Батерийни масиви за съхранение на енергия и Геотермална енергия са двата нови и ключови фиша в енергийния раздел на Националния план за възстановяване и устойчивост. Те бяха представени и коментирани от вицепремиера и финансов министър Асен Василев и енергийния министър Николов по време на обществено обсъждане със синдикати, браншовици и представители на бизнеса.
Това са нови и значително преработени мерки, като сред отпадналите са парогазовите мощности и инфраструктура за пренос на водород и природен газ.
Асен Василев обясни, че тези две мерки отпадат от плана, но ако има инвестиционен интерес към тях, заради установена рентабилност, те могат да се реализират или чрез държавния бюджет, или през публично-частно партньорство. Сред основните мотиви, повторени от вицепремиера е, че в Маришкия басейн не можем да заместим местен ресурс, какъвто са въглищата, с вносен – природният газ, чийто доставки не са сигурни, както и цената му.
С геотермалната енергия целта е развиване на български ресурс на енергия, който може да допринесе за декарбонизацията на икономиката. Увеличава се и мощността на електрическата централа – от 5 на 24 MW.
Със средства от плана ще се финансират геофизичните проучвания, които се увеличават по обхват от 3 на 6 района, сред които Сапарева баня, Ерма, между Враца и Ловеч, край Пловдив, Варна.
До момента у нас са правени плитки за съвременните стандарти сондажи, като те сега ще бъдат до над 2 км дълбочина. Проучванията ще бъдат за топлинните нива на водата и обемите на конкретните подземни водни находища.
Бе изтъкнато, че се разговаря с турски компании, които имат опит с подобни сондажи в Турция.
Относно батерийните масиви, Василев изтъкна, че това може да бъде голям български пробив, тъй като в момента в ЕС се планира строителството на много нови мощности и на никакъв баланс. Проектът предполага закупуване и инсталация на национална инфраструктура за съхранение на енергия, баланс на енергийната система чрез покриване на пиковите натоварвания, внедряване на „умни мрежи“, които ще доведат до прозрачност, точност при планирането и бърза реакция при аварии. Капацитетът за зареждане на батериите ще е 6000 MWh, което се равнява на една ПАВЕЦ, коментира Василев.
Планира се изграждане на български завод за батерии край Стара Загора, като вече е разговаряно с редица чужди компании с опит в тази сфера.
Големият проблем е таймингът, изтъкна вицепремиерът, тъй като това трябва да се случи и разплати до юни 2026 година.
Василев няколко пъти повтори за поетия през 2019 година от България ангажимент за декарбонизация, но и това, че откъм преговорната рамка за момента отхвърляме изискването за конкретен ангажимент за затворени мощности. „Имаме ангажимент за намаляване на въглеродните емисии, който трябва да изпълним, но конкретен ангажимент за затваряне на мощности нямаме. защото към момента, ако това се направи и се запази структурата на износа и на потреблението в страната, това ще доведе до проблеми със сигурността на доставките на електроенергия. Нашата позиция е, че няма как да поемем риск за българската енергетика, който е неоправдан. Но мощности, които не отговарят на изискванията, няма как да толерираме повече в системата“, посочи финансовият министър.
