Години наред, Азербайджан и Русия поддържаха общо взето добронамерени и горе-долу добросъседски отношения. Противоречия между двете държави не липсваха, но поради изключителния такт на азербайджанското държавно ръководство и най-вероятно – поради сериозната ангажираност на руското държавно ръководство с агресии в други държави, мирните отношения между Русия и Азербайджан бяха запазени. През последните седмици ставаме свидетели на рязко влошаване на отношенията между двете държави и ескалация на напрежението между държавните им ръководства на различни нива. Основната причина за това е най-вероятно обстоятелството, че колкото повече затъва Москва в „специалната си военна операция“ в Украйна, толкова повече започват да болят загубите, които Русия търпи от политиката на Азербайджан в Южен Кавказ и в Югоизточна Европа. Отскоро и от политиката на Баку в … Сирия. Нека проследим и анализираме събитията, които ни предложиха последните два месеца.
„Сирийският гамбит“ на SOCAR и азербайджанското държавно ръководство
На 12 юли 2025 година, в рамките на работното посещение в Азербайджан на президента на Сирия за преходния период – Ахмед аш Шараа, беше подписан Меморандум за разбирателство между Държавната петролна компания на Азербайджан (SOCAR) и правителството на Сирия.
Анализаторите в Баку започват да говорят за „нова посока за азербайджанския газ“ и за „стратегическо навлизане на енергийния пазар в Близкия изток“. Коментарът на анализатора Фарид Зохрабов, съдържа лайтмотива на коменатрите в Азербайджан:
„Износът на природен газ, който досега беше насочен главно към европейски страни, сега се разширява в нова посока – Близкия изток. Дискусиите за доставките на газ в Сирия и възстановяването на техническата инфраструктура показват, че този процес е навлязъл в реална фаза.
Днес Азербайджан изнася газ за 12 държави. Тези доставки се осъществяват главно чрез Южния газов коридор. С появата на близкоизточния маршрут, Сирия ще стане 13-тата държава в този списък. Това означава значително разширяване на географията на азербайджанския газов износ и по-нататъшно засилване на енергийната дипломация“.
Голямата изненада обаче идва на 2 август, когато в турския град Килис, недалече от границата на Турция със Сирия, се провежда тържество, посветено на началото на транспортирането на азербайджански газ през Турция за Сирия. В събитието са участвали представители на правителствата на Азербайджан, Турция, Сирия, Катар и други официални лица.
Оказва се, че подготовката за транспортиране на природен газ съгласно наскоро подписания документ между Държавната петролна компания на Азербайджан (SOCAR) и Сирия е завършена. На първия етап се планира износ на 1,2 – 2,0 милиарда кубически метра природен газ годишно за Сирия. Газът ще се транспортира през град Килис на границата с Турция до електроцентрали в Алепо и Хомс и ще се използва за производство на електроенергия. Очаква се това да увеличи общата производствена мощност на сирийската енергетика с 1200-1300 мегавата.
Като цяло, въвеждането в експлоатация на новите енергийни мощности се смята за важна стъпка във възстановяването на Сирия. По този начин, доставката на природен газ от Азербайджан до Сирия през Турция, в частност през Килис, има за цел да възстанови повредената електрическа инфраструктура на Сирия. Тези операции вероятно ще укрепят позицията на Турция като регионален енергиен център.
Това развитие на събитията несъмнено е предизвикало силно раздразнение в Москва. След като Русия вложи огромни финансови ресурси, понесе сериозни човешки и материални щети, тя загуби Сирия и подвластния й режим за броени дни. По време на рухването на режима на Башар Асад, шегаджиите напомниха за руската закана: „Киев за три дни“ и преобърнаха неосъществения лозунг на „Алепо за три дни“. След като последва и „Дамаск за три дни“, от руски плацдарм, Сирия освен всичко друго, се превърна и в пазар, на който Азербайджан диверсифицира износа си на природен газ, образно казано „с едно драсване на писалката“ на министъра на енергетиката.
Разбира се, не става дума само за един подпис. Очевидно е, че меморандумът за разбирателство със Сирия е бил подготвен в обратен ред – първо е била възстановена газопреносната инфраструктура и след това на света беше съобщено, че природният газ от каспийския шелф потегля и за Близкия изток.
