ООН публикува годишния си доклад за състоянието на климата на земното кълбо. Промените, настъпили на сушата, в океаните и в атмосферата, не позволяват спасяването на ледниците, които са осъдени да се стопят, отбелязва Capital.fr в свой репортаж.
Ледниците се топят и нивото на моретата се покачва. Ледниците се топят с впечатляваща скорост, без да можем са спрем процеса, предупреждава ООН. В същото време показателите за изменението на климата чупят рекорди, тенденция, която се очаква да продължи до 60-те години. В годишния си доклад за състоянието на климата в света, Световната метеорологична организация на ООН (СМО) подчертава големите промени, настъпили на сушата, в океаните и в атмосферата, причинени от рекордно високото равнище на парникови газове, които задържат топлината.
Докладът потвърждава, че средната температура на планетата през 2022 г. е била с 1,15°C по-висока, отколкото в прединдустриалната ера (1850-1900 г.) и че последните осем години са били най-горещите в историята, въпреки застудяването, което три години подред причинява метеорологичният феномен Ла Ниня.
Според СМО „ледът в Антарктика е достигнал най-ниското досега регистрирано ниво и топенето на някои европейски ледници направо надмина всички рекорди“. И „битката за ледниците вече е загубена, тъй като концентрацията на CO2 е твърде висока и покачването на морското равнище вероятно ще продължи хиляди години напред“, изтъква генералният секретар на СМО, Петери Таалас. Топенето не може да бъде спряно, „освен ако не намерим начин за премахването на CO2 от атмосферата“, допълни той.
Европейските ледници
Топенето на ледниците е много по-голямо, отколкото е средното за последните десет години. Общото намаляване на дебелина на ледниците след 1970 г. възлиза на близо 30 метра. Рекордно е топенето на ледниците в Европейските Алпи поради комбинацията от няколко фактора: слаби снеговалежи през зимата, нахлуването на прах от Сахара през март 2022 г. и горещите вълни между май и началото на септември.
Особено драматично е положението на швейцарските ледници. Между 2021 и 2022 г. те са загубили 6% от обема на леда си в сравнение с една трета между 2001 и 2022 година. За първи път не остана сняг след лятното снеготопене, дори и на най-високите места, на които се правят измервания, така че нямаше натрупване на пресен лед.
Морското равнище и затоплянето на океаните също достигнаха рекордни нива. Сушите, наводненията и горещите вълни засягат големи райони по света и свързаните с тях разходи продължават да растат. „Емисиите на парникови газове непрекъснато нарастват, климатът продължава да се променя и населението на света е силно засегнато от екстремални метеорологични и климатични явления“, предупреждава Петери Таалас.
Лъч на надежда
По време на една пресконференция Таалас подчерта, че „има реална опасност тази негативна тенденция в метереологичните условия и на всички тези параметри да продължи до 60-те години, независимо от това, че можем да постигнем успехи в борбата за смекчаването на климатичните промени“. „Вече сме отделили толкова много СО2 в атмосферата, че ще са необходими десетилетия, за да сложим край на тази негативна тенденция. Битката за предотвратяването на топенето на ледниците и покачването на морското равнищевече е загубена, така че това е лоша новина“, твърди той.
Но въпреки всичко има лъч на надежда. Зелените енергии стават по-евтини от изкопаемите горива, според Петери Таалас, който посочва, че планетата вече не върви към затопляне от 3 до 5°C, както се прогнозираше през 2014 г., а по-скоро към затопляне от 2,5 до 3°С. „В най-добрия случай все още можем да постигнем затопляне от 1,5°C, което би било най-доброто за благосъстоянието на човечеството, биосферата, околната среда и световната икономика“, казва той пред AFP, посочвайки, че 32 страни са намалили емисиите си на парникови газове, без това да попречи на икономическия им растеж. „Държавите започнаха да действат, както и частният сектор“, отбелязва той. От друга страна изразява съжаление, че само половината от 193-те страни членки на ООН имат служби за ранно предупреждение.
