fbpx

Могат ли синият водород и амоняк да бъдат алтернатива на руския газ?

Във време, когато европейските страни се стремят да намалят зависимостта си от руския газ, Германия залага частично на един източник, който все още е малко познат на широката публика: „син“ амоняк и водород, които са представяни като по-екологични. Така ли е наистина, задава въпрос в свой репортаж France 24*.

Синьото е новото зелено. Поне за германците, в трескавото им търсене на алтернатива на руския газ. Поради това в Берлин все по-често се споменава една възможност, която, поне на пръв поглед, изглежда по-малко замърсяваща: син амоняк и водород.

За да бъдем по-точни, това всъщност са разновидности на амоняка, които се предполага, че са по-малко замърсяващи. Амонякът вече се използва за производството на торове и водород. Тези разновидности биха могли да бъдат алтернатива на газа или въглищата за производството на електроенергия.

50 разновидности на амоняка

Не увеличаването на вноса на катарски втечнен природен газ беше единствената цел на посещението на германския канцлер Олаф Шолц на 25 и 26 септември в няколко страни от Персийския залив. Той също така се срещна с представители на Обединените арабски емирства и преди всичко на Саудитска Арабия, за да обсъдят въпроса за вноса на син амоняк, както и възможността за бъдещо сътрудничество в производството на по-приемлив от екологична гледна точка водород.

Същото се отнася и за Робърт Хабек, министъра на икономиката, който вече беше обсъждал амоняка и синия водород по време на визитата си в Обединените арабски емирства през март 2022 г. В момента страните от Персийския залив играят водеща роля в разработването на идеята, че това „зелено“ злато е призвано да замени черното злато.

След посещението на Робърт Хабек германците „започнаха да приспособяват един от пристанищните си терминали в северната част на страната, за да могат да получават и съхраняват син амоняк“, подчертава Агустин Валера-Медина, инженер от университета в Кардиф, който работи по пробемите на синия водород и амоняк. Разположен в крайбрежния град Брунсбютел, на около сто километра от датската граница, този терминал трябва да бъде готов преди края на годината… и влизането в сила на пълното ембарго в Германия върху руските въглеводороди.

Интересът на Германия към синия амоняк се обяснява отчасти с факта, че „цената на възобновяемите енергийни източници спадна“ и че тази перспектива „започва да се превръща в реалистична алтернатива“, отбелязва Ричард Наяк-Люк, инженер в Университетския колеж в Лондон, който подчертава че „войната в Украйна е принудила европейските страни да ускорят прехода“.

Ако този вариант работи за Германия, Европа може да бъде насърчена да следва същия път, агенция Bloomberg. Само че това не е нито толкова лесно, нито толкова екологично, колкото може да изглежда на пръв поглед.

В момента съществува цяла една палитра от разновидности на амоняка и водорода. Говорим за сив, зелен, син, тюркоазен и дори розов водород. Всичко зависи от начина, по който са получават тези суровини. Почти целият произведен и продаден водород се получава на основата на изкопаемите горива, като природния газ или нефта. Това се нарича „сива“ разновидност.

По-конкретно, най-разпространеният метод се състои във „вземането на газ, като метан, и вода, които се нагряват за осъществяване на химическа реакция, в резултат на която се извилачат водород и CO2“, обяснява Седрик Филиберт, старши анализатор по енергийните въпроси във Френския институт по международни отношения. Следователно това е процес, който включва както метан, така и CO2, два газа с парников ефект.

Задачата е да се улови СО2

След това „65% от произведения водород се синтезира и използва за производство на амоняк“, уточнява Агустин Валера-Медина. От него основно се произвеждат торове, но също така намира приложение в химическата и текстилната промишленост.

Амонякът също е важен, защото играе ключова роля в търговията с водород. Последният се транспортира много по-лесно под формата на амоняк. Когато държава, като Германия, иска да внася водород от страните от Персийския залив, за да го използва вместо руския газ, първо трябва да го синтезира в амоняк за транспорта, след което да го преобразува обратно във водород в пристанището на крайната дестинация.

„Смята се, че на амоняка се сължат около 2% от световните емисии на парникови газове“, обобщава Ричард Наяк-Люк.

В другия край на цветовата палитра е зеленият водород. Той се получава само от възобновяеми енергийни източници, като вятъра и слънцето. Полученият в резултат на това амоняк също е „декарбонизиран“.