Пренебрегваната до сега възможност за израелска намеса на европейския пазар на въглеводороди
Всъщност, като стана дума за газопреносна инфраструктура, на повърхността изскача още едно безпокойство на Москва, при това – много сериозно безпокойство. Сирийската газопреносна инфраструктура е свързана, даже в значителна степен е част от Арабския газопровод – газопреносно съоръжение, започващо от Египет, продължаващо през Йордания и завършващо в Сирия. И Египет, и Йордания са държави, които отдавна са подписали мирен договор с Израел, признават официално еврейската държава и се облагодетелстват, колкото могат от икономическите си и търговски отношения с нея.
Едновременно с това, Азербайджан е близък съюзник на Израел. Много голяма част от въоръжението на азербайджанската армия е израелско, включително и дроновете, които изиграха такова голямо значение за спечелването на 44 дневната Втора Карабахска война през есента на 2020 година. Азербайджан е най-големият доставчик на нефт за Израел, което се осъществява по нефтопровода „Баку – Тбилиси – Джейхан“ до източния средиземноморски бряг на Турция и оттам – с танкери до петролните терминали на еврейската държава.
Наскоро Азербайджан закупи и дялово участие в добива на първото израелско газово находище в средиземноморския шелф – находището „Тамар“. Още тогава си позволих да насоча вниманието на заинтересуваните от това лица, че участието на Азербайджан в добива на израелския природен газ от средиземноморския шелф създава една изключителна възможност за пренос на израелски газ през Турция за Европа. (Дечев, Теодор, Участието на SOCAR в разработването на израелското газово находище „Тамар“ е ключово събитие за енергийната сигурност на редица европейски страни, 01 февруари 2025 г.).
Съществуват проекти (всъщност – мега проекти) за изграждане на подводни тръбопроводи за доставяне на природен газ от Израел до Гърция, но по понятни причини те са много по-дълги от подводните тръбопроводи, които биха доставили израелските въглеводороди до съществуващия газопровод на турска територия. Отношенията между Турция и Израел обаче в момента не са цветущи – най-вече поради заеманата от Анкара позиция на защитник на палестинците. До този момент, това несъмнено представляваше сериозна пречка пред използването на маршрут през Мала Азия за доставка на израелски природен газ в Европа. Включването на Азербайджан в добива на природен газ от находището „Тамар“ обаче обръща нещата в много по-благоприятна посока. Азербайджан е във възможно най-добри отношения и с Турция, и с Израел и участието на SOCAR в разработването на „Тамар“ може да бъде се окаже гросмайсторският ход, който да отключи врата за доставката на израелски газ в Европа.
Досега доставянето на природен газ от Източното Средиземноморие за Европа се разглеждаше като далечна перспектива. Сега вече нещата изведнъж започват да придобиват реална форма. Това е откровен повод за радост за потребителите на природен газ в Европа. Освен страните, които черпят природен газ от „Южния тазов коридор“ (Грузия, Турция, Гърция, България, Италия и Сърбия, както и Молдова и Украйна в експериментален стадий), природен газ от SOCAR очакват още Румъния, Унгария, Словакия в рамките на подписания меморандум за така наречения „Пръстен на солидарността“. Австрия, също очаква да диверсифицира доставките си на природен газ чрез сътрудничество със SOCAR за сметка на „Газпром“ и на финансовите нужди на Путин за финансиране на мръсната му война в Украйна.
Евентуалното осъзнаване от страна на инвестиционните банки в ЕС, че политиката им по отношение на съоръженията, пренасящи нефт и газ е дълбоко погрешна, би трябвало да има като резултат анулирането на глупавия отказ да финансират тръбопроводи за доставка на въглеводороди. Не трябва да се забравя, че природният газ е не само гориво, но и важна суровина за промишлеността, както и че един от най-използваните методи за получаване на водород (макар и не „чист зелен“ водород, а „кафяв“ водород) е точно по химически път от природен газ. (Дечев, Теодор, Участието на SOCAR в разработването на израелското газово находище „Тамар“ е ключово събитие за енергийната сигурност на редица европейски страни, 01 февруари 2025 г.).
Израел разполага с огромни количества природен газ. Първоначално той не беше във фокуса на международните търговци на природен газ, защото началната концепция на израелските власти беше да запазят ресурсите си само за себе си. Впоследствие, самите израелци преосмислиха позицията си, след като се оказа, че разполагат с наистина чудовищни количества. Неслучайно, едно от находищата на природен газ в израелската част на средиземноморския шелф се нарича „Левиатан“ по името на известното библейско чудовище.
