„Рублата се срина. Руският фондов пазар затвори поради страх от изтичане на капитали. Лихвените проценти се увеличиха повече от два пъти. Рейтинговите агенции понижиха значително рейтинга на Русия“. Това бяха по същество декларациите на държавния секретар на САЩ Антъни Блинкен седмица след избухването на конфликта в Украйна. След това те бяха повтаряни от всички западни политици, които прогнозираха „мащабни и безпрецедентни последици“ за руската икономика. Наложените санкции и други наказателни мерки трябваше да поставят на колене руската машина. Само където, след известен спад, руската икономика обяви растеж, еквивалентен на този на Франция и Великобритания и по-добър от този на Германия, който намалява, пише в анализ за latribune.fr. Мишел Санти, макроикономист, специалист по финансови пазари и централни банки, основател и управляващ директор на Art Trading & Finance…
„Военна икономика“
Руската администрация опроверга в голяма степен предсказанията на Запада, който смяташе, че с тежката си икономическа и финансова артилерия ще задуши икономиката на Русия. Нещо повече, стандартът на живот на руските граждани почти не спадна. Така се опроверга друго очакване на Запада, че те ще окажат силен натиск върху превителство да промени курса си. Държавата увеличи стимулите си за частния сектор, отпусна му необезпечени заеми, осъществи с определени компании съвместни инвестиции, така че единствената заплаха, която тегне над руската икономика днес, е… недостигът на работна ръка! Наистина, постепенното адаптиране на гражданската икономика към военна доведе до мобилизиране на все повече и повече работници както, за да се включат в редовете на армията, така и в работата във военните заводи, където се налага и тяхната преквалификация. В крайна сметка Русия сега се радва на това, което може да се квалифицира като пълна заетост със средно 2,5 свободни работни места на един безработен.
Безработицата е 3%, което е най-ниското ниво от 30 години насам. Това поражда безпокойство сред руските работодателски организации, които трябва да се справят по най-добрия начин в условия, в които ресурсите на страната са впрегнати в полза на войната. Заводите се приведени към режим на работа три смени по 8 часа, както в съветската епоха, при това работната седмица сега е най-дълга от десетилетие. В обобщение, както икономиката, така и пазарът на труда работят на пълни обороти и следователно вече не са в състояние да произвеждат повече от това, което е постигнато в началото на 2024 г. Това определено притеснява руското ръководство. Министърът на икономиката определи недостига на работници като „най-голямата вътрешна опасност за икономиката“.
Отбранителната промишленост сама по себе си има недостиг от 400 000 работници, въпреки насочването към нея на голям брой служители като касиери, готвачи и т.н. Той е най-голям в най-чувствителния сектор на новите технологии, където липсват около 70 000 системни администратори, програмисти и специалисти по киберсигурност, които се радват на ухажването от всички държавни структури. Тази драстична реорганизация на Русия, която отделя 6% от своя БВП за сектора на отбраната, ниво, непознато, от времето на СССР, се радва на обществена подкрепа, тъй като отраслите, работещи за отбраната позволяват освобождаване от военна служба. Освен това социалните помощи за пенсионери, инвалиди, самотни майки, възрастни хора и семейства с повече от едно дете са на най-високото си ниво за страната. Що се отнася до семействата, които са загубили войник на фронта, им се предлага жилище или еквивалентът на тридесет годишната му заплата.
Дефицит на руснаци
Страната намери нови пазари, задълбочи и решително диверсифицира връзките си със своите партньори, за да замени Запада. Така например руските финансови транзакции в китайската мрежа CIPS, конкурираща се със SWIFT, са се удвоили за 2 години и почти 20% от износа му вече е в юани. Сякаш по магия някои страни като Армения, Сърбия и Казахстан се превърнаха в големи вносители на стоки с произход от Европа, като този внос достигна най-високо си историческо ниво. Тук се проявява в най-голяма степен лицемерието на европейските ръководители, които са напълно наясно, че стоките, продавани в тези страни, в кайна сметка се озовават в Русия. На този етап на руската държава не ѝ липсват ресурси, тъй като тези на нейния държавен инвестиционен фонд са на стойност около 150 милиарда долара. Тя е изправена пред една единствена заплаха: недостигът на работна ръка и войници.
Що се отнася до руските олигарси, чиито супер яхти бяха конфискувани и чиито активи, възлизащи на 100 милиарда долара бяха замразени, те все още имат около 400 милиарда в депозити, разпръснати по целия свят, и много бързо замениха Лзурния бряг и Куршевел с Дубай и Турция.
И накрая, около Путин гравитират млади претенденти, които наричат „принцовете“ и се очаква да поемат властта след 2030 г. Те се ползват с подкрепата на елита. Санкциите, наложени от Запада, се оказа, че имат един страничен ефект – появата на нова каста от олигарси, които вече не се нуждаят нито от Европа, нито от Съединените щати и гледат към други дестинации.