Но сега проблемът е икономически. Този рай за защитниците на възобновяемите енергийни източници е все още само теоретичен, тъй като необходимите инсталации са прекалено скъпи. Въпреки спада в цените на възобновяемата енергия, „зеленият водород все още изисква инвестиции и не мисля, че ще може да има забележимо въздействие върху производството на енергия поне до 2028 г.“, отбелязва Гниевомир Флис, независим анализатор, специалист по възобновяема енергия.

Между тези две крайности се разполага синият водород. Германците рекламират синия амоняк като голям скок напред за декарбонизирането на икономика им, но „това е по-скоро погрешна оценка, направена от Берлин от ерата на Меркел, за да прикрият границите на своя енергиен преход“, казва Волкер Куашнинг, специалист по възобновяеми енергийни източници в Берлинския университет.

Всъщност, в основата на синия водород също стоят изкопаемите горива. Единствената му разлика с неговия „сив“ братовчед е, „че по време на производството CO2 се улавя и се складира“, обяснява Седрик Филибер. Следователно този парников газ не се изпуска в атмосферата. Това е съществен нюанс, защото по този начин синият водород и синият амоняк не допринасят за глобалното затопляне.

Освен това ние сме „едва в зората на торговското използване на синия амоняк“, подчертава Гневомир Флис. В момента има само една държава, която го произвежда и изнася: Саудитска Арабия. И когато Германия купува, не е сигурно, че планетата ще спечели от това – защото и тук транспортът може да създаде проблем.

Зависимост от Саудитска Арабия вместо от Русия?

Първо заради транспорта. „След производството на водорода и преобразуването му в амоняк следва траспортирането му с танкери, които са много замърсяващи и този процес вероятно генерира повече CO2, отколкото ако енергията се произвеждаше на място в Германия от газ“, изчислява Агустин Валера-Медина.

На второ място остава проблемът с улавянето и съхранението на CO2. „Настоящите технологии правят възможно улавянето на около 60% от CO2 отделен по време на получаването на водорода. Мисля, че напредъкът на технологиите ще направи възможно улавянето на повече от 90%. Но все пак ще остане малко CO2, който ще бъде изпуснат в атмосферата“, обяснява Гниевомир Флис. Това е по-добре от използването на газ или въглища в електроцентралите, но не е идеално.

Ние също така не знаем какво ще бъде дългосрочното въздействие върху околната среда на целия CO2, който ще бъде складиран под земята“, добавя Агустин Валера-Медина.

В случая със Саудитска Арабия, уловеният CO2 се използва… за извличане на повече петрол. „Това не е нито ново, нито необичайно при използването на CO2, тъй като той увеличава налягането за изпомпването на петрола, което иначе трудно би било достигнато. Но това поставя под съмнение „зеления“ аспект на улавянето на CO2“, отбелязва Bloomberg.

Този аргумент не убеждава експертите. Първо, „защото винаги има част от CO2, инжектиран по този начин за извличане на петрол, който ще остане под земята“, подчертава Седрик Филибер. След това, защото при липсата на CO2, „със сигурност ще има други кладенци, изградени за достигане на дълбоките находища, което вероятно ще е още по-лошо за околната среда“, твърди Гниевомир Флис.

И накрая, залагайки на амоняка и синия водород, страни като Германия не заменят ли зависимостта си от Русия с такава от страните от Персийския залив?

Всъщност Саудитска Арабия и нейните съседи решиха да поемат водеща роля в областта на синия водород и амоняк. „Те знаят, че ще дойде време, когато няма да могат да изнасят изкопаемите си горива, и започват да търсят диверсификация“, казва Гневомир Флис.

Тези страни биха могли да инвестират активно в зеления водород, тъй като в този регион има огромни площи за изграждане на соларни паркове. Но синият вариант има едно ясно политическо предимство: „той не разбива съществуващите структури, тъй като участват същите действащи лица и инсталации от нефтения и газовия сектор“, обяснява независимият анализатор.

Но за него това е само началото. Съществуват проекти в Норвегия, САЩ, Австралия и дори Намибия. Следователно ще има „много по-голям избор от страни износителки, отколкото в случая с руския газ“, смята експертът.

Най-добрият вариант обаче остава разглеждането на синия водород и амоняк като „преходна фаза, в очакване на развитието на „зелената“ алтернатива“, смята Ричард Наяк-Люк. Европейските страни като Германия развиват своята инфраструктура за складиране на амоняк и водород и когато цените на възобновяемите енергийни източници паднат достатъчно, те ще бъдат готови да пуснат собствено производство на „зелен“ водород.

*Превод Георги Саулов




Имате възможност да подкрепите качествените анализи, коментари и новини в "Икономически живот"