Фактът, че азербайджанската и турската газопреносна инфраструктура вече са свързани със съответните сирийски газопроводи, както и това че очевидно Арабският газопровод през Йордания е възстановен и експлоатационно годен, навежда на мисълта, че е възможно да се осъществи пренос на природен газ не само от Азербайджан към Сирия, но и от Израел през Йордания и Сирия към Турция и Европа. Налице е идеалният посредник между Израел и Турция – това е Баку.
Изведнъж възможността за износ на природен газ от Израел за Европа започва да придобива реални контури. Образно казано, това е нов епизод от филма „Сбогом, Газпром“, който се върти по екраните с голям успех от 2022 година насам, с огромното съдействие на руското държавно ръководство и лично на Владимир Владимирович Путин.
Навремето, привържениците на Путин се отнасяха с пренебрежение и насмешка към изграждането на „Южния газов коридор“ и към обема на ресурсите от природен газ на Азербайджан. Едновременно с това, Русия направи всичко възможно да не допусне износът на природен газ от Туркменистан през Каспийско море за Европа по азербайджанската газопреносна инфраструктура. В това си начинание, руснаците постигнаха определен успех и забавиха строежа на Транскаспийския газопровод поне с десет години, ако приемем, че мерим времето от момента на заявената готовност на ЕС да финансира въпросния газопровод, оповестено през 2015 година.
Но докато руснаците саботираха Транскаспийския газопровод, ето че на сцената излезе новия маньовър на азербайджанското ръководство и на държавната компания SOCAR. Азербайджанския природен газ вече е в Сирия. Евентуалното „реверсивно“ използване на съществуващите газопроводи не е невъзможно и преносът на израелски газ за Европа вече не е химера. Нещо повече – няма технически проблеми да се изградят необходимите системни връзки (най-подходящи биха били системните връзки между Израел и Йордания), които да направят износа на израелски природен газ за Европа съвсем изпълнимо начинание.
В Москва съвсем не са слепи и вероятно усещат „жегата зад ъгъла“. Това прави руското държавно ръководство нервно, а иначе то си е отмъстително по природа. Междувременно обаче, последва още едно събитие, което имаше демонстративно унизителен характер за Русия и лично за Путин, макар че то остана в сянката на драмата около преговорите за мир в Украйна.
Споразуменията от Вашингтон и помирението между Азербайджан и Армения
На 8 август, Азербайджан и Армения, подписаха няколко стратегически документа със Съединените щати и помежду си във Вашингтон, при домакинството на Доналд Тръмп.
Първо президентите на Азербайджан и САЩ – Илхам Алиев и Доналд Тръмп, подписаха Меморандум за разбирателство между двете държави, с който се създава Стратегическа работна група за подготовка на Харта за стратегическо партньорство между Вашингтон и Баку.
Подписването на Меморандума за разбирателство освен всичко друго, спира действието на 907-мата поправка към Закона за поддържане на свободата по отношение на Азербайджан. Според американската политоложка Ирина Цукерман, ефектът от вдигането на този вид санкции ще е много силен:
„В течение на десетилетия 907-мата поправка служи като сериозно ограничение, възпрепятствайки Съединените щати да предоставят помощ на Азербайджан на фона на конфликта му с Армения. Спирането на действието й за Азербайджан, бележи преоценка на американската политика, която отразява по-премерено и прагматично разбиране на ролята на Азербайджан като стабилизираща сила в Южен Кавказ и ключов партньор за енергийната сигурност на Съединените щати и техните съюзници.
Ходът не само задълбочава двустранните връзки, но и изпраща сигнал до други регионални играчи, че Съединените щати разглеждат Азербайджан като критичен партньор в реализирането на по-широката си стратегическа визия за Евразия“.
Тя съответно коментира и значението на Меморандума за разбирателство, който е подписан във Вашингтон.
„Меморандумът за разбирателство, който създава Стратегическа работна група за напредък по Хартата за стратегическо партньорство между САЩ и Азербайджан, е от изключително значение. Повече от дипломатическа формалност, Меморандумът за разбирателство създава институционална рамка за всеобхватно и дълбоко партньорство.
Създаването на Стратегическата работна група представлява ангажимента на двете страни за постоянен, структуриран диалог, който ще изведе сътрудничеството отвъд „ad hoc“ споразуменията на по-фокусирано и устойчиво ниво. Работната група ще координира усилията в ключови области, включително енергийно сътрудничество, регионални инфраструктурни проекти за подобряване на свързаността между Каспийско море, Турция и Европа, както и инициативи за икономическа диверсификация“, изтъква американската политоложка.
От особено значение, казва Цукерман, е включването на авангардни технологични области като изкуствения интелект и цифровата инфраструктура, което придава на партньорството стратегически, ориентиран към бъдещето характер.
