Един милиард лева е дефицитът във Фонд „Сигурност на електроенергийната система“ (ФСЕС) за един регулаторен период, стана ясно по време на кръгла маса, организирана от Института за енергиен мениджмънт на тема „Промени в електроенергийния пазар на едро и дребно – възможности и проблеми“.
Политици и експерти изразиха притесненията си, как страната ще се справи с този дефицит.
Причините за отворилата се „дупка“ в баланса на Фонда, по информация на КЕВР, се дължат на срива в цените на електроенергията на пазара, които се различават драстично от заложените от КЕВР цени от 250 лева за мегаватчас. Друга причина за по-ниските приходи е във връзка с поевтиняването на въглеродните квоти, което според председателя на КЕВР може да се дължи на бързото отказване от производството на електроенергия от въглища.
Проблемът става още по-значим, тъй като е факт месеци преди предстоящото на 1 юли либерализиране на пазара на електроенергия.
Шефът на КЕВР Иванов Иванов опроверга, цитиран от БТА, страховете за поскъпване на електроенергията след тази дата. Той не очаква да има съществен проблем след юли и обясни защо: „Цената ще е определена от Министерския съвет, но ще стъпи върху предишната годишна цена от 1 юли 2023 до 30 юни 2024 година и върху индекса на инфлация. Има и 7 процента, които се начисляват, свързани с крайните снабдители. Тоест, цената, която ще бъде постигната, е съвсем регламентирана, а не някаква цена, която ще подскочи два, три пъти„.
Според Карел Крал, заместник-председател на Управителния съвет на „Електрохолд България“ обаче либерализирането на енергийния пазар за битовите клиенти се очертава да предизвика ликвидни проблеми за крайните снабдители и те произтичат от три аспекта.
На първо място от разликата между пазарната цена, по която крайните снабдители купуват електроенергия и цената, която битовите клиенти ще плащат, съгласно „базовата“ цена, която ще определя Министерският съвет. Тук много важен е въпросът за компенсацията и кога Фонд „Сигурност на електроенергийната система“ ще я предоставя на крайните снабдители, а към момента този въпрос остава отворен, изтъква Крал.
Вторият аспект е продиктуван от факта, че битовите клиенти плащат потребената електроенергия средно 50 дни след доставката, което в момента е финансирано преимуществено от производителите и НЕК, и частично от крайните снабдители. И трето – освобождаването на пазара ще доведе до допълнителни разходи за крайните снабдители, защото ще закупуват електроенергия по свободно договорени цени на пазара „ден напред“, за което ще са нужни и служители, които да извършват сделките на този борсов сегмент. Очакваните допълнителни разходи произтичат и от задълженията им за предоставяне на обезпечения към Българската независима енергийна борса (БНЕБ), което ще блокира оборотен капитал на ЕРП-тата.
По думите на Крал ЕРП-тата са „в ситуация, в която ще имаме от една страна отворен пазар на едро и от друга, ще имаме регулиран битов клиент, силно регулиран през общите условия, а от гледна точка на падежа на фактурите, отчитане и прочие, се отваря „дупка“ за крайните снабдители„.
Сред решенията на проблемите според него са всекидневен сетълмент и ликвиден трансфер чрез револвираща, безлихвена финансова линия от Българската банка за развитие или държавни гаранции; авансови плащания от Фонд „Сигурност на електроенергийната система“; повишаване процента надбавка за крайните снабдители над 7 процента за осигуряване на допълнителни средства за покриване на реалните разходи на крайните снабдители; право да сключват сделки по двустранни договори; възможност за отложено плащане към БНЕБ и възможност за разсрочване на задълженията към НЕК за доставената електрическа енергия през юни, като последен месец преди промените от 1 юли, съобщава още БТА.
