Цените на петрола се повишиха от многомесечните си дъна, тъй като апетитът на инвеститорите се подобри след данните за работните места в САЩ и за китайския износ, които облекчиха опасенията за рецесията, пише Ройтерс.
Фючърсите на суровия сорт Брент се повишиха с 81 цента, или 0,9%, до 95,73 долара за барел. Американският суров петрол West Texas Intermediate стигна 89,76 долара за барел, което е ръст от 75 цента или 0,8%.
Повишенията започнаха в петък, след като растежът на работните места в Съединените щати, най-големият потребител на петрол в света, неочаквано се ускори през юли. В неделя Китай също изненада пазарите с по-бърз от очакваното ръст на износа.
Миналата седмица цените на Brent за първия месец достигнаха най-ниските си нива от февруари, падайки с 13,7% и отчитайки най-големия си седмичен спад от април 2020 г., докато WTI загуби 9,7%, тъй като опасенията за рецесия, засягаща търсенето на петрол, натежаха върху цените.
Китай, най-големият вносител на суров петрол в света, е внасял 8,79 милиона барела на ден суров петрол през юли, спрямо четиригодишно дъно през юни, но все пак с 9,5% по-малко от година по-рано, показват данни на митниците.
Отразявайки по-ниското търсене на бензин в САЩ и тъй като китайската стратегия за нулев COVID продължава, ANZ понижи прогнозите си за търсенето на петрол за 2022 г. и 2023 г. съответно с 300 000 барела на ден и 500 000 барела на ден.
Търсенето на петрол за 2022 г. сега се очаква да нарасне с 1,8 милиона барела на ден на годишна база и да се установи на 99,7 милиона барела на ден, малко по-малко от върховете отпреди пандемията, коментират от банката, цитирана от Ройтерс.
Продължава износът на руски суров петрол и петролни продукти въпреки предстоящото ембарго от Европейския съюз, което ще влезе в сила на 5 декември.
Агенцията отбелязва и, че секторът на чистата енергия в САЩ е получил тласък, след като в неделя Сенатът прие широкообхватен законопроект от 430 милиарда долара, предназначен за борба с изменението на климата.
