последици за икономиката през 2021 и след това. Може да играе ролята на спирачка за растежа и да причини ненужни фалити, дълги опашки в оцелелите ресторанти и вдигане на цените.

Как бихме могли да си обясним този парадокс? Има различни теории, всички от които са възможни и потенциално взаимно свързани.

Прекалено щедри помощи?

„Правителството улеснява хората да си останат у дома и да имат доход. Не мога да ги виня. Но това означава, че имаме нужда от работници, а никой не иска да работи“, отбелязва Том Тейлър, собственик на кръчма в Болдуинсвил, Ню Йорк, пред The Syracuse Post-Standard.

Бизнес лидерите бързо успяха да обвинят увеличените застраховки за безработните и правителствените помощи за пандемията за недостига на работна ръка. Логиката е проста – защо да работим, когато получаваме застраховка като безработни, която включва и седмична добавка от 300 долара като част от плана за помощ при пандемията и можем да изкараме също толкова пари, дори понякога и повече? Още повече, допълнителните 2000 долара на човек, изплатени в края на миналата година, създадоха сигурност, на която хората могат да разчитат известно време.

Много икономически изследвания показват, че щедрите добавки за безработни са възпиращ фактор за хората да си търсят или да приемат работа. Но няколко проучвания върху това, какво се е случило след включването на 600 долара седмични добавки към помощите през миналата пролет показва, че ранните стадии на пандемията имат уникална динамика. Изследване на Йоана Маринеску, Дафне Скандалис и Даниел Жао установило, че всяко увеличение на добавките за безработни с 10% кореспондира на 3% по-малък брой кандидатури за работа. Но в контекста на масово затваряне на бизнесите, това не е имало ефект върху броя на наети работници – все още имало много повече хора търсещи работа, отколкото свободни работни места.

От друга страна, „това което се случва сега е, че създаването на работни места изпреварва усилията за търсене на работа, полагани от безработните“, казва професор Маринеску, икономист в Университета в Пенсилвания. Това означава, че подобен спад в желанието на работниците да търсят работа има по-голям ефект при наличие на много свободни работни места, какъвто е случаят, когато икономиката се възобновява след пандемията.

В друго изследване върху увеличените помощи за безработни, Питър Ганонг от Училището Harris към Университета в Чикаго, заедно с петима съавтори, открили по-малко намаление в склонността за търсене на работа в сравнение с предположения от предишни изследвания. С други думи, тези седмични добавки от 600 долара не са основната причина за спад в наемането на работа. Но това са обстоятелства, които може да не са вече в сила. „Целта на правителството трябва да бъде да върне всички обратно на работа, колкото се може по-скоро, като в същото време продължи да осигурява икономическа помощ за работниците, които не са се върнали все още на работа“, казва Ганонг. „Тези две неща не се отнасяха за 2020, но се отнасят за 2021. Всички условия, които направиха 2020 специална вече отстъпват, така че сега сме изправени пред по-традиционен набор от обстоятелства“.

Ариндраджит Дубе, икономист от Университета в Масачузетс който също изучава ефекта от миналогодишното увеличение в добавките, е скептичен към обяснението, че получаването на помощи е единственото обяснение. Той отбелязва, че дори с обявения недостиг на хора, бизнесите наемат служители успешно с много високи темпове. Компаниите са добавили 916 000 работници към ведомостите за заплати само през март, което може да се сравни единствено с първоначалният отскок след затварянията през миналото лято и непосредствено след края на Втората Световна Война. Освен това, увеличението в помощите е предвидено да спре през септември.

Това ни довежда до другите предполагаеми фактори, които задържат потенциалните работници далеч от пазара на труда, особено в сектора на услугите.

Притеснения от разболяване

„Приемаме затварянето сериозно. Жена ми и синът ни имат автоимунни заболявания. Не искам да подлагам семейството си в позиция, където аз работя на много публична работа и има шанс да пренеса вируса у дома“, откбелязва Пол Хофард, бивш барман във Вашингтон, пред Washington City Paper.

Никой не иска да хване потенциално смъртоносен вирус на работа, в която пържи яйца. А в ресторантите и други части на сектора на услугите се налага да се влиза в пряк контакт с клиенти, даже повече в сравнение с други професии. Едно доказателство подкрепя тази идея – оказва се, че има връзка между броя ваксинирани хора и повишаването на процента на заетостта.

Арън Соджърнър, икономист от Университета в Минесота, използвал проучване на Бюрото за преброяване, за да изследва тази връзка сред 3600 внимателно подбрани според демографски и географски признак американци. 10% увеличение в дела от хората, които са напълно ваксинирани, съответствал с 1,1% увеличение в тяхната заетост. Има много начини, по които може да се интерпретира тази информация. Тя не ни казва нищо за причинно-следствена връзка, но една от възможните интерпретации е, че ваксинираните хора се чувстват по-спокойни да се върнат на работа. „Проблемът от първа необходимост е вирусът, това причини кризата. На второ място идва пътят за излизане от кризата“, казва професор Соджърнър. „Справянето с вируса е решение както на проблема с предлагането, така и на проблема с търсенето.“

Притесненията около здравето и увеличението в помощите за безработни могат да вървят ръка за ръка. По-лесно е за човек, който се притеснява от вируса, да остане безработен, когато помощите са щедри.

