България трудно ще постигне икономическото развитие и стандарт на живот в еврозоната, ако стои извън нея в периферията на ЕС. Това коментира управителят на БНБ Димитър Радев в интервю за сп. „Икономика“, публикувано от пресцентъра на банката.
„Досега 20 страни са се присъединили към еврозоната и 7, включително България, са извън нея. Каква е логиката да искаме да сме последни и в този процес„, пита от своя страна Радев. Той изразява убедеността си, че присъединяването към еврозоната ще ускори процесите на конвергенция с всички положителни ефекти за икономиката и стандарта на живот.
Припомняме, редица наши икономисти са на мнение, че България не се е доближила по конкурентоспособност, стандарт на живот и други показатели до страните от еврозоната, преди нас по тези критерии са редица други държави – членки на ЕС, които не бързат да се присъединят.
Гуверньорът на централната ни банка е убеден, че когато става въпрос за икономическите и финансовите условия в една страна, при това не само в краткосрочен, но и в дългосрочен план, никой не е по-далновиден от бизнеса. „При това става въпрос за прагматизъм, а не за излишен оптимизъм. Гласът на бизнеса е глас на здрав разум. Добре ще бъде политиците да се вслушват повече в него„, коментира той призивите на бизнеса за по-скорошно влизане в еврозоната.
Димитър Радев повтаря отново, че като техническа инфраструктура и логистична подготовка степента на готовност за приемане на еврото е много висока, поне по отношение на БНБ и банковия сектор, които са основни фактори в този процес. Техническата ни готовност трябва да бъде подкрепена с адекватни политически действия, отбелязва той, като изтъква, че сценарият да бъдем приети догодина, но не в началото на година все още е реалистичен.
По отношение на някои страхове, Димитър Радев заявява, че еврозоната не е фактор за засилване на инфлационните процеси. Точно обратното, тя е икономическа зона на ниска и стабилна инфлация и разполага с пълния инструментариум за нейното овладяване, при развития с цените, подобни на тези, които наблюдавахме през последните години.
Във връзка с ръста на ипотечното кредитиране, въпреки мерките на БНБ, управителят посочва, че става въпрос за потенциален риск, произтичащ от ръста на ипотечното кредитиране, а не за реален проблем в момента. Оценката на централната банка показва, че на този етап е необходимо да се създаде формална рамка за оценка на потенциалния риск чрез надзорно наблюдение и отчетност на определени задължителни за банките показатели, нещо, което е направено.
Запитан за увеличените печалби на търговские банки, Димитър Радев коментира, че когато един бизнес печели, обикновено обяснението е, че работи добре. „Това се отнася и за нашия банков сектор, който е добре капитализиран и силно ликвиден като ръстът в печалбите за миналата година се дължи в решаваща степен на основната им дейност. Като във всеки бизнес, конюнктурните фактори също оказват влияние. Това се осъзнава добре в банковия сектор, който в голяма степен използва печалбите, за да подобри допълнително капиталовите си буфери. А иначе всички професионални коментари по темата са добре дошли“, отбелязва още той.
Радев обяснява повишаване таксите и комисионите на банките с това, че те използват тези приходи, за да подобряват качеството и сигурността на услугите, които оказват. „Пазарът диктува цената на банковите услуги и това не е еднопосочен процес“, отбелязва управителят на БНБ.