Във Вашингтон сякаш е решен и въпросът за отварянето на Зангезурския коридор. Армения, също както Азербайджан, подписва ексклузивно споразумение за сътрудничество със САЩ за развитието на Зангезурския коридор. Страните по него поемат ангажимента да сътрудничат в продължение на 99 години, с възможност за удължение след изтичането на този срок.
За това заявява в присъщия си стил Доналд Тръмп, след срещата му с Илхам Алиев и с арменския министър-председател – Никол Пашинян в Белия дом.
„Армения и Азербайджан ще действат при условие за възобновяване на търговията, възстановяване на дипломатическите отношения, зачитане на суверенитета и териториалната цялост. Двамата лидери всъщност не са се срещали много често. Но мисля, че и двамата установихте добри отношения на тази среща и по време на преговорите. В декларацията се отбелязва също, че – и това всъщност е голяма чест за мен – „пътят на Тръмп“, пътят на просперитета и мира, ще осигури пълен достъп на Азербайджан до територията на Нахичеван, като същевременно се зачита суверенитетът на Армения. Те ще постигнат това чрез „Международния път на Тръмп за просперитет и мир.
Американските компании възнамеряват да извършат големи инфраструктурни работи на тази територия. Те ще похарчат много пари там, което със сигурност ще е от полза за нашите три страни. Това е изключително важна и полезна новина за целия регион и за целия свят“.
Тук ще се абстрахираме от обстоятелството, че до срещата си с Тръмп, Алиев и Пашинян са се срещали достатъчен брой пъти. Ще се абстрахираме и от обстоятелството, че строителството на Зангезурския коридор не изисква нито огромни инвестиции (то е изцяло по силите на държавния бюджет на Азербайджан), нито някакви особени технически и строителни умения – става дума за една съвсем обикновена железопътна линия.
Важното е, че въпрос, който в огромна степен по вина на арменската страна беше протакан не по-малко от пет години (ако смятаме от момента на тристранното изявление на Илхам Алиев – Никол Пашинян и Владимир Путин от нощта на 9-ти срещу 10-ти ноември 2020 година, в което е договорено отварянето на Лачинския и Зангезурския коридор) вече е обявен за разрешен и по него има официално споразумение за срок от 99 години.
Още по-важно е, че Зангезурският коридор ще увеличи преди всичко пропускателната способност на Средния коридор, по който тече … стокооборотът между Европейския съюз и Китай.
Унижението на Путин и загубата на ролята му на „брокер на мира“ в Южен Кавказ
Станалото във Вашингтон е не само в разрез с традиционния интерес на Русия да насъсква една срещу друга бившите си колонии – Азербайджан и Армения, да подкрепя военно предимно Армения, след което да ги „помирява“ и да доминира в региона. Освен че Южен Кавказ започва да се изплъзва от контрола на Москва – най-вече Азербайджан и Грузия, подписването на споразуменията във Вашингтон има и важна репутационна страна. На престижа на Москва е нанесен доста тежък удар, при който нито лидерите на двете държави от Южен Кавказ, нито президентът на САЩ се съобразяват с Путин.
Нещо повече. Преди пет години, през ноември 2020 година, Владимир Путин тържествуваше, защото сключването на примирието между Азербайджан и Армения, след 44 дневната Втора Карабахска война, стана така да се каже под неговия поглед, без участието нито на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ), нито на нейната злополучна „Минска група“, нито на която и да е друга Велика сила. Путин беше едноличен брокер на примирието през есента на 2020 година.
Оттогава до сега, той последователно загуби позицията си на миротворец в остатъчната част на бившата Нагорно-Карабахска автономна област на СССР. Загуби позициите на руските медии в Азербайджан, а дейността на разузнавателните му служби там беше рязко ограничена. До голяма степен загуби и позицията на ментор и „надежда за спасение“ на голяма част от обществото в Армения.
Несъмнено, Русия запазва военното си присъствие в Армения и присъствието на ФСБ по границите на страната с Иран и Турция, но споразуменията от Вашингтон прозвучаха като своеобразен пореден акорд на отслабването на влиянието на Москва южно от Главния Кавказки хребет.
Даже и като церемониал и постановка, събитията във Вашингтон бяха унизителни лично за Путин. Когато той беше „брокерът на мира“ през ноември 2020 година, до подписване на някакъв адекватен международно правен документ така и не се стигна. Страните излъчиха едно съвместно „тристранно изявление“, в което бяха изброени условията на примирието. Може би за първи път в практиката на международните отношения беше сключено примирие чрез … прес-съобщение.