Нужда от оставане у дома

„Много деца все още са на дистанционно обучение и, в зависимост от възрастта, трябва да има родител при тях някой, който би бил на работа. Ние имаме нужда от тези хора обратно на пазара на труда.“, коментира Стейси Рууф, президент на Ресторантьорската асоциация Кентъки, пред The Lexington Herald-Leader.

Някой трябва да наблюдава децата в училищна възраст, които са в дистанционно обучение. Същото се отнася и за по-възрастни роднини или хора с увреждания, които може би са имали други видове грижа преди пандемията.

Проучване на Бюрото по преброяване показва, че това остава една от основните причини, поради които хората не работят. Изследвания от втората половина на март показват, че 6.3 милиона души са били безработни, защото трябва да се грижат за дете в дистанционно обучение и допълнителни 2.1 милиона е трябвало да се грижат за възрастен роднина. Тези цифри в комбинация се равняват на почти 14% от безработните. Освен това се наблюдава ръст от началото на годината с допълнителни 850 000 души.

Това говори за взаимно свързаните предизвикателства при отварянето на икономиката. Много бизнеси може да отварят и да забелязват увеличение в търсенето, но докато училищата, забавачките и домовете за възрастни хора са затворени, те ще имат проблем с набирането на работна ръка. „С наближаването на стаден имунитет, тези проблеми около инфраструктурите за грижа ще се подобрят“, прогнозира Хайди Шиърхолтс, икономист в Института за икономическа политика.

Покажи ми парите

„Ако можеш да въртиш чук, можеш да изкарваш по 25 долара на час.“, заявява Бранд Кейси, мениджър на кафене в Айдахо, пред The Idaho Statesmen.

Простото обяснение на това, какво една компания трябва да направи, за да привлече повече работници, е да им плаща повече. Това е логиката, която стои зад икономическата политика на администрацията на президента Байдън и федералния резерв – постигането на тесен пазар на труда ще означава по-високи заплати за работниците.

Но ресторантьорската индустрия е изправена пред особено предизвикателство. Секторите, които са имали бум по време на пандемията наемат хора на по-високи заплати от ресторантите. Само Amazon са наели допълнително 500 000 работници през 2020, с минимална заплата 15 долара на час. Компании като Walmart, Target и други вериги за домашни ремонти и хранителни стоки са наели много хора на подобни заплати. И както Кейси предполага, хората със специфични умения, например в строителството или шофьорите на камиони, могат да получават и много по-добро заплащане. Knight-Swift Transportation Holdings са увеличили заплатите на новите си шофьори с 40%, правейки средната им годишна заплата 60 000 долара.

Това поставя ресторантите в трудна и конкурентна среда. Според федерални данни, средностатистическият готвач или помощник-готвач изкарва 13,02 долара на час, а миячите на чинии по 12,15 долара на час. За работници, разчитащи на бакшиши, пандемията е направила приходите непредвидими. В ерата на яденето навън, един дъждовен ден може да доведе до драстична загуба на печалба.

Лесно е да се види защо работниците в ресторанти обмислят други алтернативи за работа. Заведенията, които имат тънък марж на печалба дори в най-доходоносните времена, са изпитали финансови затруднения в година, пълна с периодични затваряния заради пандемията. „Когато дадени сектори имат недостатъци като ниски приходи от бакшиши или притеснения заради пандемията, бихме могли да очакваме по-ниско желание за работа в тези сектори и по-голямо желание за други сектори, например логистиката“, казва професор Дубе.

Промяна в кариерното развитие?

„Тази ситуация даде шанс на много хора да преосмислят живота си, накъде отиват и къде искат да бъдат и за индустрията да погледне към себе си“, споделя Лиса Шрьодер, собственик на бистро в Орегон, пред The Counter.

Дали пандемията е подтикнала много хора да преосмислят живота си, кариерата си и това, за което ги е грижа най-много?

Мнозина, които дълго време са работили трудна, физическа работа, с много часове и скромно заплащане, може да премислят тези техни избори след една година в криза. За индустриите, чиито икономически основи бяха сринати през миналия март, има специален урок за присъщата нестабилност на съвременната икономика и какво наистина има значение.

Може ли това да е значима причина за недостига на работна ръка в сектора на услугите? Това не е въпрос, чиито отговор можем да получим чрез данни. Но е такъв, който всички бизнеси си задават с началото на голямото отваряне.




Имате възможност да подкрепите качествените анализи, коментари и новини в "Икономически живот"