Четирите големи работодателски организации, БТПП, АИКБ, КРИБ и БСК, изпратиха писмо до премиера акад. Николай Денков с искане за среща, на която да се обсъдят промени в променения от предишния парламент Кодекс на труда. Става въпрос за новия регламент за определяне на минималната работна заплата.
Припомняме, по силата му Министерският съвет определя минималната работна заплата за страната ежегодно в срок до 1 септември на текущата година, „в размер на 50 на сто от средната брутна работна заплата за период от 12 месеца, който включва последните две тримесечия на предходната година и първите две тримесечия на текущата година
Според бизнеса промените заплашват стабилността на българската икономика. Изтъква се, че приетото от НС изменение на чл. 244, ал. 2 от КТ на практика подменя целите и духа на директивата на Европейския парламент и на Съвета относно адекватните минимални работни заплати в Европейския съюз и международните стандарти в областта, подкопава и обезсмисля социалния диалог в областта на договарянето на минималната работна заплата и ерозира ролята на социалните партньори по ключов за тях въпрос.
„С приетия текст се определя резултата от прилагане на потенциални социално-икономически критерии, което напълно обезсмисля тяхното обсъждане. Използва се само една от многото примерни референтни стойности, препоръчани от Директивата, при това неправилно. Сравнява се минимална заплата с брутна средна заплата, а не нетна с нетна или брутна с брутна. Това за България е в най-голяма степен неадекватно, т.к. в страната ни още съществува остатъка от плановата държавна икономика, административно въведени задължителни начисления за прослужено време, които в другите страни се определят с вътрешните политики за заплатите в предприятията, в съответствие с техните възможности“, се посочва в писмото до премиера.
Четирите организации правят и предложение за изменение на чл. 244, ал. 2 на КТ, по начин, който:
- да въведе дефиниция за МРЗ и нейните компоненти, с позоваване/препращане към механизма предвиден в Конвенция № 131 на МОТ
- да не съдържа количествени параметри и
- при определяне на критерии за адекватност да се сравняват брутни съотношения, като това включва сравняването на брутни величини.
