В септемврийската си макроикономическа прогноза БНБ предвижда растежът на реалния БВП на България да се забави до 2.8% през 2022 г. и до 0.1% през 2023 г., след което да се ускори до 3.4% през 2024 г.
Тези цифри се базират на допусканията, предполагащи външното търсене на български стоки и услуги да отчете растеж с 2.9% през 2022 г., последван от спад с -0.1% през 2023 г. и възстановяване на растежа до 4.1% през 2024 г.
Цените на суровините на международните пазари продължават да се характеризират с високи колебания, като включените в допусканията цени на фючърсни договори дават знаци, че при повечето суровини те ще останат трайно над нивата си от 2021 г. За цените на енергийните продукти в евро пазарните очаквания са те да продължат да се повишават с високи темпове на годишна база до средата на 2023 г., след което да започнат да се понижават на годишна база, но да останат значително над нивата от 2021 г. през целия прогнозен хоризонт, ицтъкват авторите на прогнозата.
Допусканията за цените на неенергийните продукти в евро са за значителен растеж през 2022 г., дължащ се най-вече на по-високите цени на храните, последван от широкообхватен по подгрупи спад през 2023 г. и повишаване през 2024 г. в съответствие с допусканията за развитието на глобалната икономическа активност.
Очакванията на пазарните участници предполагат продължаващо силно повишение на краткосрочните лихвени проценти в еврозоната в края на 2022 г. и в началото на 2023 г. и стабилизирането им на нива, близо до достигнатите, за останалата част от прогнозния хоризонт
За по-ниския растеж на икономическата активност през 2022 г. ще допринасят разширяването на отрицателния принос на нетния износ и забавянето на растежа на частното потребление в резултат на негативния ефект от ускоряването на инфлацията върху реалния разполагаем доход на домакинствата. Тази динамика ще бъде само частично компенсирана от очаквания по-силен растеж на правителственото потребление, както и от същественото натрупване на запаси в икономиката под влияние на повишените инфлационни очаквания и несигурността относно ефективното функциониране на глобалните вериги за доставки.
Допусканото влошаване на глобалната макроикономическа среда в комбинация със запазването на сравнително висока инфлация при потребителските цени ще доведат до допълнително забавяне на растежа на икономическата активност през 2023 г.
В допълнение очакваното преустановяване на тенденцията към натрупване на запаси от суровини, материали и готови продукти в икономиката и прогнозираният отрицателен принос на изменението на запасите през следващата година също ще ограничават значително растежа на реалния БВП.
Според БНБ фактор, който ще подкрепя в най-голяма степен икономическата активност през 2023 г., е очакваното усвояване на средства по Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ) от страна както на частния, така и на публичния сектор.
БНБ предвижда годишната инфлация, измерена чрез хармонизирания индекс на потребителските цени (ХИПЦ), да възлезе на 14.9% в края на 2022 г. За ускоряването на инфлацията спрямо края на 2021 г. ще допринася най-вече същественото увеличение на разходите за производство на фирмите в условията на значителен растеж на годишна база на цените в евро на основни храни и енергийни суровини (електроенергия, природен газ и петрол) на международните пазари.
При отразяване в прогнозата на допусканията за динамиката на цените на енергийните суровини и храните на международните пазари от БНБ очакват темпът на нарастване на ХИПЦ да се забави до 4.1% в края на 2023 г., докато средно за годината инфлацията ще остане висока (7.6%). В края на 2024 г. прогнозата сочи допълнително забавяне на инфлацията до 3.4%.
Според авторите на прогнозата приносът на транспортните горива за годишната инфлация ще се свие в края на 2022 г. в резултат на базов ефект от същественото им повишение в края на 2021 г.
Прогнозира се дефицитът по текущата сметка на платежния баланс да се разшири през 2022 г. и да достигне най-високата си стойност (-2.4% от БВП) през 2023 г., след което да се свие слабо през 2024 г. Описаната динамика се определя главно от прогнозата за баланса по търговията със стоки, чийто дефицит се очаква да се разшири последователно като процент от БВП през 2022 г. и 2023 г. и впоследствие да се свие през 2024 г. Същевременно БНБ очаква излишъкът по търговията с услуги да остане без съществена промяна като процент от БВП през прогнозния хоризонт.
