Европа трябва да се събуди и да преосмисли икономическия си избор, за да избегне спад в БВП и обедняване на населението. За да може да съперничи на Америка, заслужава си да бъде проучена идеята за по-конкурентоспособна данъчна ставка от 10% за корпоративния данък за фирмите. Това коментира за latribune.fr Брюно Аломар, бивш високопоставен служител в Министерството на финансите и в Европейската комисия.
Случаят е ясен: Америка на Доналд Тръмп е про-бизнес ориентирана, а Европа – не. Европрейците възприеха като жесток и неочакван удар върху реиндустриализацията на Европа Закона за намаляване на инфлацията (IRA) на Джо Байдън, още повече, че обичат президентите демократи, дори когато им правят мизерии. За сметка на това Доналд Тръмп прави всичко възможно както на думи, така и на дела, за да привлече чуждестранните копании в САЩ.
Във Франция и в Европа много от собствениците на големите компании признават, и то със съжаление, че поради наличието на множество европейски стандарти и прекалено високото национално данъчно облагане, условията в Европа са очевидно по-неблагоприятни за бизнеса, откалкото в Америка. Последният пример в това отношение е e обявената на 7 март от CMA-CGM (най-голямата френска компания за корабоплаване и логистика) инвестиция от 20 милиарда в САЩ и увеличаването на плаващите под американски флаг нейни кораби от 10 на 30.
Малцина обаче не биха се съгласили, че има спешна нужда Европа да се съвземе. Спадът на нейния БВП се признава от всички. Неговият потенциален растеж от порядъка на 1 до 1,5% при 2,5% за Америка обрича населението ѝ да стане по-бедно в сравнение с американците. Нейният социален модел, който тя не може ясно да дефинира, тъй като той е твърде разообразен в отделните държави, всяка от които смята, че нейният е най-щедрият в света за тези, които са най-уязвими, и следователно най-скъпият за тези, които го финансират, няма да устои на икономическия спад, особено в контекста на новите разходи (отбрана, околна среда).
Тогава как да поемем хвърлената от Америка ръкавица? Да припомним, че още в първия ден от своя мандат Доналд Тръмп подписа два изпълнителни указа, които поставят под въпрос всяка форма на подкрепа от страна на Съединените щати за работата на ОИСР, насочена към прилагане на минимална данъчна ставка върху печалбите от 15%. А именно той преди говореше за драстичното намаляване на корпоративния данък до 15%. Нека също така да припомним, по ирония на съдбата, че Америка беше тази, която по брутален начин все пак наложи на ОИСР, а следователно и на Европа, споразумението, подписано през октомври 2021 г. от 140 държави за реформиране на корпоративното данъчно облагане.
Тъй като е дошло времето за смели действия, нека се осмелим да подхвърлим една проста идея: европейците могат едностранно да се откажат от споразумението от 2021 г. и да решат да бият Америка на нейния собствен терен, като определят корпоративен данък от 10% във всички държави-членки. Нека се опитаме да проследим пътищата за нейното реализиране и значението ѝ.
Първо, една такава мярка лесно може да бъде предприета. Мнозина съжаляват, че данъчното облагане като цяло е от национална компетентност. Точно затова привържениците на Брекзит, като размахаха през 2016 г. знамето за драстично намаляване на данъчното облагане, за да превърнат Обединеното кралство в „Сингапур на Темза“, излъгаха безсрамно: тогава нищо не забраняваше съществуването на различия в данъчното облагане в Европейския съюз. Дълго време Ирландия превърна в силен коз ниския си корпоративен данък, за голямо неудоволствие на Франция. И тук още една ирония на съдбата: вместо да намали корпоративния данък, десницата на Борис Джонсън в крайна сметка го увеличи. Държавите-членки на ЕС могат едновременно да намалят ставката на корпоративния си данък до 10%, в съответствие със своите вътрешни процедури.
След това европейците ще покажат, че най-накрая са разбрали, че живеем в един свят, воден не от ценностите, а от интересите. ЕС прие споразумението на ОИСР относно минималната ставка от 15% в директива от 14 декември 2022 г. Ще предприеме ли Доналд Тръмп брутално настъпление? Европейците могат да денонсират споразумението и да определят данъчна ставка от 10%, като покажат, че са разбрали добре посланието и че също обичат бизнеса. Едно едностранно решение на държавите-членки на ЕС да не прилагат повече директивата от 14 декември 2022 г. също би изпратило ясно послание до Комисията, чиито прекалени регулаторни норми трябва да бъдат коригирани и която трябва да разбере, че в много области (като отбраната, например) тя е само един изпълнителен орган, а държавите са тези, които решават.
И накрая, едно подобно съгласувано намаление би позволило на европейците най-после да се заемат сериозно с данъците и пазара. Защото какъв смисъл може да има в дългосрочен план един вътрешен пазар, хармонизиран в продължение на години с директиви, и то с огромни нормативни усилия, ако държавите-членки са в жестока конкуренция тук за привличане на холдинги (Нидерландия, Люксембург), там – за привличане на пенсионери (Гърция, Италия, Португалия) и т.н.?
Ако е толкова просто, защо не го направим? Поради една много проста причина, която въобще не се дължи на американската бруталност и която е истинската болест на ЕС: по въпроса за корпоративното данъчно облагане европейците, както и по много други въпроси, не могат да постигнат съгласие. И ние пожелаваме кураж на френския финансов министър с неговата отявлена лява ориентация, ако подобна идея успее. Иначе пред американският данъчен дъмпинг има светли дни.
