Европейска директива определя критериите, на които трябва да отговаря годишният доклад за устойчивост, който всяка европейска компания ще трябва да публикува от 2025 г. и където ще бъдат посочени нейното въздействие върху околната среда и обществото, въздействието на изменението на климата върху нейната дейност и план за декарбонизация. Инвеститорите обаче изразяват притеснението си, че този доклад ще бъде резултат от самооценката на компанията, а не от оценката на трета страна, както е предвидено в първоначалния текст. Тази промяна се оправдава с ограничаването на допълнителните разходи, които прилагането на стандартите ще представлява за компаниите, отбелязва latribune.fr*.
За да сложи край на greenwashing (зеленото измиване)** и да има надеждни „климатични“ данни за компаниите, Европейската комисия публикува в началото на седмицата окончателния текст, който определя нефинансовата информация, която компаниите ще бъдат задължени да публикуват. Те ще трябва да декларират колко тона парникови газове отделят, обема вода, който потребяват, природните ресурси, които унищожават, въздействието им върху местните общности…
Тази информация е със същата тежест като финансовата
Европейската директива за корпоративната устойчивост, известна като „CSRD“, определя 12 счетоводни стандарта за управление на финансовата информация по различни въпроси, свързани с околната среда, обществото и управлението. Той е резултат от работата, извършена под ръководството на Европейската консултативна група за финансово отчитане (Efrag). За Патрик дьо Камбург, президент на Efrag, този вид устойчиво счетоводство е „решаваща стъпка към целта за поставяне на информацията за устойчивото развитие на равна нога с финансовата информация“.
По-конкретно, европейските компании ще трябва да публикуват годишен доклад за устойчивост от 2025 г., както правят с финансовите си отчети, който ще опише тяхното въздействие върху околната среда и обществото, въздействието на изменението на климата върху тяхната дейност и план за декарбонизация. В някои страни компаниите вече трябва да информират пазара за тяхната стратегия по отношение на климата. Отсега нататък те ще имат рамка, позволяваща „сравнимостта“ на данните, предоставени от отделните компании, като по този начин ще се определи кои са с „по-добри показатели“, според Киара дел Прете, президент на групата технически експерти на Efrag. Това е важен въпрос както за ЕС, който иска да развие устойчиво финансиране, така и за инвеститорите, на които им липсват надеждни данни, за да насочат средствата си към устойчиви дейности.
Изборът на подходяща информация за публикуване
Инвеститорите обаче не бяха особено удовлетворени от публикувания текст. Европейската комисия всъщност предпочете да позволи на компаниите, според дейността си, сами да преценяват коя информация въз основа на кои европейски стандарти е подходяща за публикуване. Киара дел Прете дава като пример една счетоводна фирма, за която няма особен смисъл да оценява въздействието си по отношение на замърсяването на почвата…
Защо беше предпочетена тази самооценка? За да се „избегнат разходите, свързани с публикуването на ненужна информация“, посочва Европейската комисия. Мейрид Макгинес, комисарят по финансовите услуги, я разглежда като „правилния баланс между намаляване на финансовата тежест за компаниите, като същевременно им се позволява да покажат усилията, които полагат“ по отношение на климата.
Европейската организация на работодателите BusinessEurope също изразява „задоволството си от това облекчение“, в сравнение с първата версия на текста, „в която на компаниите се налагаше значителна финансова тежест“, казва нейният заместник генерален директор Александър Афре пред AFP.
От страна на инвеститорите, Александра Палинска, главен изпълнителен директор на Eurosif, европейска организация, насърчаваща устойчивите финанси, изрази съжаление, че техните „призиви ключовите показатели, свързани с околната среда, обществото и управлението да станат задължителни“, които са отправени с цел прозрачност, „не са били чути“. От гледна точка на Eurosif, успехът на прилагането на този регламент „сега до голяма степен зависи от компаниите и техните съветници, консултанти и одитори“.
„Не можем да кажем, че стандартите не са задължителни“, отстоява позицията си Киара дел Прете, припомняйки, че една компания трябва систематично да поставя под въпрос въздействието си върху водните ресурси, глобалното затопляне, здравето на работниците и т.н. „Задължително е да се опише методологията и възприетите критерии“ в тази оценка за съответствие на стандартите, допълва тя, като уточнява, че тази информация ще бъде одитирана.
Да се избегне публикуването на два различни доклада
Европейският съюз не е първият, който поставя под съмнение сързаните с климата информации и обещания на компаниите. За да се бори срещу „зеленото измиване“, фондацията IFRS, която следи стандартите, прилагани в 140 държави, и нейният клон ISSB разработиха в края на юни свои собствени норми за въглеродните емисии. В името на сближаването, Европейската комисия, Efrag и ISSB съвместно разработиха много близки стандарти, което позволява на мултинационалните компании, от които се изисква да информират инвеститори от различни континенти, да избегнат необходимостта да публикуват два отделни доклада.
Първите доклади за устойчивост въз основа на европейската директива ще бъдат публикувани през 2025 г., с данните за 2024 г., от компании с над 500 служители. Малките и средни предприятия ще имат от една до три години повече, за да изпълнят нормативните изисквания.
*Превод Георги Саулов
**greenwashing – опит да се накарат хората да повярват, че компанията ви прави повече за опазване на околната среда, отколкото е в действителност. С други думи, „greenwashing“ е чисто заблуждаване на потребителите