За разлика от ноември 2020 година, през август 2025 година, имаше огромна помпозност, имаше снимки на тримата лидери (на САЩ, Азербайджан и Армения) позиращи с подписаните документи, имаше дълго представление пред телевизионните камери и поредното предложение „брокерът на мира“ (само че не Путин, а Тръмп) да бъде предложен за Нобелова награда за мир. Предложението беше заявено от Никол Пашинян и незабавно подкрепено от Илхам Алиев.
Като се абстрахираме за миг от скепсиса, който всеки разумно мислещ човек изпитва към неудържимия стремеж на Тръмп към Нобеловата награда за мир, трябва да отбележим, че всичко станало на 8 август 2025 година, в емоционален план имаше характера на трепетликов кол, забит в сърцето на Путин.
Не можем да знаем дали става дума за съвпадение или за целенасочено търсен ефект, но подписването на Вашингтонските споразумения на 08 август 2025 година съвпада със 17-тата годишнина от „войната 08.08.08“ – войната на Руската федерация срещу Грузия, с която Путин започна „голямото завръщане“ на Русия в световната геополитика. В определен смисъл, споразуменията между Азербайджан и Армения и отделните споразумения на двете страни със САЩ, подписани на 08 август 2025 година във Вашингтон, връщат Русия на изходната точка, поне що се отнася до региона на Южен Кавказ.
Реакцията на Москва – ревност, злоба, гняв и градушка от дронове
Руската реакция на тези събития съчетава ревност, злоба и гняв и точно за деня на подписването на споразуменията във Вашингтон, Путин излъчва послание към Азербайджан.
В нощта на 7-ми срещу 8-ми август Русия атакува с дронове нефтобаза на азербайджанската държавна компания SOCAR в Одеска област. В резултат на това избухна пожар и беше повреден тръбопровод за дизелово гориво. SOCAR разполага с около 60 бензиностанции в цяла Украйна, както и няколко нефтобази. Освен пораженията върху материалната база, има съобщения, че четирима служители на компанията са пострадали по време на въздушната атака.
Всъщност, още в нощта на 6 август 2025 година, Русия атакува украинската газова компресорна станция при Орловка в Одеска област, близо до украинско-румънската граница. Според Киев, тази станция е част от маршрута, който свързва гръцки терминали за втечнен природен газ (LNG) с украински газохранилища чрез Трансбалканския газопровод. Тя е доставяла газ от Съединените щати, а също така е участвала в изпитанията за доставка на природен газ от Азербайджан.
Светлана Гринчук, министър на енергетиката на Украйна незабавно заявява:
„Това е ясен и разбираем сигнал за цяла Европа, която планира напълно да се откаже от руския природен газ до 2027 година. Масираната атака с руски дронове срещу ключова компресорна станция по Трансбалканския маршрут показва, че Москва ще използва всички налични средства и лостове, за да унищожи енергийната независимост на европейците и алтернативните маршрути за доставка на газ.
Ако на руснаците бъде позволено да атакуват безнаказано нашата енергийна инфраструктура и газови маршрути, тогава нито един инфраструктурен обект в Европа няма да бъде безопасен. Безнаказаността само разширява терора. Ето защо Русия трябва да бъде подведена под отговорност за стореното“.
Но докато атаката срещу компресорната станция „Орловка“ е срещу обект, който номинално принадлежи на Украйна и е част от нейната газопреносна мрежа, на 8 август руските въоръжени сили вече открито атакуват обект, който е собственост на държавната нефтена компания на Азербайджан – SOCAR.
Впрочем, атаката срещу компресорната станция „Орловка“ не спира доставките на азербайджански газ за Украйна и това е отразено с ентусиазъм от азербайджанските медии. Изданието Haqqin.az, цитира Reuters за състоянието на бързо възстановените доставки на газ от Азербайджан в Украйна.
В текста, поместен от Haqqin.az, има една интересна реплика, свързана и с България:
„Орловка“ е част от маршрут, свързващ гръцки терминали за втечнен природен газ (LNG) с украински подземни хранилища чрез Трансбалканския газопровод. Киев определя тази линия като важна, защото осигурява достъп до втечнен природен газ (LNG) от терминали в Гърция и Турция, газ от тръбопроводи от Азербайджан и Румъния и газ от българския шелф“.
Интересно е, какво имат предвид азербайджанските журналисти и техните украински осведомители, когато говорят за „газ от българския шелф“…
Следва продължение…
