Бързият технологичен напредък, например приложението за генеративен изкуствен интелект (AI) ChatGPT усложнява усилията на Европейския съюз за постигане на съгласие относно успешно законодателство за изкуствения интелект, съобщава Ройтерс, позовавайки се на свои източници, пряко запознати с въпроса.
Припомня се, че Европейската комисия предложи проектоправилата преди близо две години в опит да защити гражданите от опасностите на нововъзникващите технологии, които в същото време преживяха бум на инвестиции и популярност сред потребителите през последните месеци.
Няколко евродепутати очакваха да постигнат консенсус по законопроекта от 108 страници миналия месец на среща в Страсбург и да пристъпят към тристранна среща (с еврокомисиятя и Съвета на ЕС) през следващите няколко месеца.
Но 5-часовата среща на 13 февруари не е довела до решение и законодателите са в спор по различни аспекти на закона, отбелязва Ройтерс.
Въпреки че индустрията очаква споразумение до края на годината, има опасения, че сложността и липсата на напредък могат да забавят законодателството до следващата година, а изборите за европарламент може да доведат до встъпването в длъжност на депутати с напълно различени приоритети.
„Скоростта, с която се пускат новите системи, прави регулирането истинско предизвикателство“, казва Даниел Лойфър, старши политически анализатор в правозащитната група Access Now. „Това е бързо развиваща се цел, но има мерки, които остават уместни въпреки скоростта на развитие: прозрачност, контрол на качеството и мерки за отстояване на техните основни права“, допълва той, цитиран от агенцията.
Законодателите работят по повече от 3000 внесени поправки, обхващащи всичко от създаването на нова служба за изкуствен интелект до обхвата на правилата на закона.
„Преговорите са доста сложни, защото участват много различни комисии“, отбелязва Брандо Бенифей, италиански евродепутат и един от двамата, водещи преговорите по дългоочаквания Закон за ИИ на блока.
Законодателите се стремят да постигнат баланс между насърчаването на иновациите и защитата на основните права на гражданите.
Това води до класифициране на различни AI инструменти според тяхното възприемано ниво на риск: от минимален до ограничен, висок и неприемлив. Инструментите с висок риск няма да бъдат забранени, но ще изискват от компаниите да бъдат много прозрачни в своите операции.
Тези дебати обаче са силно затруднени от агресивно разширяващите се генеративни AI технологии като ChatGPT и Stable Diffusion, които се разпространиха по целия свят, очаровали потребителите, но и засилили противоречията. До февруари ChatGPT, създаден от OpenAI, подкрепен от Microsoft, постави рекорд за най-бързо нарастваща потребителска база от което и да е потребителско приложение в историята.
Почти всички големи технологични играчи имат дялове в сектора, включително Microsoft, Alphabet и Meta, отбелязва Ройтерс.
Дискусиите в ЕС породиха загриженост за компаниите – от малки стартиращи фирми до големи технологични компании – за това как регулациите могат да повлияят на техния бизнес и дали те биха били в неизгодно конкурентно положение спрямо конкуренти от други континенти.
Зад кулисите големи технологични компании, които са инвестирали милиарди долари в новата технология, лобират упорито, за да запазят иновациите си извън обхвата на високорисковите изисквания, които биха означавали повече регулации, повече разходи и повече отчетност около продуктите.
Скорошно проучване на applyAI показва, че 51% от респондентите очакват забавяне на дейностите по разработване на изкуствен интелект в резултат на Закона за ИИ.
За да се справят с инструменти като ChatGPT, които имат привидно безкрайни приложения, законодателите въведоха още една категория, „Системи с изкуствен интелект с общо предназначение“ (GPAIS), за да опишат инструменти, които могат да бъдат адаптирани да изпълняват редица функции. Остава неясно обаче дали всички GPAIS ще се считат за високорискови.
Представители на технологични компании се противопоставят на подобни ходове, настоявайки, че собствените им вътрешни правила са достатъчно стабилни, за да гарантират безопасното внедряване на технологията, и дори предполагат, че законът трябва да има клауза за включване, според която фирмите могат сами да решават дали прилагат разпоредбите.
Притежаваната от Google фирма за изкуствен интелект DeepMind, която в момента тества свой собствен AI чатбот Sparrow, коментира пред Ройтерс, че регулирането на многофункционалните системи е сложно.
„Вярваме, че създаването на управленска рамка около GPAIS трябва да бъде приобщаващ процес, което означава, че всички засегнати общности и гражданското общество трябва да бъдат включени“, казва Александра Белиас, ръководител на международната публична политика на фирмата. Тя уточнява: „Въпросът е: как да сме сигурни, че рамката за управление на риска, която създаваме днес, ще бъде адекватна и утре?“
Даниел Ек, главен изпълнителен директор на платформата за аудио стрийминг Spotify – която наскоро пусна свой собствен „AI DJ“, способен да подготвя персонализирани плейлисти – кзаявява пред агенцията, че технологията е „нож с две остриета“. „Има много неща, които трябва да вземем предвид. Нашият екип работи много активно с регулаторите, опитвайки се да гарантира, че тази технология е от полза за възможно най-много хора и е възможно най-безопасна.“
Евродепутати изтъкват, че законът ще бъде предмет на редовни прегледи, позволяващи актуализации, когато и ако се появят нови проблеми с AI. Но тъй като предстоят европейски избори през 2024 г., те са под натиск да предоставят нещо съществено още първия път.
„Дискусиите не трябва да се прибързват и не трябва да се правят компромиси само, за да може законодателството да бъде затворено преди края на годината“, казва Лойфер и предупреждава, че в случая са застрашени правата на хората.
